Ако обичате гангстерските филми, то със сигурност сте чували за министър-председателя на мафията – Франк Кастело. Той е оглавявал най-могъщото криминално „семейство” в Ню Йорк през 30-те години на миналия век – бандата на Лъки Лучано, след като „Кръстникът” отишъл в затвора.
Кастело се оттеглил като ръководител на престъпната организация през 1957г. Същата година той бил осъден да лежи в затвора, където прекарал 4 години. До смъртта му през 1973г. нюйоркската мафия го използвала като най-висша инстанция, откъдето и получил прозвището си „министър-председател” на престъпниците.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Премиерът на подземния свят – Франк Кастело е роден на 26 януари 1891г. в Италия. Когато бил само на 4 години, родителите му решили да се преместят в Америка, за да търсят по-добър живот за семейството си.
Кастело се установили в Източен Харлем, Ню Йорк и много скоро младият Франк се впуснал в престъпния живот. Той се запознал с децата на други емигранти от Италия, с които сформирали нещо като групировка – „Бандата от 104-та улица”.
По стечение на обстоятелствата, Франк Кастело бил главатарят на кварталните престъпници.
ПРЕМИЕРЪТ НА МАФИЯТА
Франк Кастело избягвал насилието, вместо това той предпочитал, както сам се изразявал „дипломатическото ръкостискане”.
След като Лъки Лучано бил вкаран в затвора, Кастело де факто се превърнал в шеф на престъпната фамилия, създадена от истинския Кръстник.
Бандата на Лучано била известна като най-могъщата в Ню Йорк.
Кастело считал длъжността си като лидер на „фамилията” за наказание. Той така и не успял да постигне най-съкровеното си желание – да не бъде възприеман като мафиот, а като честен бизнесмен.
Както много от децата на имигрантите, и Кастело се измъкнал от бедността и мизерията, чрез контрабанда, основно на алкохолни напитки.
В края на „Сухия режим”, той инвестирал в хазартни предприятия, които в крайна сметка му донесли милиони.
През 40-те години на миналия век, Кастело буквално поел контрола над нюйоркската политика, като започнал да си сътрудничи активно с Демократическата партия.
„Не продавам Библии” – така Франк Кастело отговорил на журналистическите въпроси относно професията му. Медиите в Ню Йорк дори го нарекли „царят на престъпниците”.
Точно, когато бил най-силен, мечтата на Кастело да бъде признат за честен бизнесмен се сгромолясала с гръм и трясък.
През 1952г. американският Сенат започнал да го разследва и в крайна сметка го обявили за рекетьор № 1 в страната.
Свидетелите по делото срещу него буквално го сразили – Кастело бързо загубил почва под краката си, както и влиянието си над Демократическата партия в Ню Йорк. По време на изслушването, той дори се възползвал от правото си да не отговаря на въпросите, което в крайна сметка му донесло обвинение и 18 месеца затвор. После му била повдигната втора присъда – за укриване на данъци – за 5 години лишаване от свобода.
Извън затвора обаче го чакало нещо по-страшно – психопатът Вито Дженовезе. Амбициозният мъж толкова много искал да оглави мафията в Ню Йорк, че буквално бил готов на всичко.
След като Лъки Лучано бил депортиран в Италия, а Франк Кастело бил в затвора, Дженовезе видял своя шанс. Оказало се обаче, че той си направил сметката без кръчмаря и скоро се изправил пред две предизвикателства – Майер Лански и Албърт Анастейжа – и двамата били приятели и съюзници на Кастело.
Лански спокойно можел да бъде пренебрегнат, тъй като той бил евреин, а не италианец. Сериозно предизвикателство бил Анастейжа или както бил наричан „Върховният екзекутор”.
Анастейжа обаче загубил подкрепата на Лански, защото решил да го изнудва. Самият „екзекутор” получавал заплахи от един млад, интелигентен и безкрайно амбициозен мъж от собствената му фамилия – Карло Гамбино.
Както може би предполагате, Вито Дженовезе и Карло Гамбино се съюзили с цел да се доберат до ръководните позиции на своите организации.
И така, още след излизането си от затвора, Франк Кастело попаднал в засада – наемен убиец. Из сенките се появила огромната фигура на наемника Винсент Джиганте, който насочил пистолета към главата на Кастело и му казал: „Това е за теб, Франк”, стрелял и избягал.
Думите на Джиганте обаче накарали Кастело да се обърне, което в крайна сметка му спасило живота. Куршумът го уцелил в катарамата на шапката. Ранен, Кастело си взел такси и сам отишъл до болницата, за да бъде превързан.
Няколко месеца след този инцидент, Албърт Анастейжа бил нападнат в една бръснарница – убийство, което се превърнало в най-знаковото ликвидиране на престъпен бос в историята на мафията.
ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ
След неуспешното покушение, Кастело решил да се пенсионира. Същата година, той получил предложение да бъде „последната инстанция” на мафията, което му позволило да си отмъсти на много хора.
Министър-председателят на мафията се пенсионирал през 1961г. Той починал на 82-годишна възраст от сърдечен удар – 18 февруари 1973г. До последния час, той продължил да служи на мафията.
Още за мафиите може да прочетете ТУК.
Кой всъщност е бил най-добрият приятел на Кастело, за когото толкова много изписахме в този материал, може да прочетете ТУК.
За едни от най-известните мафиоти може да намерите информация тук:
Съществуват теории, че бащата на американския президент Кенеди е бил част от структурите на Лучано и Кастело. Дали е така, може да разберете ТУК.
За още любопитни новини харесайте страницата ни във Фейсбук.
