Екстремалните горещини вече не са само климатични явления, а стават важен факт, влияещ на икономическия растеж, производителността, инфлацията и доставките в Европа. Това е подчертано в анализ, публикуван в БТА от Карстен Бржески, глобален ръководител по макроикономика в Ай Ен Джи (ING), който разглежда икономическите последици от рекордната гореща вълна, обхванала значителна част от Европа.
Празни улици, затворени училища, отменени обществени мероприятия, ограничения в железопътния транспорт, прекъсвания в работата на предприятията и болниците – тези сцени през последните дни напомниха на много европейци на ограниченията по време на пандемията от COVID-19. Този път причината не бяха вируси, а температури, достигащи рекордни нива за юни.
Най-счупващо засегнатите страни бяха Франция, Германия, Швейцария и Великобритания. Във Франция високите температури възвърнаха спомените за ужасното лято на 2003 г., когато официалните данни сочат, че около 70,000 души загинаха в Европа в следствие на екстремните горещини, много от които във Франция.
Днес подобни явления не се разглеждат просто като единични случаи. Според климатолозите увеличаването на средните температури повишава вероятността рекордните горещини да станат все по-често срещани.
Икономическите последствия също стават все по-осезаеми, отбелязва Бржески.
Проучване от 2021 г., което анализира най-горещите години в Европа – 2003, 2010, 2015 и 2018 г., оценява, че само поради загубата на производителност европейската икономика е губила между 0,3 и 0,5 процента от своя годишен БВП. В най-силно засегнатите райони загубите надвишават 1 процент.
Други изследвания добавят към тези последствия увеличените разходи за охлаждане на сгради, прекъсвания в доставките, щети върху транспортната инфраструктура, селското стопанство и водния транспорт, както и повишените разходи за здравеопазване.
Миналата година съвместно изследване на Университета в Манхайм и Европейската централна банка (ЕЦБ) проучи икономическите последици от горещите вълни, суши и наводнения през лятото на 2025 г. Според авторите европейската икономика е изгубила приблизително 0,3 процента от БВП само за една година. Ако тези явления продължат да се увеличават, натрупаните загуби могат да достигнат около 0,8 процента до 2029 г.
Изследователите предупреждават, че последствията няма да бъдат ограничени само до по-ниската производителност. Все по-голямо значение ще имат прекъсванията в доставките, намалени постъпления от туризъм в засегнатите региони и увеличаващи се инвестиции в адаптация към климатичните промени.
По-рано ЕЦБ предупреди, че продължителните горещини и суши могат да увеличат инфлацията на храните с между 0,4 и 0,9 процентни пункта, а през следващите десетилетия този ефект може да нарасне.
Дълго време рисковете от екстремалните горещини се възприемаха предимно като проблем за южноевропейските държави. Последните оценки обаче показват различен сценарий.
Германия вече попада сред европейските икономики, които могат да понесат значителни икономически загуби от горещите вълни до края на десетилетието. Причината не е, че германските лета ще станат сравними с тези в южна Испания, а че много от инфраструктурата, жилищните сгради и производствените мощности са проектирани за значително по-хладен климат.
Според анализ на организацията „Клаймът Аналитикс“ (Climate Analytics), който е изготвен по поръчка на Световната банка в началото на 2026 г., Германия все още няма комплексна стратегия за управление на риска от екстремни горещини. Изследването сочи, че адаптацията на инфраструктурата изостава спрямо темповете на климатичните промени.
Подобна тенденция е наблюдавана и в информацията от Европейската комисия относно предизвикателствата пред бизнеса. Все повече компании в Германия и Испания посочват екстремните климатични условия като фактор, който затруднява производствените им дейности.
Освен влиянието върху производителността, горещите вълни увеличават риска от транспортни нарушения. Ниските нива на водата затрудняват корабоплаването по вътрешните водни пътища, железопътната инфраструктура е подложена на по-чести повреди, а в редки случаи се налага ограничаване на работата на електрически станции поради недостиг на вода за охлаждане.
Всичко това прави климатичните условия все по-важен икономически фактор.
„Текущата гореща вълна показва, че времето вече не е само елемент от ежедневието, а все по-често се превръща в решаваща променлива за икономическата активност“, заключава Карстен Бржески. Според него термометрите постепенно стават водещ индикатор за състоянието на европейската икономика.
