Георги Касчиев е бил научен ръководител на пуска на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ в периода 1972-1989 г. Преподавал е в Техническия университет и е бил част от американската компания „Уестингхаус“. Касчиев е професор по ядрени реактори в Токийския технологичен институт. Бил е председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, който по-късно се преобразува в Агенция за ядрено регулиране.
Преди няколко дни в Комисията по ревизия на управлението излезе информация за нови трудности и нередности, свързани с интерконектора с Гърция. Кой у нас има интерес вече 12 години тази връзка със свободния пазар да не е завършена?
Самият период практически съвпада с управлението на ГЕРБ. Така че може да кажем, че те имат цялата отговорност и вина за забавянето. От една страна това се дължи на липсата на компетентност. От друга страна е целенасоченото саботиране на този проект, защото той действително би намалил зависимостта от руския газ и би довел до разнообразяване не само на маршрутите, както повтаряха всички от тази партия с опиянение, но и до разнообразяване на източника, което е по-важно. Много е парадоксално, че консорциумът, който построи този много дълъг и много труден газопровод – до Турция, Италия и Западна Европа, успя да го направи, а ние не успяхме с нашата част. Това сравнение ясно показва, че нещата са движени така, че той де не стане.
Ако бяхме свързани с гръцкия пазар на каква цена щяхме да купуваме газта в момента? Би ли станал животът на българите по-евтин?
Доколкото нашето потребление е под три млрд куб. метра газ на година, а оттам бихме получавали един милиард, при тази разлика в цената, това би повлияло немалко за крайната цена в България. Сега цената за този зимен сезон се очертава над 70 евро за кубически метър. Миналата есен/зима беше около 16 евро. Значи около 4 пъти е увеличението. Ако имахме тази възможност, увеличението щеше да бъде значително по-малко.
На какво се дължи рязкото покачване през лятото на цените на електроенергията? То е заради спекулации или по обективни причини?
Факторите са много и различни. За жалост и политиката на ЕК с третия енергиен пакет беше фактор за това увеличение, защото наред с положителните фактори, които са в него, много отрицателна роля изигра това, че вече не се допускат дългосрочни договори, а все пак те носят предвидимост. Изискването да се правят хипотетични местни хъбове и борси, не проработи. Някои държави отказаха да се съобразят с това. „Газпром” използва тази ситуация, за да наложи своя проект – „Северен поток-2“. Той най-вероятно още другият месец ще започне да доставя газ. Но до края на годината количествата няма да са такива, че да потушат напрежението. Сега навсякъде газохранилищата са полупразни. Това вещае големи проблеми, ако зимата се окаже по-студена.
От страна на Газпром това е използвана на ситуацията. Според мен не е някакъв заговор как да се накаже Европа. Според мен в България може да се говори за комплот за цените на електроенергията. Това е една тема, която за съжаление не се разисква. След пандемията имаме силен икономически растеж, който доведе до силно търсене. В този контекст плавното синхронизиране с гръцката борса за електроенергия трябваше да бъде отложено.
Покрай Плана за възстановяване се заговори и за „Зелената сделка“. Какво реално иска от нас ЕК? Според вас трябва ли да бъдат закрити тецовете, които тровят ежегодно десетки хиляди?
Данните за заболявания в тези райони не са по-различни от останалите. Ако говорим в глобален план – те изпускат и серни азотни окиси. Няма крайни дати за затварянето на тези централи. Управляващите от ГЕРБ или изпуснаха, проиграха или саботираха възможността да се договори капацитет – т.е да могат да получават капацитет след средата на 2025-та. При тези цени на емисиите, които онзи ден бяха 63 евро на тон, те стават неконкурентни. Това става почва за всякакви спекулации и пиар. Това, което може да се направи за този неголям период, е да се изградят фотоволтаични паркове и да се направят няколко блока с парогазови централи.
