Любо Пенев вчера изрече остри думи по адрес на БФС и още днес Империята отвърна на удара. Вярно – символично, с 9 бона глоба, която едва ли ще го заклати, но, както казват, важен е жестът.
В ситуацията на пръв поглед БФС има право – той сравни най-висшите ни футболни хора с ябълка, която е изгнила отвътре от „алкохол и екстри“. В изявлението на БФС по случая бе подчертано и че Пенев е картотекиран като зам.-треньор, а не страши треньор. Ето и цялото решение на ДК към БФС:
„Във връзка с множество сезирания до комисия „Етика и феърплей“ и Дисциплинарната комисия при БФС на извънредно свое заседание ДК реши:
За нанесени обиди в средствата за масова информация към ръководството на БФС, засягащи човешкото достойнство, етиката и морално-етичните изисквания, на основание чл.37, ал.1, т.17, ал.1, б.А от ДП /2018/2019/ – ДК наказва Любослав Пенев – лицензиран като пом. треньор на ПФК „ЦСКА-София“ гр. София с глоба в размер на 5000 лева.
За унизителни и обидни изказвания публично, в печатни, телевизионни и електронни медии за честта и достойнството на футболните съдии, на основание чл.37, ал.1, т.17, ал.2, б.Б от ДП /2018/2019/ – ДК наказва Любослав Пенев – лицензиран като пом. треньор на ПФК „ЦСКА-София“ гр. София с глоба в размер на 4000 лева“.
Думите на Чичовото по всякакви измерения са обидни и уронващи престижа и на пръв поглед ситуацията е нормална – хулиш публично и те одрусват с глоба. За страничните наблюдатели и най-вече за любителите на футбола обаче има друг важен въпрос, който ще остане без отговор засега.
Вярно ли е това, което Пенев твърди? Ето какво ни интересува в най-висша степен в целия случай.
В социалните мрежи вече се виждат мнения, според които той е като Дон Кихот, тръгнал да се бори с вятърните мелници, т. е. той е симпатичният и правият в цялата ситуация, но се бори за обречена кауза.
С думите си Пенев директно постигна моралната победа, независимо какви санкции може да му тръснат, защото има зад гърба си един безспорен факт – българският футбол е в приемливо състояние явно само в очите на шапката на БФС. Дали наистина е прав, си знаят той и хорта, които засегна. Но докато футболът ни не се пооправи, всеки ще гледа начумерено към ръководството на БФС. А след изказването на Пенев то изглежда като рицарите на Кръглата маса, които обаче вместо да вземат важни държавни решения, използват масата да слагат мезето, алкохола и „екстрите“. Те няма да приемат да духат супата и да допуснат Дон Кихот/Дон Пенев да им набучи печеното на копието си и да го вдигне от софрата.
Истината е, че чичовото постави БФС пред кофти алтернатива – да подмине думите му, което ще изглежда гузно, или да реагира, което ще изглежда злобно и отмъстително. Видяхме кое бе избрано. Май все пак по-правилното.
Така изглежда ситуацията отстрани. Така ще продължи да изглежда, докато БФС се гордее с финансовата си осигуреност /по Боби Михайлов/, а успехите на националния и клубния ни футбол заедно се свеждат до епизодичните изяви на чуждестранния легион, играещ във водещите ни отбори. С един проблясък на националите в Лига на нациите, който все пак не доведе до краен успех. Един за две десетилетия.
Това е положението в очите на наблюдателите. Дон Пенев може да продължи да говори тежки думи, рицарите на Кръглата маса с екстрите може да продължат да го глобяват, и с право, но той ще обира народната любов във все по-големи размери, докато изрича публично неща, които обществото вече подзира. И докато футболът ни е на това дередже, на което е.
И тъй като нищо не е вечно, даже и Кръглата маса, ми се струва, че все някога ще дойде ден, в който Дон Кихот ще бутне успешно някоя мелница.
