Както падането на Берлинската стена и колапсът на „Лемън Брадърс“, пандемията от коронавируса ще промени света и основи. Това ще доведе до последици, за които дори не подозираме. И това е нещо, което не подлежи на съмнение. Болестта променя човешките животи, пазарите и включително показва компетентността (или липсата на такава) на правителства. Несъмнено всичко това ще доведе до трайни политически и икономически промени.
Ето къде да очакваме основните изменения:
№1 По-малко отворен свят и по-малко свободи
Пандемията ще засили национализма. Правителствата по всички краища на света предприеха извънредни мерки, за да се справят с кризата. Много от тях няма да искат да се откажат от новите си сили, когато кризата приключи. Ковид-19 ще ускори промяната на властта и влиянието от Запад на Изток. Южна Корея и Сингапур реагираха най-добре, а Китай бързо поправи първоначалните си грешки. Реакцията на Европа и Америка беше бавна и ненавременна.
Това, което със сигурност няма да се промени, е принципно конфликтният характер на световната политика. Предишните епидемии не сложиха край на съперничеството на великите сили, нито доведоха до нова ера на глобално сътрудничество. Това няма да направи и Ковид-19. Със сигурност обаче ще видим свиване на хиперглобализацията, тъй като гражданите ще се стремят да опазят собствените си къщи, бизнеси и държави.
Накратко коронавирусът ще създаде свят, който е по-малко отворен, по-малко проспериращ и по-малко свободен. Не трябваше да се стига дотук, но комбинацията от смъртоносен вирус, некомпетентно планиране и ръководство поставиха човечеството на този нов, обезпокоителен път.
№2 Край на глобализацията, която познаваме
Пандемията може да счупи гръбнака на икономическата глобализация. Нарастващата икономическа и военна мощ на Китай предизвика вече Съединените щати да предприемат действия. Увеличаването на обществения и политическия натиск за намаляване на въглеродните емисии вече постави под въпрос бъдещето на много компании от веригите за доставки на далечни разстояния. Сега Ковид-19 принуждава правителствата, компаниите и обществата да засилят своя капацитет за справяне с продължителните периоди на икономическа самоизолация.
В този контекст изглежда малко вероятно светът да се върне към идеята за взаимноизгодна глобализация, която започна в началото на 21 век. И без стимула за защита на споделените печалби от глобалната икономическа интеграция, архитектурата на глобалното икономическо управление, създадено през 20 век бързо ще атрофира. Тогава ще е необходима огромна самодисциплина на политическите лидери, за да поддържат международното сътрудничество. Ако лидерите докажат на своите граждани, че могат да управляват кризата с Ковид-19, ще натрупат огромен политически капитал. Но тези, които се провалят, трудно ще устоят на изкушението да обвинят другите за провала си.
№3 Демокрациите ще се пропукат
В краткосрочен план кризата ще даде гориво за всички различни лагери в обсъждането на стратегията на Запада. Националистите и антиглобалистите, китайските „ястреби“ и дори либералните интернационалисти ще видят нови доказателства за неотложността на своите възгледи. Предвид икономическите щети и социалния срив е трудно да се види нещо друго, освен усилване на движението към национализъм, съперничество на големите сили, стратегическо разединяване и други подобни. В тази криза ще се види ясно колко свързани са съвременните общества и колко са уязвими към зарази. Съединените щати и другите западни демокрации ще се изправят пред едни и същи предизвикателства, включително пропукване на демокрациите им. При всички положения ще се наложи на демокрациите да излязат от черупките си, за да намерят нов тип прагматичен интернационализъм.
№4 По-малки печалби, повече стабилност
COVID-19 подкопава основните принципи на глобалното производство. Сега компаниите ще преосмислят и свиват доставките си.
Глобалните вериги за доставки вече попаднаха под обстрел, както икономически – поради нарастващите китайски разходи за труд, търговската война между Вашингтон и Пекин, напредъкът в роботехниката, автоматизацията и 3D печата, както и политически, поради реалната заплаха от загубите на работни места.
COVID-19 прекъсна много от тези връзки: затварянето на фабрики в засегнати райони остави други производители – като болници, аптеки, супермаркети и магазини – лишени от материални запаси и продукти.
От друга страна, заради пандемията повече компании ще поискат да узнаят откъде идват доставките им. Правителствата също ще се намесят, принуждавайки вътрешните си производства да се задействат още по-активно. Печалбите ще спаднат, но стабилността на предлагането трябва да се повиши.
№5 Силата на човешкия дух
Пандемията от COVID-19 е най-голямата глобална криза на този век. Нейната дълбочина и мащаб са огромни. Кризата заплашва всеки от 7,8 милиарда души на Земята. Финансовата и икономическа криза може да надвиши по своето въздействие Голямата рецесия през 2008-2009 г. Всяка криза сама по себе си би могла да доведе до сеизмичен шок, който трайно променя международната система и баланса на силите, както ги познаваме.
Към днешна дата международното сътрудничество е ужасно недостатъчно. Ако Съединените щати и Китай, най-мощните държави в света, не могат да оставят настрана войната на думите, взаимно обвинявайки се за тази криза, а започнат да си сътрудничат по-ефективно, доверието в тях може да спадне. Бъдещето на Европейския съюз също е поставено на изпитание.
Във всяка страна обаче има много примери за силата на човешкия дух – лекари, медицински сестри, политически лидери и обикновени граждани, демонстриращи устойчивост, ефективност и лидерство. Това дава надежда, че мъжете и жените по света могат да надделят в отговор на това изключително предизвикателство.
