Малко повече от 10 % получи „Движение за родина“ на дяснорадикалния Мирослав Шкоро – партията, към която на последните избори имаше най-голям интерес в Хърватия и в чужбина. Резултатът е всичко друго, но не и сензационен. Почти навсякъде в Европа подобните на тази партии получиха такива резултати – в Германия, Франция, Холандия, Великобритания, Австрия, Италия, Дания, та дори и в съседната Словения. Въпреки това този резултат дава основания за известно безпокойство.
За разлика от споменатите по-горе страни, радикалната десница в Хърватия държи в ръцете си важен коз – тя управлява националната идея. Винаги, когато в Хърватия се говори за националното, преобладаващата част от гласоподавателите се обръщат към десните ултранационални концепции.
Дълго време Хърватската демократична общност беше тигърът, който нападаше малцинствата, отдаваше почит на мъртвите фашисти и провокираше съседите. И всеки път, когато партията заложи на умерени разумни теми, десницата започваше да се заканва, че ще се отдели – точно както направи сега, когато прагматичният премиер Андрей Пленкович отказа „да храни този звяр“.
Стратегията на заспалия тигър
Фактът, че на изборите в неделя ХДО се представи много по-добре от очакваното и след четири години управление получи повече гласове, се дължи на масовия стремеж към нормалност и национално единство срещу коронавируса. Но Пленкович ще има нужда от партньори. Малобройното, но добре организирано крило на неговата управляваща партия най-добре би се коалирала с крайната десница – така и така са на еднакви позиции в идеологически аспект.
Подобен съюз би получил благословията и на католическата църква
Но ако премиерът приеме такова нещо, ще допусне грешка. Ако дойдат на власт Шкоро и неговите хора, всеки ден ще се заиграват с националната карта, ще работят срещу Брюксел и ще организират провокации срещу съседните държави Босна, Словения и Сърбия. Със старомодната си семейна политика биха настроили срещу себе си и младите хора.
Едва ли Пленкович би могъл да се противопостави на подобно нещо. Той досега избягваше всякаква тема, която Шкоро поставяше. Неговата стратегия за успиване на тигъра беше успешна, но едва ли ще успее да го усмърти с ласки.
Евентуална коалиция със социалдемократите би довела до мнозинство от две трети, но това също не би бил добър ход. В Хърватия, където процъфтява клиентелизмът и рядко се води дебат за същетвени неща, коалиция между две големи парти би се превърнала просто в подялба на властта, където всеки ресор ще прави онова, което иска.
Освен това двете големи партии отдавна не са толкова отдалечени една от друга, както самите те твърдят. Нито една от тях не предлага идеи, концепции и разумни програми. Нито една от тях не знае как да спре младите хора да напускат страната. Така че те биха могли да спорят кога и къде да бъдат облекчени въведените заради коронавируса ограничения и какво да се прави с парите от Европейския съюз. Затова не е чудно, че по-малко от 8 % от гласоподавателите гласуваха за тях.
Символично пенсиониране
Двамата съперници – Пленкович и социалдемократът Давор Бернардич, по време на предизборната кампания се ограничиха върху темите за Босна, абортите или поздрава от времето на нацизма, който едно фанатизирано малцинство би легализирало.
От 40-годишния разумен и перфектно подготвен Бенардич без собствен политически профил привържениците очакваха преди всичко да не се „спъне“. Той успя, но не беше достатъчно и заради това Бернардич подаде оставка веднага.
Онзи, който наистина искаше една по-различна Хърватия, гласува за „Можем“ – новата ляволиберална партия, която получи добри резултати особено в крепостите на социалдемократите.
Пленкович със сигурност ще продължи да управлява, както досега, вероятно с помощта на консервативната партия „Мост“, която се обави срещу корупцията в ХДО, както и с представителите на националните малцинства.
Не трябва да се очаква през следващите четири години да „извади“ острите зъби на тигъра и веднъж завинаги да сложи край на театъра на самозваните национални герои и фалшиви военни ветерани. Но ако той продължи да се дърпа следващите четири години, избирателите поне ще имат алтернативата на екстремиста Шкоро.
