Комунизмът е една от най-спорните форми на управление. През 2019г. едва в пет държави все още се живеят в комунизъм – Китай, Северна Корея, Виетнам, Лаос и Куба, показват данните на сайта „World Population Review”.
Характерно за комунистическите държави е управлението на една партия, изповядваща Марксистко-Ленинската философия. Комунизмът се основава на обща собственост на средствата за производство. Всичко е държавна собственост, включително заводи, фабрики и прочее. Смята се, че комунизмът е вид социализъм.
Но как всъщност живеят днес хората в комунистическите държави?
КИТАЙ
Според световно проучване за качеството на живот по света, проведено сред 70 държави, Китай се нарежа на 65 място. В тази класация попада и Виетнам (68 място). Останалите комунистически държави не присъстват изобщо в топ 70.
Привидно китайската икономика може и да се развива главоломно, но страната остава на 55-то място по качество на живот. Местните се оплакват най-много от лошите медицински услуги и образователни възможности за децата. Почти всеки трети китаец няма достъп до здравни услуги.
Хората са недоволни и от замърсената околна среда, чийто нива са далеч над средните за света.
Любопитно е сравнението в начина на живот между Китай и Русия. Според сайта mylifeelsewhere.com, данъците в Китай (45%) са с 3,5 пъти по-високи от тези в Руската Федерация (13%). По икономически показатели, БВП на глава от населението в Русия е 27 800 долара, а в Китай – 16 700 (PPP). Тоест, китайците са по-бедни от руснаците, но плащат по-високи данъци.
Разбира се, в двете държави се наблюдават редица ограничения на свободите на хората. Най-елементарният пример е достъпът до интернет. Едва 53% от китайското население има достъп до интернет, като през последните години се предприеха стъпки в допълнителното му ограничаване. По отношение на достъпа до онлайн услуги, Китай се нарежда на последното 68-о място в друга глобална класация. Интернетът е силно цензуриран, а достъпът до външния свят е силно ограничен.
Според специализирания сайт Numbeo, средната работна заплата в Китай е 878 долара. Наемът на едностаен апартамент в центъра на града (независимо кой град) е средно 530 долара. Тоест, на средностатистическия работник в Китай му остават около 340 долара, за да живее. Разходите за електричество, отопление, вода и др. средно са около 52,9 долара.
КУБА
Куба се намира в изключително лошо икономическо състояние. По свобода на икономиката, страната се нарежда чак на 178 място. За последната една година страната е загубила 4 позиции, заради влошеното финансово „здраве”.
Общият й икономически резултат е много под средния за региона.
Държавният контрол над икономиката от почти фалиралото кубинско правителство доведе хората в страната до просешка тояга.
Преди около десетилетие, в Куба бяха приети пропазарни реформи за повишаване на производителността. На теория те съществуват, но на практика никой не ги прилага. Голяма част от работната сила е концентрирана в сферите с ниска производителност, за да издържат раздутия чиновнически апарат. Всички съдилища са обект на политическа намеса, а частната собственост е строго ограничена. Прекомерната бюрокрация и липсата на регулаторна прозрачност продължават да ограничават търговията и инвестициите.
Широко разпространен е полицейският произвол. На практика няма разделение между съдебната власт, парламента и Комунистическата партия. Корупцията е сериозен проблем, който остава нерешен.
Данъкът върху доходите в Куба е 50%, а корпоративният е 30 на сто. Общата данъчна тежест се равнява на 41,5%. През последните три години правителствените разходи възлизат на 64,2% от БВП на страната. Публичният дълг на Куба е 47,7% от БВП. Куба е много зависима от Венецуела и Русия.
Само 38,8% от кубинците имат достъп до интернет.
Например, в България БВП на глава от населението е 21 700 долара, а в Куба – 12 300. Тоест, българите сме два пъти по-богати от кубинците. Това обаче не пречи цените в Кубинската република да са двойно по-скъпи. Според mylifeelsewhere.com/ животът в България е 58,7% по-евтин.
Според сайта Numbeo, средната работна заплата в страната е 30 долара. Наемът на едностаен апартамент е около 281 долара. Разходите за ток, газ, вода и т.н в Куба възлизат на 10 долара, но интернетът е 82 долара на месец.
СЕВЕРНА КОРЕЯ
Индексът за свода на севернокорейската икономика е 5,9, което я нарежда на последно място от 180-те държави, участвали в световното изследване.
Страната е обзета от хронични структурни проблеми, със строго централизирано управление, с една от най-затворените икономики. Деспотичният военен режим в Северна Корея само отблъсква потенциалните инвеститори и пазарни отношения, ограничава частното предприемачество.
Почти цялото имущество принадлежи на държавата. Няма функционираща съдебна система и върховенството на закона е слабо застъпено. Корупцията е широко разпространена, а държавните институции са непрозрачни. Управляващата работническа партия, Корейската народна армия и членовете на кабинета управляват всички компании, които печелят чуждестранна валута.
Правителството управлява почти всяка част от икономиката и контролира всички значими икономически дейности.
Армията работи в сива икономика, като използва голяма част от иначе оскъдните ресурси в страната. В Северна Корея няма действаща фискална политика. Държавата определя производствените нива за повечето продукти, а държавните индустрии осигуряват почти целия БВП.
Бедното население е силно зависимо от хранителните дажби и държавните жилищни субсидии. През последните години обаче правителството трябваше да насърчи неформалното предприемачество, за да предотврати икономическия колапс. Паричният режим на страната е напълно контролиран, което води до изкривявания на цените.
Данните за заплатите и доходите на севернокорейците са силно ограничени, защото, както знаете, достъпът на чужденци в страната е почти невъзможен, а данните, които правителството публикува често са манипулирани. Все пак, по данни, станали известни на световните организации, можем да кажем следното:
БВП на глава от населението е 1 700 долара или 92,2% по-малко, отколкото в България.
25,6% от населението на КНДР е безработно.
В България 100% от населението има електричество, но в Северна Корея само 30% от хората могат да се похвалят с този лукс.
Данни за цените и доходите липсват, което също е достатъчно красноречиво за управлението на страната.
В Северна Корея много неща са забранени, включително дънките. Вижте още ТУК
ВЕНЕЦУЕЛА
Венецуела е обхваната от икономически колапс и хиперинфлация. След години на финансова нестабилност, хиперинфлацията достигна невъобразими нива – 10 000 000%. Някога богата на петрол нация, прогресивно изостава. Положението се влоши след понижаването на цените на петрола през 2014г. Венецуелската валута загуби значителна стойност спрямо американския долар.
Венецуела има най-големите известни залежи от петрол в света и все пак венецуелският боливар не струва нищо. През август 2018г. президентът на страната Николас Мадуро девалвира валутата, премахвайки пет нули, за да създаде стабилност.
Средната заплата в страната е около 37 000 боливара или 12 долара. Един литър мляко струва 4 200 боливара или 11% от заплатата.
Млякото на прах струва половин заплата и дори се вкарва нелегално от Колумбия.
През последните 20 години страната се управлява от социалистическата партия, която управлява голяма част от индустрията, съдебната система и всичко останало.
По време на управлението на Мадуро, икономиката на страната се срина, храната не достига, няма и лекарства. През май 2018г. Мадуро беше преизбран, но изборите бяха оспорвани от опозицията.
Председателят на парламента Хуан Гуайдо се обяви за временен президент. Повече от 50 държави го признаха за такъв, а Мадуро го нарече „узурпатор”. Страната е абсолютно блокирана, въведен е военен режим, а хората масово бягат към съседните държави.
