Бавно, но сигурно ЕС печели ваксинационната битка

„Успяхме”, каза Урсула фон дер Лайен в годишното си съобщение миналата седмица. С повече от 70% от възрастното население вече напълно ваксинирано срещу коронавируса, Европа е „срещу всички критици и сред световните лидери“.

Освен това, каза председателят на Комисията, ЕС е изнесъл половината от ваксините си: „Доставихме повече от 700 милиона дози на европейския народ и доставихме повече от 700 милиона дози до останалия свят. Ние сме единственият регион, който постига това.“

Не така беше в началото на тази година, когато САЩ и Обединеното кралство ваксинираха населението си с рекордни темпове и злорадни заглавия обявяваха болезнено бавното ранно разпространение на ЕС за „криза“, „катастрофа“, „провал“, „бедствие” и „фиаско”.

През април само 11% от населението на блока бе получило поне една доза, в сравнение с 29% в САЩ и 46% във Великобритания. Но миналата седмица, според Our World in Data, картината изглеждаше различна.

Девет държави от ЕС, между които Португалия, Испания, Ирландия, Франция, Белгия и Италия, вече са приложили една или и две дози ваксина срещу Covid-19 на по-голяма част от населението си, отколкото Великобритания, като още пет са изпреварили САЩ.

27-те одобриха плана за колективни покупки на комисията през юни 2020 г., като осуетиха съюз за ваксини, иницииран от Франция и Германия в опит да избегнат конкуренцията между държавите-членки – и най-големите икономики да ограничат доставките.

Без подходящ опит при поръчките обаче комисията се обърна към разговори с производители като търговски преговори, като даде приоритет на цената пред сроковете за доставка. Някои договори бяха подписани месеци по-късно от тези на конкурентните купувачи.

След това регулаторът на ЕС избра по-задълбочен, но по-продължителен процес на одобрение, а AstraZeneca, от която блокът беше поръчал 300 милиона дози за първите две тримесечия на 2021 г., успя да достави само една част, което предизвика спорно съдебно дело.

През февруари Фон дер Лайен призна, че блокът „не е там, където иска да бъде“. „Бяхме твърде оптимистични по отношение на масовото производство и може би твърде уверени, че това, което поръчахме, всъщност ще бъде доставено навреме“, каза тя.

Скоро след това редки проблеми със съсирването на кръвта накараха 13 държави от ЕС да преустановят ваксината на англо-шведския производител, като опровергаха общественото доверие в планираната програма за ваксинация на ЕС.

До началото на лятото обаче нещата се промениха. В средата на април комисията започна преговори за нова поръчка на ваксината Pfizer/BioNTech, като в крайна сметка сключи мегасделка за 1,8 дози до 2023 г. До май и юни Европа беше залята от Pfizer.

Успехът далеч не е в целия блок: по-бедните държави като Румъния и България, се борят населението им да бъда ваксинирано, като съответно само 27% и 16% е.

Но като цяло европейските решения дават дивиденти. Паспортът на блока за Covid, показващ доказателства за ваксинация, преболедуване или отрицателен тест, позволи на милиони граждани на ЕС да почиват в чужбина това лято.

Националните инициативи за ваксинации също бяха засилени, понякога драматично, в повече от дузина държави от ЕС чрез вътрешни здравни карти, сега необходими за достъп до всичко – от музеи и фитнес зали до кафенета, търговски центрове и влакове.

В допълнение към увеличаването на ваксинацията, много държави-членки – за разлика от Обединеното кралство – вече са приложили първи дози на цели 80% от 12 до 17-годишните.

И макар че е по-скоро маратон, отколкото спринт, както обичат да казват служителите на ЕС, кампаниите за ваксинация вероятно трябва да бъдат и двете. Но след бавен старт, който със сигурност ще струва животи, колективният подход на ЕС може най-накрая да се изплати.

Йон Хенли, „Гардиън“