Какъв е смисълът на конституционните изменения, предложени от Путин в посланието му до Федералното събрание? Да се създаде инфраструктура за транзита на властта, където Путин трябва да стане приемник на Путин, като встъпи в длъжност като Путин.
Обявявайки възможни промени в конституцията, президентът в своето послание до Федералното събрание заяви, че фундаменталните ѝ основи не се променят. Тоест не се променят нейните разпоредби, които демонстративно се игнорират, например от съдилищата, когато те, при произнасяне на присъди към протестиращите, не обръщат внимание на членовете от глава втора на Конституцията за правата на човека и гражданите (правото на мирно събиране и без оръжие, свобода на словото, право на глас и да бъде избиран, екологични права и т.н.). Променя се всичко, което се отнася до по-нататъшното задълбочаване на суверенитета на страната, чак до нейната изолация от света и национализацията на елита.
Не си струва да се приема насериозно разширяването на правомощията на парламента. Трудно е да си представим руски парламентаристи, които не биха приели становището на държавния глава, кой трябва да бъде премиер, кой вицепремиер и кой министър. Освен това в строго вертикалната система министър може да бъде било комунист, било „жириновец“ – по принцип те не се различават от тези от „Единна Русия“.
Много по-важно е правото, което президентът е запазил за себе си – да отстрани от поста висши служители на кабинета. Това е дестилирана имитация. Както е в случая със задължителното руско гражданство на най-висшите държавни служители: човек би си помислил, че през последните години поне един от тях може да бъде гражданин на чужди държави без последствия за него самия. Но във всеки случай това беше важно от гледна точка на обявяването на линията за по-нататъшна национализация на елитите.
Единственият важен момент в парламентарната реформа е: ако Федералното събрание одобри кандидатурата на премиера, илюзиите (вече несигурни) за това, че Путин може да предложи за поста на ръководител на кабинета човек с либерални възгледи, например Алексей Кудрин, се превръщат в абсолютна утопия.
Това, което наистина има голямо значение и се променя, е предлаганият приоритет на руската Конституция – и следователно по-скоро на руското законодателство, включително репресивното законодателство, пред международните актове и международното право. Това е нарушение на класическата йерархия на правните актове, където международното право стои над националното. Това означава, че Русия ще бъде в състояние да игнорира всички – по избор – актове на международното право. Нашата политическа класа ще загуби правото да се позовава на него при всяка възможност, като присъединяването на Крим и нараняването на „нашите западни партньори“.
Това означава, наред с други неща, невъзможност за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Руската опозиция може да се оплаче от Страсбург сто пъти – руските правосъдни органи вече ще могат да преценят присъдите на Европейския съд като несъответстващи на националното законодателство и неприложими. Това е истинска революция в правото. И ако фразата „държавен преврат” вече се използва метафорично, тогава по-скоро това не е промяна в правомощията на парламента, а по-скоро радикална корекция на руската правна система.
По някакъв начин президентът похвали Държавния съвет за неговата ефективност и предложи в конституцията да се определят някои положения, които уреждат неговия статус и роля. След като вече стана дума за такъв незабележим и доскоро почти мъртъв орган и дори в контекста на конституционна промяна, може да се предположи, че Владимир Путин подготвя нова работа за себе си в тази структура. Ако статутът на Държавния съвет /нов орган, който се въвежда с поправките и вероятно ще бъде оглавен от самия Путин – бел. ред./ се увеличи, президентът може да премине в статут на „национален лидер” и ръководител на тази структура, която ще играе ролята на паралелна президентска администрация или паралелно правителство. С една дума, това е органът, което е най-добре обозначен с марката „Путин“ – Путин и неговият апарат. По принцип такова съзидание изглежда без алтернатива, като се има предвид, че държавният глава се съгласява да изключи от Конституцията фразата „един след друг“ след фразата „два срока на поста“.
Така че въпросът „дали Путин ще оцелее от путинизма“ засега се сваля от дневния ред. Никой не заминава никъде и въпросът остава чисто риторичен.
Е, а за работниците – много социални помощи и подаръци в духа на източноевропейския популизъм. Путин би искал да избегне ерозията на социалната база на режима и за това е необходима изобилна помощ на групите в неравностойно положение и „лекари-учители“. Поддържането на бедността на нивото на оцеляване без въвеждането на инструменти за увеличаване на богатството чрез производителна работна ръка, предимно в частния сектор, е това, което този модел означава. Държавата разполага с пари за това (ненапразно данъците бяха повишени), особено ако някои средства се прехвърлят от национални проекти и/или други елементи на държавните разходи.
През последните години режимът на Путин имаше куцо поставяне на цели. Сега формулата е намерена: „хармонията на силната държава и благополучието на хората“. Путин настоява за идентичностното „ние“: правим всичко заедно. И, разбира се, при такава логика тези, които са против, автоматично са срещу нас. Русия се съсредоточава и създава инфраструктура за предаване на властта, където Путин трябва да стане наследник на Путин, заемайки длъжността на Путин.
Заб: Авторът Андрей Колесников е ръководител на програмата „Руската вътрешна политика и политически институции“ в Московския център „Карнеги“. Материалът е публикуван във „Форбс“.
