Представете си Германия, въоръжена с ядрено оръжие. Не, това не е фантастичният сериал „Човекът от високия замък“ по едноименния роман на Филип К. Дик, описващ света след победата на Третия райх във Втората световна война. Това е реален дебат, провеждащ се в Берлин.

Тъй като представителите на германската външна политика са все по-убедени, че реториката на Тръмп срещу НАТО и Берлин вещае промяна в трансатлантическите отношения, някои започват да си мислят немислимото.

„Трябва ли ни бомбата?“ – пита в голямо заглавие „Велт ам зонтаг“, един от най-големите неделни вестници.

„За първи път от 1949 година насам Германия не е под ядрения чадър на САЩ“ – пише в есе във вестника политическият изследовател Кристиан Хаке.

За него следващата стъпка е ясна:

„Национална отбрана, базирана на ядрено сдържане, трябва да получи приоритет в светлината на новата трансатлантическа несигурност и потенциалните конфронтации.“

Според него да се разчита на общоевропейските решения за сигурност е „илюзорно“, защото интересите в Европа са твърде различни.

Би било лесно да се неглижира тази статия като творба на ексцентрично мислене, ако Ханке не беше важна фигура в немския външнополитически истаблишмънт и уважаван университетски професор.

Това не е първият път, в който Германия разглежда „ядрената опция“. През 60-те години на миналия век тогавашният канцлер Конрад Аденауер имаше свои собствени съмнения в надеждността на САЩ като съюзник и се консултира с Шарл де Гол за възможността да включи Германия във „Force de frappe“ – френските сили за ядрен удар. Това учтиво му бе отказано.

През 1968 година Германия ратифицира Договора за неразпространение на ядреното оръжие, а през 1990 – и договора между двете германски държави и четиримата съюзници от Втората световна война. Той павира пътя към обединението на страната, но също така я задължи да се въздържа от добиване на ядрен капацитет. Именно тези две споразумения правят вероятността за ядрена Германия много слабо възможна.

Според анализаторите, ако Германия преразгледа статута си на неядрена държава, кой ще спре страни като Полша или Турция да направят същото? Едва ли някой може да си представи Берлин като гробокопач на международния режим на неразпространение на атомно оръжие, смята Волфганг Ишингер, бивш посланик на Германия в САЩ.

Въпреки тези съображения дори част от онези, които са против ядрената промяна, са доволни, че този дебат все пак се състои.

„От критично значение е този дебат да се проведе – смята Улрике Франке, анализатор към Европейския съвет по външнополитически отношения – това, което Германия бавно осъзнава е, че общата структура на Европейската система за сигурност не е готова за бъдещето.“

След десетилетия под американския ядрен щит повечето германци го имат за даденост, ако изобщо осъзнават неговото присъствие. Обаче постоянните критики на Тръмп към германските скромни разходи за отбрана, които са около половината от целта от 2% от БВП за членовете на НАТО, карат немската политическа класа да се изправи пред проблема.

Не е само Тръмп. Постоянно течение от публикации в пресата през последните месеци свидетелства за окаяното състояние на германската армия. През май, например, само 4 от общо 124-те изтребителя „Юрофайтър“ на страната можеха да летят. Армията и флотът имат същите проблеми с боеготовността.

„Нищо не лети, нищо не плава и нищо не върви“ – констатира Хаке.

Друг проблем е наборът на военнослужещи. След прекратяването на задължителната служба през 2011 година Германия разчита на доброволци за армията, но просто няма достатъчно такива. За много германци носенето на военна униформа е стигма от миналото. Дори някои офицери предпочитат да ходят на и след работа в цивилни дрехи.

Недостигът е толкова осезателен, че в Бундесвера се замислят дали да не наемат в армията чужденци. Въпреки тези проблеми и напрегнатата обстановка за сигурност в Европа, според социологическо проучване едва 15% от германците подкрепят нарастването на военния бюджет на 1,5% до 2024 година, обявено от канцлера Меркел.

Ишингер и някои други смятат, че вместо да изгражда собствен ядрен капацитет, Германия би могла да помогне във финансирането на френския ядрен арсенал като част от общоевропейско „раширено ядрено сдържане“. Само че дори Париж да се съгласи на това, реализацията на подобна промяна ще отнеме години. Освен това проучване за Бундестага от последната година показа, че макар и да няма законови пречки Германия да съфинансира ядрения арсенал на друга държава, това няма да й донесе съществени предимства пред сегашната ситуация. С други думи, членството в НАТО вече поставя страната под френска и британска ядрена протекция.

Франке заключава, че почти всеки сценарий, който би подтикнал Германия да употреби ядрено оръжие срещу агресор, би накарал и Франция да стори същото.

„Фактически ядрен чадър има дори без специална договореност за това“ – каза тя.

Като се има предвид неприязънта на немското общество към всичко ядрено, не изглежда вероятно Германия да тръгне по този път в скоро време. Франке припомни, че е отнело 9 години на страната да вземе решението да закупи въоръжени бойни дронове.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!