Стотици хиляди французи излязоха по улиците срещу поскъпването на живота и влошаването на обществените услуги. Демонстрациите прераснаха в едни от най-сериозните безредици в страната през последните години, с близо 2000 задържани, стотици ранени и един загинал. Президентът Еманюел Макрон обеща твърди мерки срещу насилието, но социалното недоволство поставя правителството пред далеч по-сложно изпитание.
Франция преживя един от най-напрегнатите си уикенди през последните години. В събота, 17 октомври, стотици хиляди демонстранти изпълниха улиците на Париж, Лион, Марсилия, Бордо и десетки други градове, за да изразят недоволството си от растящите разходи за живот, високите цени на горивата и проблемите в образователната система.
Това, което започна като широка социална мобилизация, на места прерасна в ожесточени сблъсъци с полицията, палежи, разграбване на магазини и нападения срещу обществени сгради.
Според френското Министерство на вътрешните работи в съботните демонстрации са участвали около 550 000 души, докато организаторите, сред които синдикатът CGT, оценяват броя им на приблизително 800 000. Проведени са около 110 шествия в цялата страна, като само в Париж властите отчитат приблизително 110 000 участници.
Макар голяма част от демонстрациите да преминаха мирно, насилието в няколко големи града измести вниманието от социалните искания и предизвика остра политическа реакция.
От студентското недоволство до национален протест
Корените на сегашната протестна вълна са в натрупващото се обществено недоволство от условията на живот и състоянието на публичните услуги.
През последните седмици ученици и студенти организираха демонстрации срещу недостига на преподаватели, недостатъчното финансиране на училищата и влошаващите се условия в образователната система.
Постепенно към тях се присъединиха синдикални организации, работещи граждани и активисти, свързани с движението на „жълтите жилетки“, което разтърси Франция през 2018 г.
Общият знаменател между различните групи е усещането, че доходите не успяват да догонят растящите разходи, а държавата не предоставя достатъчно качествени обществени услуги.
Особено чувствителна тема остава поскъпването на горивата, допълнително изострено от международната нестабилност и конфликта в Близкия изток.
Демонстрациите показват, че протестната енергия вече не е ограничена до отделен сектор. Исканията за по-добро образование се преплитат с настоявания за по-високи заплати, защита на покупателната способност и промяна в икономическата политика.
По мащаб съботната мобилизация надхвърля най-масовите прояви на първоначалното движение на „жълтите жилетки“, макар да остава под равнищата на протестите срещу пенсионната реформа през 2023 г.
Палежи, разграбени магазини и сблъсъци с полицията
Най-тежките инциденти бяха регистрирани в Париж, Лимож, Марсилия и Лион.
Във френската столица сблъсъците между отделни групи демонстранти и силите на реда доведоха до палежи на автомобили, разбити витрини и разграбени търговски обекти. Полицията използва сълзотворен газ и водни оръдия, за да овладее ситуацията.
Особено тежки бяха сцените около площад „Република“, където напрежението продължи и в неделя.
В Лимож сградата на кметството беше опустошена от умишлено предизвикан пожар. В Марсилия група демонстранти проникна в сградата на общината, след като разбиха входна врата, а в Лион беше подпалена част от туристическата инфраструктура на града.
Инциденти бяха регистрирани и в Бордо, където протестите също бяха съпроводени от сблъсъци и материални щети.
Френските власти обвиниха радикални крайнолеви групировки и лица, участвали в грабежи, че са използвали масовите шествия, за да предизвикат безредици.
Това обаче е позицията на правителството, а не доказателство, че всички участници в насилието принадлежат към конкретни политически организации.
Един загинал, стотици ранени и близо 2000 задържани
Човешката цена на протестите се оказа тежка.
Според съобщения на френските власти един мъж е починал в Париж на 17 октомври след сърдечно-дихателен арест. По информация, цитирана от френски медии, той е получил неразположение на булевард „Мажента“, по маршрута на протестно шествие.
