Проблемът по темата със Северна Македония е, че има крайни емоции и много големи манипулации. Това затваря кръга на неприязън и неприемане. Това коментира писателят и преподавател по демография доц. Георги Бърдаров специално за ДЕБАТИ.БГ.
В края на май месец той спечели европейската награда за литература от квотата за България за романа си Absolvo te.
Лошото е, че сме прекалено еднакви – в другия виждаме това, което ни дразни в нас самите. Факт е, че не научаваме уроците от историята и повтаряме грешките си. Това се отнася за човешкия род като цяло не само по тази тема, добави той
По думите му има надежда и тя е в новите поколения.
Голямата надежда е с новите поколения, които са много по-глобално настроени и представата за национализъм е доста по-далеч от тази от миналото, която включваше омраза към съседите, териториални претенции и претенции към историята. След 20-30 години при тези паднали граници и обединена Европа, хората ще започнат да мислят по-прагматично. В него ще има място за бизнес, общи проекти много повече, отколкото за омраза и неприемане. Може би това ще донесе разрешение за този конкретен проблем.
Според писателя аналогичен е и случаят с политическата ситуация в България, където на преден план сякаш остават реваншизмът и противопоставянето, а не дългосрочните решения и поглед в бъдещето.
При нас има прекалено дълга пауза при взимането на правилните решения. Засега нещата в България са доста изкривени. За преден път ще започнем отначало. Ето това е един от големите проблеми – нямаме последователност. Вече 30 години започваме прехода от начало. Може би трябва да минат още 40 години – подобно на притчата за Мойсей. Но все пак България е прекалено благодатно място за живеене и ще си намери своя път. Процесът обаче е бавен и труден, не става с магическа пръчка, но вярвам, че сме в правилната посока.
Откъде черпи вдъхновение за романите си; кое е последното признание, което получи за тях; как оценява младото поколение, с което има ежедневен досег като преподавател и кои всъщност са най-силните черти в народопсихологията ни, които могат да ни помогнат – цялото интервю четете ТУК.
