Градът на първите неща. Той е в България и първи именува улиците си

„Хора и улици, град като град…“. Така започва песента на Мими Иванова и Борис Годжунов от филма „Момчето си отива“. Кой обаче е първият български град с имена на своите улици.

В световен мащаб първите хора, които са се сетили за удобството да дават имена на улиците си, са гражданите на Римската империя.

В България обаче първият град, в който улиците получават номера, е Русе. Това става още преди Освобождението, през 1865 г. През XIX век градът, тогава носещ името Русчук, се

утвърждава като един от най-значимите административни центрове

в европейските части на Османската империя.

Още през 1836 г. градът е обявен за център на вилает, а през 1864 г. е сформиран Дунавският вилает, начело с Мидхат паша.

Именно от този период започва икономическият възход на Русе, който продължава и в първите десетилетия след създаването на новата българска държава през 1878 г.

Възходящото развитие на дунавския град се дължи до голяма степен и на стратегическото му географско разположение на брега на голямата европейска река.

В средата на 19 век в града се откриват консулства на Австро-Унгария, Русия, Великобритания, Италия, Прусия, Франция, Белгия, Холандия, Румъния, Испания и Гърция, което допринася за разширяването на

търговско-икономическите му връзки с чужбина.

Русе е „пионер“ не само в именуването на улиците, но и в много други области. Неслучайно нобеловият лауреат Елиас Канети, който е роден в Русе през 1905 г., го нарича „градът на първите неща“.

През 1867 г. е открита първата железница в днешна България (тогава все още част от Османската империя), свързваща Русе и Варна. Година по-рано между същите два града е прокарана и първата телеграфна линия.

Пред 1876 г. в града е открита първата пивоварна по българските земи, която се казва Света Петка. Тя продължава да действа и след Освобождението.

Когато България става свободна държава през 1878 г., Русе е най-големият град в страната с население от над 20 000 души. Той е най-голямото българско пристанище на Дунав, пише още dbr.bg.

Още по времето на Руско-турската война Русе се превръща в първия град у нас, в който е изготвен градоустройствен план. За първи път в България се появяват бордюри, тротоари и улично осветление.

През 1881 г. в Русе е създадена и първата частна банка „Гирдап“, две години по-късно в града е построена

първата метеорологична станция у нас,

както и първата българска фабрика за сапун.

През 1890 г. в Русе е основана и първата българска търговска камара, година по-късно – и първото застрахователно дружество у нас.

През 1896 г. в местния хотел „При Чикаго“ се появява първият асансьор в страната, който тогава се задвижва с ръчна сила. Първата кинопрожекция в България също става факт в Русе, а през 1906 г. там са внесени и първите автомобили у нас.

Днес останките и сградите на много от тези предприятия все още могат да се видят. Сред останалите забележителности на града в наши дни са Регионалният исторически музей и Музеят на транспорта, който се намира в сградата на

първата железопътна гара в България, построена през 1864 г.

В Русе се намират и къщите-музеи на Захари Стоянов и Баба Тонка Обретенова. Също и Пантеонът на възрожденците, който е включен в 100-те национални туристически обекта и е разположен в Парка на възрожденците.

Римската крепост Сексагинта Приста пък се намира в централната част на града.

Още любопитни новини – четете тук