Към момента няма потвърдени данни, че смъртта му е причинена от полицейско насилие или от пряк сблъсък по време на демонстрацията.
Сериозни въпроси предизвика и случаят със 17-годишен младеж в Сент Етиен, който загуби ръката си при инцидент, свързан с полицейска граната.
По случая е започнало разследване с участието на органите за вътрешен контрол на полицията и жандармерията.
Данните за задържаните и ранените се променяха през целия уикенд. Първоначално вътрешното министерство съобщи за около 400 ареста. По-късно броят на задържаните нарасна значително.
В неделните обобщения се съобщава за близо 1800 задържани, а според данни, цитирани от Le Monde, броят на задържанията достига приблизително 2000. Същото издание съобщава за около 600 ранени служители на силите на реда.
Мащабът на насилието предизвика критики както към действията на радикалните групи, така и към използваните от полицията средства за овладяване на безредиците.
Макрон осъди насилието и обеща решителни действия
В неделя вечерта президентът Еманюел Макрон направи извънредно телевизионно обръщение към нацията.
Той осъди разрушенията и разграбването на магазини, като заяви, че подобни действия не могат да бъдат оправдани.
Президентът обаче направи разграничение между хората, които мирно изразяват социалните си искания, и участниците в насилието.
Макрон обяви, че ще бъдат анализирани действията на службите за сигурност и подготовката на полицията. Той поиска да се установи дали властите са подценили риска от сблъсъци и дали е имало пропуски в събирането на разузнавателна информация.
Френският държавен глава предупреди също, че местните власти ще могат да забраняват определени събирания, когато това е необходимо за възстановяване на обществения ред.
Наред с мерките за сигурност Макрон обеща диалог със синдикатите, студентските организации, политическите партии и представителите на бизнеса.
Конкретни икономически решения обаче не бяха представени в неделното му обръщение. Това предизвика критики както от опозицията, така и от представители на протестното движение.
Последни развития: вътрешният министър подаде оставка, Макрон отказа да я приеме
В понеделник, 19 октомври, кризата придоби ново политическо измерение.
Френският министър на вътрешните работи Лоран Нуньес предложи оставката си, поемайки отговорност за недостатъчната подготовка на силите за сигурност.
Президентът Макрон обаче отказа да я приеме.
Според съобщението на Елисейския дворец решението е продиктувано от необходимостта да бъде запазено непрекъснатото ръководство на полицията и жандармерията в условията на продължаващо напрежение.
В интервю за France Inter Нуньес призна, че в някои големи градове властите са изгубили контрол над ситуацията.
По думите му предварителните оценки са предвиждали около 200 000 демонстранти, докато реалният им брой е бил значително по-висок. Това е довело до несъответствие между мащаба на протестите и разположените сили за сигурност.
Министърът съобщи, че в събота са били мобилизирани около 60 000 полицаи и жандармеристи.
Критики към действията на властите отправиха и кметове на големи френски градове. Те настояват за обяснения защо определени райони и обществени сгради са останали недостатъчно защитени.
Министърът на правосъдието Жералд Дарманен също призна сериозни пропуски в работата на службите.
По данни, представени от него в понеделник сутринта, през уикенда са регистрирани 2331 случая на полицейско задържане под стража, като срещу голяма част от задържаните са предприети последващи съдебни действия.
Тази статистика трябва да се разграничава от общия брой първоначални задържания, който според последните съобщения достига приблизително 2400.
По информация на Le Monde близо 1000 служители на полицията, жандармерията и пожарната са пострадали по време на безредиците.
Икономическите щети тепърва ще се изчисляват
Последиците от насилието не се ограничават до политическата криза.
Според данни на френската Федерация на търговията и дистрибуцията, цитирани от Le Monde, около 1500 търговски обекта са били обект на нападения в събота.
В Париж стотици магазини са понесли щети. Разрушенията включват разбити витрини, разграбени стоки и повредена инфраструктура.
В понеделник премиерът Себастиен Льокорню свика междуведомствен кризисен щаб, който трябва да оцени последствията и да координира реакцията на държавата.
