Днес Хърватската асоциация на работодателите (ХАР) съобщи, че предвижда икономическият растеж на Хърватия да бъде 2,5% през 2026 г., докато инфлацията ще достигне около 5%, съобщава агенция ХИНА.
„Очакваме, че Хърватия ще запази относително стабилен растеж от 2,5% през следващите две години. Въпреки че това е забавяне спрямо предходни периоди, все пак остава значително над средния показател в ЕС“, добави главният икономист на ХАР, Хървое Стоич.
Прогнозите на ХАР показват, че инфлацията ще нарасне от 4,4% през миналата година до около 5% през 2026 г. Главният фактор за това ще бъдат по-високите цени на енергията и сближаването на цените на услугите с тези в ЕС, както и увеличаването на производствените разходи за храни.
Стоич също така подчерта, че растящите цени на храните представляват сериозен риск за инфлацията, тъй като хранителните стоки и безалкохолните напитки образуват 21,8% от потребителската кошница в страната.
„В такава ситуация е изключително важно да избегнем допълнително увеличаване на инфлацията чрез неразумни фискални мерки. Увеличението на заплатите в публичния сектор трябва да бъде стриктно контролирано, а социалните помощи да са по-целесъобразни, за да не се провокира инфлация“, коментира Стоич.
Според ХАР икономическата активност се поддържа от активното корпоративно кредитиране, рекордното усвояване на средства от ЕС, износа на капиталови стоки и стабилната позиция на Хърватия като туристическа дестинация. Въпреки това, асоциацията предупреждава, че продължителна енергийна криза, стегнати условия за финансиране, намалена фискална подкрепа и обострена геополитическа несигурност биха могли да забавят икономиката и през 2026 и 2027 г.
„Хърватската икономика продължава да расте дори при безпрецедентни кризи, което показва нейната устойчивост и способност да се адаптира в настоящите сложни глобални условия. За да поддържаме темпа на растеж и да приближим жизнения стандарт до този на ЕС, трябва да повишим конкурентоспособността“, сподели генералният директор на ХАР, Ирена Вебер.
Тя отбеляза, че фокусът трябва да бъде върху насърчаването на частните инвестиции, създаването на стимули за инвестиции и намаляването на данъчната, административната и регулаторната тежест. Необходими са изменения в законодателството за обществените поръчки и насърчаване на инвестициите, за да се постигне по-силен растеж на капиталовложенията в частния сектор, добави Вебер.
Тя също така напомни, че хърватските компании все още плащат за електрическа енергия с около 18% по-високи цени в сравнение с конкурентите си от ЕС. Докато правителството подкрепя домакинствата и малките и средни предприятия, големите компании плащат пазарни цени от четири-пет години, което застрашава конкурентоспособността им.
Според Вебер, необходима е и модернизация на цифровата инфраструктура и изкуствения интелект, за да се оптимизира ефективността и да се намали заетостта в публичния сектор. Тя посочва, че разходите за заплати в публичния сектор са „експлодирали“, с предвиждане, че заплатите, пенсиите и трансферите към домакинствата ще надскочат 50% от бюджета, което е неустойчиво в дългосрочен план.
Вебер изтъкна, че е важно да се повиши конкурентоспособността и производителността на местното селско стопанство, особено на фона на геополитическата нестабилност, като производството на храни и увеличаването на самозадоволяването са въпроси от национално значение.
Предложените от ХАР мерки за повишаване на производителността включват намаляване на разходите за бизнес и насърчаване на инвестициите. Основните приоритети са намаляване на данъчната тежест върху труда, особено за средни и високи доходи, разширяване на данъчната основа, както и насърчаване на младежката заетост и развитието на умения, които отговарят на нуждите на трудовия пазар.
Асоциацията също така призовава за намаляване на парафискалните такси, дерегулация и преструктуриране на публичния сектор и държавните предприятия, както и за насочване на енергийни субсидии и по-ниски разходи за енергия, за да се подобри конкурентоспособността на индустриите и да се насърчи модернизацията.
Подобренията в производителността трябва да бъдат подкрепени от увеличени инвестиции, по-ефективно усвояване на средствата от ЕС и по-добра интеграция на малките и средни предприятия в програмите за финансиране на ЕС и глобалните вериги за стойност, заявиха от ХАР.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
