Доц. д-р Георги Бърдаров е преподавател и зам. декан в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Специалист по етно-религиозни конфликти и демография. Създател и ко-водещ на най-успешния в България курс по презентационно и словесно майсторство, създател и ко-водещ на формата „Университет на успеха”. Трикратен безапелационен победител в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите”. Автор на два романа – Аbsolvo te и „Аз още броя дните“
Вашият роман Аbsolvo te спечели европейската награда за литература от квотата на България. Какво е основното му послание?
Посланието на романа е прошката и отвъд нея. Животът е единственото неповторимо чудо на тази земя. Всичко останало – граници, национални каузи, идеали, се преповтарят. Именно това е посланието и в този, и в предишния роман. А конкретно за прошката – ние много сме свикнали с този термин и го използваме често. Изтъркали сме го откъм съдържание. Но истинската прошка е нещо много трудно. Но е най-трудно да простиш на самия себе си. Всеки един от нас, без изключение, е слаб човек, който е правил неща, които счита за непростим грях. Трябва да простим на себе си първо затова че сме такива, каквито сме. След това и на другите.
Кое е конкретното нещо, което ви вдъхнови за сюжета?
Две истински истории. Едната, свързана с Холокоста и Аушвиц. Там историята е по-скоро за силата на човешкия дух. Втората история е за израело-палестнинския конфликт, която е точно за прошката за непростими неща между араби и евреи.
Темата за прошката е все по-актуална за нашия регион – Балканите. Той е изтъкан от напрежение и конфликти. Най-актуален пример са отношенията ни със Северна Македония. Какво пречи да загърбим миналото и да си простим, да проявим мъдрост и да погледнем напред?
Факт е, че не научаваме уроците от историята и повтаряме грешките си. Това се отнася за човешкия род като цяло. По отношение на Северна Македония – прекалено еднакви сме и това е основният проблем. В другия виждаме това, което ни дразни нас самите. Има крайни емоции и много голяма манипулация по темата. Това затваря кръга на неприязън и неприемане.
Не може ли проблемът да се преодолее чрез новите поколение, които не са толкова обременени от миналото и с тях да намерим допирни точки?
Ще се изчисти едно и ще се зароди друго. Голямата надежда е с новите поколения, които са много по-глобално настроени и представата за национализъм е доста по-далеч от тази от миналото, която включваше омраза към съседите, териториални претенции и претенции към историята. След 20-30 години при тези паднали граници и обединена Европа, хората ще започнат да мислят по-прагматично. В него ще има място за бизнес, общи проекти много повече, отколкото за омраза и неприемане. Може би това ще донесе разрешение за този конкретен проблем.
На фона на това как ще коментирате политическата ситуация у нас? Сякаш тя е едно безкрайно яростно противопоставяне и реваншизъм. Има ли начин да се върнем към някаква нормалност, съзидателност и поглед към бъдещето?
Изход винаги има – той е пауза между две решения. При нас има прекалено дълга пауза при взимането на правилните решения. Засега нещата в България са доста изкривени. За пореден път ще започнем от начало. Ето това е един от големите проблеми – нямаме последователност. Вече 30 години започваме прехода от начало. Може би трябва да минат още 40 години – подобно на притчата за Мойсей. България е прекалено благодатно място за живеене и ще си намери своя път. Процесът обаче е бавен и труден, не става с магическа пръчка, но вярвам, че сме в правилната посока.
На нас ни пречи народопсихологията – не само в политиката. Заради Османската империя и социализма. Били сме прекалено затворени от света, когато той се е глобализирал. Мисленето ни е на дребно. Омразата също. Дори и бъдещето го гледаме на дребно. Това определено оказва влияние.
Но все пак имаме и хубави черти. Българинът е упорит и търпелив. Второто е много силен коз в свят, който е много забързан и всичко се случва тук и сега. Освен това е природно интелигентен.
Тъй като сте и преподавател в университета, какво можете да кажете за съвременните млади хора? И какво ги учите всеки ден, освен конкретните дисциплини, които преподавате?
В България младите хора са изключително интелигентни. Сега се занимавам с един проект в Бургас и виждам колко интелигентни млади хора има. Най-ценният ни ресурс, за да можем да се рестартираме са именно младите хора, които ако не похабим и им дадем шанса да се развият и реализират в България. Те нямат този комплекс, който е имало моето поколение спрямо „западняците“ или други хора. Те се възприемат като граждани на света и така трябва да бъде. И затова огромната надежда е в тези необременени млади поколения. Лично мен новите поколения ме изпълват с увереност в бъдещето.
А относно това на какво ги уча – да бъдат осъзнати на първо място, което означава да се подават по-малко на манипулации. Да бъдат толерантни, в този така бурно развиващ се свят и да отстояват собствената си позиция, независимо кой какво им казва. Да имат мечти и да се борят за тях. В общи линии, те осъзнават тези неща. Въпросът е, че не са много търпеливи, но животът ще ги научи. Но имат огромен потенциал.