Работата му обхваща три основни направления: икономика и търговия, застраховане и съдебни производства.
Правителството е изправено пред необходимостта да подпомогне засегнатите предприятия, като същевременно се опитва да овладее публичните разходи и растящия държавен дълг.
Именно тук протестната криза се преплита с по-широките икономически проблеми на Франция.
Страната се намира в деликатен момент на бюджетни преговори, а политическата нестабилност допълнително усложнява усилията за възстановяване на доверието на инвеститорите.
Според Reuters френските финансови активи се представят по-слабо от широкия европейски пазар в понеделник, макар движенията да остават относително ограничени.
Завръщат ли се „жълтите жилетки“?
Един от най-важните въпроси след протестите е дали Франция е изправена пред нова версия на движението на „жълтите жилетки“.
Сходствата са очевидни.
И в двата случая високите разходи за живот и цените на горивата се превръщат в символ на по-широко социално недоволство.
Има обаче и съществени различия.
Докато първоначалното движение на „жълтите жилетки“ възникна през 2018 г. като сравнително децентрализирана гражданска реакция срещу увеличението на данъците върху горивата, сегашната мобилизация обединява по-широк кръг участници.
Сред тях са ученици, студенти, синдикални организации, работещи граждани и различни политически движения.
Това разширява социалната основа на недоволството, но същевременно затруднява формулирането на единна програма и общи искания.
Съботните демонстрации показаха, че различни обществени групи могат да бъдат мобилизирани едновременно. Все още обаче не е ясно дали те ще успеят да изградят устойчиво национално протестно движение.
Политическо изпитание преди президентските избори
Безредиците идват в особено чувствителен момент за френската политика.
До следващите президентски избори през 2027 г. остават приблизително шест месеца, а Еманюел Макрон навлиза в заключителния етап на втория си мандат.
За правителството кризата създава едновременно два проблема.
Първият е свързан с обществения ред. Масовите разрушения и критиките към полицията поставят под въпрос способността на държавата да гарантира сигурността на гражданите и институциите.
Вторият е социално-икономически. Дори успешното овладяване на безредиците няма автоматично да премахне недоволството от високите цени, доходите и качеството на обществените услуги.
Опозиционните сили вече използват събитията, за да поставят под съмнение действията на правителството.
В същото време властите предупреждават за опасността от политическа радикализация и нови сблъсъци.
Според Reuters синдикални организации планират национални стачни действия на 5 ноември, което показва, че социалното напрежение може да продължи и през следващите седмици.
Какво предстои?
В следващите дни вниманието ще бъде насочено към решенията на правителството, разследванията на насилието и реакцията на протестните организации.
Ключов въпрос е дали обещаните консултации със синдикатите и представителите на младите хора ще доведат до конкретни мерки за подобряване на покупателната способност и условията в образователната система.
Също толкова важно ще бъде дали властите ще успеят да възстановят обществения ред, без да предизвикат допълнително напрежение чрез ограничения върху протестните прояви.
Предстоящите седмици ще покажат дали демонстрациите от 17 октомври ще останат единичен пик на общественото недоволство, или ще поставят началото на продължителна национална протестна вълна.
Криза, която не може да бъде решена само с полицейски мерки
Франция е изправена пред изпитание, което надхвърля последствията от един уикенд на насилие.
Събитията от 17 и 18 октомври разкриха едновременно дълбоко социално недоволство, проблеми в подготовката на силите за сигурност и нарастващо политическо напрежение.
Макар разрушенията да доминират новинарските заглавия, зад протестите стоят реални икономически и обществени проблеми, за които стотици хиляди французи настояват да бъдат намерени решения.
Правителството на Себастиен Льокорню трябва да възстанови реда и да отговори на тези искания в условията на ограничени бюджетни възможности.
Големият въпрос вече не е само дали френските власти могат да предотвратят нови безредици, а дали ще успеят да овладеят социалното недоволство, което ги предизвика.
