Първата задушница през тази година година ще отбележим на 9 март, събота. Тогава се пада Голяма (Месопустна) задушница. Тази Задушница се отбелязва в съботата преди Месни заговезни (Неделя Месопустна) преди Великия пост.
Месопустна задушница е първата от трите големи задушници през годината. На задушница хората посещават гробовете на починалите си близки. Прието е за помена да се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.
Съществува поверието, че жени, които са имали аборти или мъртви деца на задушница трябва да донесат в църквата ябълки в памет на починалите деца. Трябва да има толкова ябълки, колкото има мъртви или абортирани деца.
На гробовете на покойниците не се оставя храна. Подавката се раздава между живите, които като вкусват от нея, да си спомнят за мъртвите.
Какво се раздава на Месопустна задушница?
Варено жито със захар е първата храна, която трябва да приготвите за задушница, за да раздадете „за Бог да прости“. Житото символизира Възкресението, така че подаването му на Задушница не е случайно. Живото е и символ на връзката ни със земята и предците ни, на корените ни, които не трябва да забравяме.
Хлябът или солените питки са друго, което следва да присъства в пликовете, които подавате „за Бог да прости“. Питата е неразривно свързана с традициите и обичаите ни, с най-щастливите и най-тъжните моменти от живота ни, така че присъствието ѝ на задушница не следва да ни изненадва. В някои райони слага и пита със свещи на трапезата, около която се събира семейството след посещение на гробните места, за да почетат мъртвите. Хлябът в Християнската религия символизира тялото на Христос.
Виното, символизиращо кръвта Христова, измила и изкупила греховете на човеците, също е сред отговорите на въпроса какво се раздава. С него се и преливат гробовете – на кръст и с молитва към Бога.
Дребни сладки – те са начинът живите да благодарят на другите живи, че се молят за душите на близките им, че не са ги забравили и ги споминат.
Може да приготвите и храната, която близките ви покойници са обичали приживе. Няма храна, която да е забранена на тази задушница за подаване. Тъй като месото не се е заговяло – Местни заговезни са на следващия ден, може да подадете и месо и местни продукти, ако сте си ги нарекли.
