Община Хасково се намира в хълмистите равнини на Югоизточна България и заема най-западната част на Хасковска област. Разположена е стратегически между Родопите и Стара планина.
Разположена недалеч от границите с Турция и Гърция, през територията на област Хасково минава най-бързият и пряк път, свързващ Европа с Азия и Близкия изток. Това е фактор и за обособяването му в център на международен, търговски и културен обмен. Общината се състои от 1 град и 36 села. Градът е 12-тият по големина в България с население 72 016 души.
История
Хасково е град с повече от хилядогодишна история. Център с богато наследство. Според археолозите първото население на територията на днешния град е възникнало още в средата на новокаменната епоха около 5000 години пр.н.е.
Оттогава до днес са запазени многобройни доказателства за дългия път и историята на града в праисторически, тракийски, римски, късно антични и средновековни археологически паметници, следи от които намираме както в града, така и в цялата област.
Към края на 8 век на територията на днешния квартал „Хисаря“ южно от Хасково славяните изграждат ново селище, оградено с дебела крепостна стена. С разрастването му в началото на 10 век е построена втора укрепителна стена. Така преди възниква ранно средновековен град с типичните за онова време занаяти, военен гарнизон и значително по брой население.
През 11 век селището е унищожено до основи от византийските нашественици. Населението обаче остава тук и се заселва на другия бряг на реката и около днешния „Младежки хълм“.
Хасково се възражда отново през Второто Българско царство при управлението на Асеневци и Шишмановци. След превземането на земите, турците назовават селището Хаскьой, в по-късни времена известно като Хаскьой край Узунджа, поради популярността на един от най-големите стокови панаири – Узунджовския панаир, провеждан в рамките на империята.
Икономика
В средата на 19 век разцъфтяват традиционните занаяти като кожарство и кожухарство, а в града се оформят цели занаятчийски и търговски улици с над 200 работилници и търговски кантори. Едно след друго в Хасково изникват новобългарски училища. Още в началото на 20 век Хасково се утвърждава като център на тютюневата промишленост.
Бъдещото развитие на общината е свързано и с пълноценното използване на природно-климатичните дадености в сферата на селското стопанство – полагане на усилия за развитие на перспективни пазарно ориентирани селскостопански производства, създаване на консултантски земеделски центрове и др. Историческите дадености и богатата култура на региона, в съчетание с добре развитата транспортна и туристическа инфраструктура, са благоприятен фактор за развитие на туризма. В града вече традиционно се провеждат няколко международни фестивали.
През Хасково минават 3 паневропейски транспортни коридора – № 4, № 9 и № 10.
Забележителности
На територията на община Хасково се намира една от най-впечатляващите тракийски гробници – Александровската гробница.
Неизменна част от града е най-високата в света статуя на Пресвета Дева Мария с Младенеца. Това и монументът, включен в Световните рекорди на Гинес.
В самия център на града се издига паметник часовник, който е построен през 1985 г. по повод честванията около хилядогодишнината от основаването на града.
В града има и много цървки, арменски храм, както и две джамии, което го харакреризира като град на религиозна толерантност. Най-разпространената религия е православното християнство, тя се изповядва от около 78% от населението на града. Ислям изповядват около 12%, а 10% от населението изповядва други религии. В града съществува конгрешанска църковна община.
Хасково е град на етническата и религиозна толерантност. Най-разпространената религия е православното християнство, тя се изповядва от около 78% от населението на града. Ислям изповядват около 12%, а 10% от населението изповядва други религии. В града съществува конгрешанска църковна община.
