Президентът Радев заплаши, че може да наложи вето върху държавния бюджет за догодина, ако парламентът „не озапти министъра на финансите“.
Вживял се в ролята на ментор на правителството, генералът се е развикал като старшина пред артелното.
Неверни твърдения и инсинуации
В ненавистта си към управлението президентът е готов да се аргументира и с неверни твърдения и инсинуации, каквито са двете му конкретни основания да шамароса проекта за бюджет.
Едното е, че се готвела разпродажба на земи от държавния поземлен фонд, каквато не фигурира в предложения на парламента проект за бюджет.
Президентът очевидно е закъснял да се намеси в спора, протекъл между земеделското и финансовото министерство по темата, като обяви, че едва ли не ще се стигне до срив на националната и продоволствената сигурност, ако бъде продадена една пета от този фонд, каквито са били първоначалните намерения, според публикации в медиите.
Шефът на БНБ предложи бюджетен дефицит от 1 на сто, какъвто няма никъде в Европа
Става дума за земи, които и сега се ползват за даване под дългосрочна аренда и за обезщетяване на граждани, но така или иначе и тази една пета от тях е отпаднала като вариант за директна продажба.
Също толкова апокалиптични според Радев са и проблемите пред „Булгартрансгаз“ заради парите, които държавното дружество трябва да получи от увеличената такса за пренос на руски газ през България.
Президентът артелчик не проумява, че проблемът с „тенекиите със сирене“ в „Булгартрансгаз“ е само счетоводен – че на сметката на държавното дружество са били записани очакваните допълнителни стотици милиони от повишената такса, които се превръщаха в пасив, докато не бъдат събрани.
А те не могат да бъдат събрани, освен ако „Газпром“ доброволно не ги плати. Но той не желае – и могат да ги събират само митниците, което пък може да стане евентуално след готвените законови поправки, с които руският газов гигант да стане данъчно задължено лице у нас.
Но дори и тези пари да останат само на хартия, те не са никакъв дефицит и „Булгартрансгаз“ няма да бъде фалиран, както фалшиво предупреждава Радев.
Тази инсинуация е опакована и в целофана на президентската загриженост от „дискредитиране пред нашите европейски партньори“.
А всъщност още с яростните си изказвания срещу увеличението на таксата Радев за пореден път се заяви като твърд защитник на руския газов интерес.
Накрая положението е съвсем абсурдно, в стил „защо си с шапка, защо си без шапка“:
не искайте по-висока такса за газа, ама къде са парите от по-високата такса?
Логиката му е желязна – старата такса е окей, но ако надбавката не е платена и де факто си остава старата, е ужас.
Узурпация на власт и саботаж на кабинета
По-големият проблем обаче е самозабравата докъде се простират правомощията и отговорностите на държавния глава.
Самият Радев призна, че президент досега не е налагал вето върху държавния бюджет и с позата на пълководец заяви, че може той да е първият – вместо да се опита да си отговори, защо предшествениците му не са го правили.
А то е, защото президентът няма работа в Светая Светих на изпълнителната власт, излъчена от парламентарно мнозинство – каквато е законът за бюджета.
Чрез него правителството и парламентарното мнозинство определят политиките си и носят пълната отговорност за тях.
Президентът нито има компетенциите, нито отговорността за съставянето и изпълнението на бюджета на България.
Венко Сабрутев: Ако президентът наложи вето на бюджета, той обявява война срещу хората
Радев нито е обещавал размер на данъци, увеличение на заплати и пенсии, капиталови инвестиции и бюджетен дефицит, когато е бил избиран, нито има възможност да изпълнява подобни обещания, дори и да ги заяви.
Всяка негова намеса в съставянето и приемането на държавния бюджет е узурпация на власт и саботаж на работата на изпълнителната власт.
Особено, ако той върне целия закон и обрече страната да влезе в новата година без бюджет, докато ветото му не бъде отхвърлено. А частично вето едва ли може да наложи по двата „проблема“, които огласи – поради липса на текстове, които да атакува.
Стопяване на рейтинг и влияние до края на мандата
Остава накрая въпросът, колко още президентът може да дълбае дъното.
Отговорът е очевиден: докато генералът без армия не си намери армия, или, ако само за парад е пръв на коня – докато върховното командване не му заповяда друго.
До края на мандата му остават цели 3 години. Но ако с промените в Конституцията идния месец бъде отнето основното му оръжие – служебното правителство, и промяната устои на атака пред Конституционния съд, остатъкът от мандата на Румен Радев може да мине в мъчително бръщолевене и устойчиво топене на рейтинг и политическо влияние.
Или в подготовка за собствен партиен проект, макар историята досега да показва, че никой бивш президент у нас, който е опитал, не е успял с такъв.
Коментарът е публикуван в DW. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.