Вариантът не е да се продължи да се копае. Когато бе договорено затварянето на първите 4 блока на АЕЦ Козлодуй беше създаден Международният фонд АЕЦ Козлодуй. Средствата от него се използваха за изплащане на заплатите на този персонал за много години. От социална гледна тока, най-евтино би било да се направи такъв фонд. Друг вариант е да се финансира рекултивацията на тези площи. Този въпрос отдавна не се повдига, а там има потенциал. Да се създадат работни места и хората да бъдат обучавани и привлечени. Там се набутаха и активни синдикати, които поддържаха нищоправенето на енергийното министерство.
Какво ще се случи с прословутите 2 ядрени реактора, които купихме изненадващо от Русия? Изправни ли са и ще бъдат ли сложени в Козлодуй?
Никой не знае дали двата нови реактора в Козлодуй са безопасни. Въпросът е дали са произведени при спазване на всички съвременни стандарти и практики. Моето мнение е, че това не е така. Липсват доказателства. Това е много отговорен процес. И най-малката грешка може да струва много, но същевременно може да се прикрие. Затова като правило се наема фирма, която в ключови моменти от изработката на тези изделия, прави проверка дали са спазени точно всички регламенти. Когато навремето за стратегически инвеститор беше избран немската компания RWE, тя изиска това, по мое предложение, но получи отказ. Реакторите са закупени преди да има договор за построяване на централата, преди да има финансиране, преди да е утвърден техническият проект. Единствената цел е проектът да е стане необратим. Сега морализаторстват по телевизиите как ще бъдем единствената страна, която без да произвежда реакторите, ги продава.
Всички уверения, които се посипаха, например от Валентин Николов, който отишъл в завода и те му показали и той се уверил, че всичко е наред, не струват пукната пара. Той няма нито тази експертиза, нито екипа от специалисти, а и времето е изпуснато, смята експертът. Не е ясно какво е произведено и доставено, с това не са запознати до енергетиците в централата. Имам съмнение, че ключови, малки компоненти, не са били заявени, произведени и доставени. Работата е „рибата в морето, тиганът на масата”. Преди да се започне каквато и да е реална работа, трябва да минат минимум 4 години, особено предвид и как работи нашата администрация. След това 8 – 9 години строителство. И чак след това използване на оборудването. Има и друг аспект – какво ще правим с опасните отпадъци от ядрената централа. Той не беше на дневен ред в последния парламент, а преди това бившият министър Теменужка Петкова го саботирала, докато междувременно печалбите потъваха.
Все по-настоятелно седи въпросът какво правим с преработеното гориво. A печалбите от това потъват някъде в БЕК. Никой не говори за хранилището за съхранение на ниско и средно активни отпадъци. Това е страшен позор за България.
Набутаха навсякъде некомпетентни хора в енергетиката. Хората предпочетоха да си получават тлъстите заплати, колкото се може по-дълго. Никой не им търси сметка.
Според вас купуват ли българските граждани своята електрическа и газова спрямо доходите и ако не – кой е виновен?
Вече плащаме електроенергия и газ по европейски цени, а доходите далеч не са такива. Държавата трябва да направи нещо, за да подпомогне както бизнеса, така и домакинствата в тази област. До тази година цените бяха почти поносими. Но сегашното увеличение е страшен удар по икономиката. С тези цени производителите правят бесни печалби. За да има някаква солидарност, трябва да се въведе допълнителен данък, с който да бъдат подпомагани домакинствата.
Цените са факт и въпросът е какво може да се направи, за да се смекчи ударът върху индустрията и битовите консуматори. Тук не се следва примерът на западните държави. Да наложат допълнителен данък на производителите и търговците на енергия и да насочат тези средства за компенсиране на потребителите. Това няма да е в разрез с европейските правила. За последните няколко месеца печалбите им са средно 300 млн. лв. по груби сметки. Затова не се чу да се говори в предишното НС. Това показва колко са силни интересите да има допълнителен данък на киловат част. Но докато няма парламент това няма да стане.
