Парламентът гласува на второ четене и прие промени в т.нар. удължителен бюджет за 2026 г. Законопроектът бе приет тази седмица – на второ четене от бюджетната комисия, и предвижда вдигането на тавана на дълга с до 3,8 млрд. евро.
По време на дебатите Асен Василев от ПП поиска проверка на кворума. При проверката от управляващата партия „Прогресивна България“ се регистрираха само 120 души, при необходими 121. Тогава 12 души от ГЕРБ и 11 души от ДПС се притекоха на помощ и спасиха положението с гласуването на промените.
В крайна сметка текста подкрепиха 136 народни представители – „Прогресивна България“ (122) и ДПС (15). Против бяха 44 депутати – „Демократична България“, „Продължаваме промяната“, „Възраждане“ и един народен представител от ПБ. Въздържаха се 17 депутати – ГЕРБ-СДС.
За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации може да се поема държавен дълг до 3.8 млрд евро, който се изплаща до края на текущата бюджетна година.
До приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г. Министерският съвет може да поема и държавен дълг в размер до 3,8 млрд. евро за финансиране на бюджетния дефицит, включително за префинансиране по Плана за възстановяване и устойчивост на Република България.
Министерският съвет може да проведе преговори и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем в размер на 3 261 700 000 евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмент „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ при условие за последваща ратификация.
Масови критики
Представители на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ отправиха остри критики към решението за увеличение на тавана на държавния дълг с до 3,8 млрд. евро. Според тях липсват необходимите разчети от Министерството на финансите, а твърденията за тежка бюджетна криза се използват като аргумент за поемането на нови заеми.
„Хазната не е празна и това са приказки без всякакви доказателства, които се използват за вземане на огромни заеми. 3,8 млрд. евро дълг без никаква обосновка“, коментира вчера Мартин Димитров от „Демократична България“.
Асен Василев от „Продължаваме промяната“ обясни, че според обясненията от финансовото министерство е станало ясно, че са необходими 2,1 млрд. евро нов дълг, а не 3,8 млрд. евро, за да се осигурят плащанията през юли и август по Плана за възстановяване и усточивост.
„Това са разлика от 1,7 млрд. евро, които бяха гласувани, без да има абсолютно никаква нужда, по думите на самото министерство“.
Съмнителни мотиви
Гласуването за нов дълг в размер до 3,8 млрд. евро остави след себе си повече въпроси, отколкото отговори. Най-сериозният от тях е защо партии, които претендират да са в опозиция на управляващите, на практика осигуриха необходимия кворум за прокарването на едно от най-спорните финансови решения през последните месеци.
Без помощта на ГЕРБ и ДПС управляващото мнозинство не разполагаше с необходимите депутати, за да продължи заседанието и да приеме увеличението на тавана на дълга. Това поставя под съмнение доколко реална е опозиционната роля на двете формации.
Така остава открит въпросът какъв е истинският мотив зад тази подкрепа. Ако решението е толкова необходимо и правилно, защо управляващите не успяха сами да осигурят мнозинство за него? А ако има сериозни съмнения относно размера и необходимостта от новия дълг, защо партии, които се определят като опозиция, предпочетоха да спасят гласуването вместо да поискат допълнителни гаранции и обяснения пред обществото. Именно липсата на ясен отговор поражда съмнения, че зад официалните политически противопоставяния продължават да действат зависимости, които се проявяват винаги, когато на масата се появят милиарди евро публичен ресурс.
