Ферма в плодородната югозападна нидерландска провинция Зеландия суши, въпреки усилията на собственика Мартен Янсе да я направи устойчива на недостиг на вода, съобщава Асошиейтед прес. Ускоряващото се глобално затопляне, с участието на феномена „Ел Ниньо“, излага на риск селскостопанските площи в цяла Европа.
Сушата, причиняваща щети на много части от Европа това лято, влияе негативно на селскостопанската продукция в континента – от картофите в Нидерландия до царевицата в Босна и гроздето в Италия. Дори когато фермерите опитват да се приспособят, екстремното време продължава да застрашава реколтите и водните ресурси.
Нидерландската банка „Триодос“, специализирана в устойчиво финансиране, оповести искания анализ, който сочи, че горещината и сушата биха могли да свият брутния вътрешен продукт на Европейския съюз с 1% през 2026 г., или около 180 милиарда евро.
Сред най-сериозно засегнатите са фермерите, чиито насаждения пострадаха от покачващите се температури и недостига на вода. В значителни райони на Нидерландия на фермерите вече е забранено да използват вода от реки и канализации за напояване на полета и овощни градини.
Друг фермер в Зеландия, Хендрик Ян тен Кате, оглежда поле с увехнали картофи. Почти всички от тях са готови за прибиране месец по-рано от нормалното и с значително по-ниска продукция. Картофите му са предназначени за приготвяне на пържени картофи за компании, включително „Макдоналдс“, но през тази година продукцията вероятно ще е недостатъчна.
„Хората очакват дълги пържени картофи“, каза той, държейки един от картофите. „Тази година ще е трудно.“
Тен Кате е сред малкото, които имат разрешение да напояват посевите си. Въпреки това, прогнозират, че реколтата му тази година ще е с около 30% по-ниска от средната за нормалните години.
„Проблемът не е само в сушата“, коментира той. „Слънцето, сухият въздух и особено горещите дни, които имаме тази година, допълнително влошават условията; картофите не реагират добре на тази комбинация”, допълва той.
В Босна селското стопанство допринася с около 5% от годишния брутен вътрешен продукт и предлага 10% от всички работни места в страната. Посевите на зърнопроизводителя Славиша Лукич са пострадали от постоянни горещи вълни и суша.
Той сподели, че тазгодишната реколта от царевица ще е много слаба, ако въобще я прибере. Лукич помни, че във фермата му добивът е бил между 6 и 7 тона на хектар. Тази година обаче очаква добивът да спадне до около 1.5 до 2 тона на хектар.
Показвайки засегнатата от сушата земя в Североизточна Босна, Лукич спомена, че ливадите с детелина, които преди са били изобилни, почти са изчезнали.
„Сега почти няма“, коментира той.
Сушата разстройва дори един от най-известните чешки продукти – бирата. Най-големият производител на бира в страната, „Пилзенски Праздрой“, очаква загуби заради слабата реколта от хмел.
Якоб Заорал, мениджър по устойчивото развитие на пивоварната, отбеляза, че промените в валежите, с дълги сухи периоди, последвани от силни бури, предизвикват бързо оттичане на водата. Това резултира в непостоянни добиви и намаляване на подпочвените води.
„Нямаме друг избор, освен просто да приемем, че една година може да е добра, а следващата – лоша“, заяви той. „Ако този цикъл се повтори три пъти, това най-вероятно би създало сериозни проблеми за производителите на хмел“, допълни Заорал.
В Румъния някои устойчиви на жега и суша култури, като слънчогледа, са по-малко засегнати от екстремните условия, а добивите им са добри. Все пак, сушата продължава да създава проблеми заради рекордно ниското ниво на река Дунав, затруднявайки транспорта на зърно, с хронично натоварване на терминалите и нарастващи количества селскостопанска продукция, която няма къде да се съхранява.
„В рамките на десет дни ще започнем с прибирането на слънчогледа, след което ще дойде ред на царевицата“, сподели Чезар Георге, основател на консултантската фирма за зърно „Агриколъм“. „Фермерите вече са притеснени, защото не могат да намерят място за съхранение на царевицата и слънчогледовото семе”, добави той.
Пасищата в Унгария, където се отглежда добитък, се превръщат в прах. От май месец ферма на Шандор Молнар не е имала дъжд, и той е принуден да купува скъп фураж за своите 130 крави.
„Опитваме се да издържим и се надяваме следващата година да е по-добра“, сподели той. „Наистина казваме това от години, но може би този път ще е различно“, оплака се Молнар.
„Елведън Естейт“, разполагаща с над 10,000 акра земеделска земя на границата между графствата Съфолк и Норфолк в Източна Англия, е изградило водоем, способен да побере вода за около 200 олимпийски басейна.
По-малко от година след откритията му, той е почти празен. Друг водоем е запълнен едва до 20%.
Въпреки това, водната политика на фермата дава резултати.
„Инвестицията ни във водохранилища и свързаната инфраструктура за изпомпване на вода ни поставя в добра позиция да продължим напояването на посевите си през този вегетационен сезон“, каза управителят на фермата Андрю Бленкирон.
„Сме много притеснени, че няма да имаме достатъчно вода за сезона“, добави Бленкирон. „Ако времето е такова, каквото е сега, вероятно имаме вода за още шест седмици напояване“, отбеляза той.
Мартен Янсе прилага технология за безоран земеделие, отглежда покривни култури през цялата година и добавя органична материя, за да се справи с климатичните промени, които водят до все по-екстремни условия.
Той също така е разнообразил дейностите си с популярен къмпинг във фермата си, близо до живописния град Веере.
В резултат на сухото време, Янсе отглежда самфир, известен и като морска аспержа, на малък терен – култура, приспособима към солени почви.
Но без валежи, дори и тя среща трудности тази година.
„Самфирът се нуждае от сладка вода, а ако има само солена, той също не расте“, завършва Янсе.
