Германските консерватори, водени от Фридрих Мерц, са се договорили днес със Социалдемократическата партия (ГСДП) за коалиционно споразумение, което цели да върне ръста на най-голямата икономика в Европа на фона на потенциална рецесия заради търговски войни. Двете политически формации бяха принудени да изгладят различията си в области като фискалната политика и миграцията, за да не допуснат крайната десница до властта.
Според съобщения в медиите централните министерства вече са разпределени. Социалдемократите получават министерството на финансите, министерството на отбраната и министерството на правосъдието. А ХДС/ХСС ще получат министерството на вътрешните работи и министерството на външните работи, съобщиха „Политико“, „Билд“ и „Ройтерс“.
Споразумението слага край на седмици преговори между консерваторите на Мерц и социалдемократите. Блокът на Християндемократическия съюз и неговата посестрима баварска партия Християнсоциален съюз (ХСС/ХДС) излезе начело, но не успя да постигне парламентарно мнозинство след произведените през февруари избори, като на второ място беше следван от крайнодясната „Алтернатива за Германия“.
Натискът за постигане на коалиционно споразумение се засили, понеже правителството ще започне работа на фона на засилващите се глобални търговски конфликти, предизвикани от решението на американския президент Доналд Тръмп да въведе високи мита върху вноса.
Мерц, който нарече САЩ при Тръмп ненадежден съюзник, вече се ангажира да увеличи разходите за отбрана и да подкрепи бизнеса, борещ се с високи разходи и слабо търсене.
Мерц също така се ангажира да засили контрола над миграцията, бележейки промяна след по-либералната миграционна политика на канцлера Ангела Меркел по време на миграционната криза през 2015 г.
Коалиционното споразумение все пак трябва да се ратифицира след гласуване от членовете на ГСДП. Ако те подкрепят предложението, канцлерският пост ще се върне при консерваторите след три години под контрола на социалдемократа Олаф Шолц, чието управление беше белязано от икономическите и политически последици от руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г.
Фридрих Мерц има дълга история в германската политика.
Йоахим-Фридрих Мартин Йозеф Мерц e роден на 11 ноември 1955 г. в Брилон в провинция Северен Рейн-Вестфалия в Западна Германия. От 1976 г. учи право със стипендия на фондация „Конрад Аденауер“ , първо в университета в Бон , по-късно в университета в Марбург.
След като завършва юридическо училище през 1985 г., той става съдия в Саарбрюкен. През 1986 г. започва работа като вътрешен адвокат в Асоциацията на германската химическа промишленост в Бон и Франкфурт от 1986 г. до 1989 г.
През 1972 г. той става член на младежкото крило на ХДС. Мерц успешно се кандидатира на изборите за Европейски парламент през 1989 г. и служи един мандат като член на Европейския парламент до 1994 г.
От изборите в Германия през 1994 г. той служи като член на Бундестага за своя избирателен район Хохзауерланд . В първия си мандат е член на финансовата комисия.
През октомври 1998 г. Мерц става заместник-председател, а през февруари 2000 г. председател на парламентарната група на ХДС/ ХСС (заедно с Михаел Глос ), наследявайки Волфганг Шойбле . В това си качество той беше лидер на опозицията в Бундестага по време на първия мандат на канцлера Герхард Шрьодер .
Преди изборите през 2002 г. Едмънд Щойбер включи Мерц в своя кабинет в сянка за кампанията на християндемократите за свалянето на Шрьодер от поста канцлер. По време на кампанията Мерц беше експерт на Щойбер за финансовите пазари и националния бюджет. След изборното поражение на Щойбер , Ангела Меркел пое ръководството на парламентарната група, а Мерц отново е заместник-председател до 2004 г. От 2002 до 2004 г. той е и член на изпълнителния съвет на ХДС, отново под ръководството на Меркел.
Между 2005 и 2009 г. Мерц е член на Комисията по правни въпроси.
Мерц прекара близо 10 години извън политиката след разногласия с Ангела Меркел- време, през което спорадично критикуваше част от нейните решения.
Политиките на Мерц
През 1990-те години Мерц гласува в Бундестага срещу либерализирането на закона за абортите и срещу предимплантационната диагностика. Когато през 1997 парламентът прие, че изнасилването от брачния партньор е престъпление, както и всяко друго изнасилване, Мерц се обяви срещу това.
Депутатът от ХДС винаги е подкрепял ядрената енергия. Той настояваше за по-либерална икономическа политика и намаляване на бюрокрацията. Още преди около 25 години Мерц се оплакваше от последиците от германската миграционна политика, говореше за „проблеми с чужденците“ и настояваше за германска „водеща култура“.
Лидерът на ХДС смята, че Германия трябва да направи повече за сигурността си. Бизнес моделът за внасяне на евтина стока и изнасяне на скъпа, както и оставянето на САЩ да плаща за сигурност „приключи“, заявява Мерц.
Мерц говори и за това, че черпенето на енергия чрез вятърни паркове трябва да бъде постепенно преустановено, защото турбините са „грозни“.
Вместо това лидерът на християндемократите иска да се проучи възможността за тестване на ядрен синтез в Германия. Този сектор не бива да се оставя на Китай, казва той.
Мерц мисли и за възобновяване на работата на германските атомни електроцентрали, макар че се съмнява, че това би било възможно, тъй те вече са изведени от експлоатация.
69-годишният Фридрих Мерц ще бъде най-възрастният канцлер на Германия след Конрад Аденауер.
Избирането на Мерц е много добра новина за Германия, и за Европа. За разлика от предшественика си Олаф Шолц, който се оказа умерен, но колеблив политик, Фридрих Мерц е убеден, твърд и активен европеец, който почти веднага намери общ език с френския президент Еманюел Макрон. Това е от изключителна важност в момент, когато Европа е под натиск и от САЩ, и от Русия. Ако лидерите на двете най-големи европейски страни работят в енергичен синхрон, както се очертава, и водят единна проевропейска политика, това ще бъде в полза за икономическото, политическото и военното развитие на континента. Защото голяма част от проблемите, пред които се изправя Европа, се дължат на политическото безвремир, в което беше изпаднала Германия през последните години. Не случайно и кръгът около новия американски президент Доналд Тръмп не желае Мерц за поста и активно подкрепя крайнодясната „Алтернатива за Германия“.
Източници: „Дойче Веле“, БТА, „Политико“
Още международни новини – четете тук
 за коалиционно споразумение,){kind=link}