На конференция, организирана от Американската търговска камара в Хърватия (AmCham), финансовият министър Марко Приморац изрази надежда, че инфлацията в страната ще бъде овладяна през следващата година. Той сподели, че не се предвиждат значителни изменения в данъчната политика до края на тази година, съобщи хърватската агенция ХИНА.
По време на събитието, което разглежда темата „Устойчива данъчна система: политика, практика и перспективи“, Приморац акцентира на прогнозите на Европейската комисия относно икономическото развитие и инфлацията в Хърватия.
Вчера Комисията оповести, че хърватската икономика ще отбележи ръст от 3,2% тази година, а след това ще нарасне с 3,9% през 2024 г. Инфлацията, след миналогодишните 4%, се очаква да намалее до 3,4% тази година и до 2% на следващата, главно благодарение на спад в цените на храните и услугите.
Приморац подчерта, че прогнозите отразяват целта на правителството за достигане на по-висок икономически растеж в сравнение със средните стойности на ЕС и еврозоната. Според него, растежът през тази и следващата година ще е три пъти по-висок от средния за ЕС.
„Това ще въздейства положително на жизнения стандарт на населението, както и на бизнес средата и икономическия напредък. По отношение на инфлационния натиск, прогнозите показват спад в очакваната инфлация, което е добър знак“, отбеляза той и добави, че се надява на продължаваща тенденция на понижаване на инфлацията.
На въпрос дали инфлацията ще бъде считана за окончателно победена, ако достигне 2% догодина, той отговори: „Смятам, че да, тъй като инфлация от около 2% е нормален ритъм и не е необходимо да бъде активно потискана“.
Приморац вярва, че икономическият растеж стимулира потреблението, особено когато е подпомаган от растящи брутни инвестиции в основен капитал. В Хърватия това е резултат от частни и значителни публични инвестиции, насочени към подобряване на инфраструктурата и възстановяването след земетресението през януари 2021 г.
Когато растежът е предизвикан от потреблението, какъвто е случаят в Хърватия, това увеличава общото потребление, но и води до инфлационен натиск, допълни той.
„Смятаме, че комбинацията от основни икономически индикатори в Хърватия, заедно с намаляващата инфлация, която се приближава до целевото ниво от 2%, е позитивна за икономиката на страната“.
По въпроса за данъците, Приморац заяви, че данъчната администрация работи по три важни проекта за цифровизация. Първият е създаването на регистър на населението, който ще бъде напълно функциониращ до юни 2026 г. Вторият проект е Fiscalisation 2.0 и разширението на Fiscalisation 1.0. Третият е трансформацията на Данъчната администрация чрез дигитализация.
Подобряване на бизнес климата в Хърватия
Андреа Доко Йелушич, изпълнителен директор на Американската търговска камара в Хърватия, сподели, че AmCham, като се изправя срещу инфлацията и необходимостта от задържане на квалифицирана работна сила, отново е подготвила предложения за оптимизиране на данъчната система. Например, камарата предлага увеличаване на необлагаемата помощ до 970 евро и становища за лимити на вноските за здравно осигуряване, подобни на тези за пенсионно осигуряване.
„В средносрочен план считаме, че е полезно да продължи намаляването на ставките на данъка върху доходите от 30 на 20 процента, след което от 20 на 10 процента“.
Тя подчерта, че членовете на AmCham отчитат много добри условия за бизнес в Хърватия в сравнение с други държави от Централна и Източна Европа. Знаем, че макроикономическата среда е благоприятна, с отличен кредитен рейтинг, и вярваме, че сега е точният момент за увеличаване на инвестициите в научни изследвания и развитие, както и за привличане на допълнителни капитали.
Основните ограничителни фактори за бизнеса в Хърватия, добави тя, са недостигът на работна ръка и цената на труда, независимо дали поради данъци, осигуровки или инфлация.
(Тази информация е предоставена от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
