Сара Фаизи е ресторантьор от Афганистан, нейният сънародник Халед Мераджудин – музикант и предприемач, а украинката Олександра Микулска работи в сферата на човешките ресурси в IT сектора.
Общото между тях обаче е, че в България те са намерили своя втори дом, след като им се е наложило да избягат от родините си в търсене на по-добър живот.
А освен това и тримата използват универсалния език на храната, за да разкажат своите истории. Това обаче би било невъзможно без кампанията „Храна за размисъл“ и новия pop-up ресторант в София.
Едноименната кампания „Храна за размисъл“ цели да насърчи разбирането и съпрчасността на българското общество към бежанците, като представя традиционни ястия от техните родни страни и споделя личните им истории. Използвайки един от универсалните езици – този на храната, кампанията иска да мотивира българите да опознаят културата и историите на бежанците, пише в свой материал Mediapool.
Кампанията залага на разбирането, че за да си формираш мнение за нещо или някого, е нужно да го познаваш. Това важи както за храната, така и за хората. „Храна за размисъл“ се организира от Агенцията на ООН за бежанците в България и рекламната агенция „All Channels“.
„Храна за размисъл“ се проведе на 20 юни, когато е Световният ден на бежанеца.
Началото на кампанията се отбелязва с официалното откриване на pop-up ресторант в София, а неговото меню включва традиционни ястия от Украйна, Сирия и Афганистан, които носят богатството на културите и споделените чрез тях лични истории.
Pop-up ресторантът представя разнообразни храни от трите държави на произход на най-голяма част от бежанците в България – Украйна, Сирия и Афганистан, както и личните истории на бежанци, пътя им до България и възможността, която са получили да съградят живота си отново у нас. Сред тях са Олександра, Сара и Халед.
„За мен българите и афганистанците си приличаме най-вече по добротата и гостоприемството. В ресторанта ми съчетавам традиционните афганистански рецепти с българския дух на гостоприемство. Всяко ястие не е просто храна, а мост между нас, възможност за нови приятелства“, сподели Сара Фаизи.
Според Халед храната има невероятната сила да ни обединява също като музиката. Той вярва, че чрез храната можем да разкажем нашите истории и да създадем връзки, които надхвърлят всяко различие“
„Ние искаме да бъдем чути“
„Този проект е важен, защото е ценно, че българите искат да чуят нашата история. Много съм щастлива, че някой иска да чуе думите ми. Дори един човек да промени мнението си за бежанците заради този проект, това ще е чудесен резултат“, каза Олександра пред Mediapool.
Тя разбира за инициативата от приятелка, която работи в неправителствена организация. Олександра обича да готви традиционни украински ястия, които и напомнят за дома, но най-вече тя иска да разкаже своята история.
Малко преди войната Олександра се е преместила да живее в Киев, а само седмица преди началото ѝ на 24 февруари е била започнала нова работа. Имала е хубав апартамент, добър живот и е пътувала често с приятели, но руската агресия променя всичко.
В началото тя не може да повярва на случващото се, трудно и е да си обясни как е възможно да се отнема животът на невинни хора. Неин близък приятел българин ѝ казва, че иска да я вземе в България и се срещат успешно на румънската граница.
Така тя вече две години е в България. В началото хората я посрещат много добре. Нейният близък приятел много ѝ помага в началото, защото Олександра изпитва редица трудности. Тя обаче събира сили и започва да помага на организации, които подкрепят украинските бежанци и помага на своите сънародници, които споделят нейната съдба.
С времето обаче вижда, че има много българи, които не могат да разберат защо има заможни бежанци и не разбират как имат скъпи автомобили или плащат висок наем.
„Бежанецът е човек, който бяга от войната заради опасността в неговата държава. Хората трябва да изоставят всичко, което имат и да избягат. Няма значение дали е със скъпа кола, или не. Тези хора изоставят всичко, което са притежавали, за да се спасят“, разказва тя.
Сега Олександра е майка на двумесечно момиченце, продължава да работи в сферата на кариерното консултиране на свободна практика, а готвенето всъщност е нейното хоби.
Ястията, които тя приготвя, се наричат „налистники“ и наподобяват палачинки. Според нея е важно ние да споделяме помежду си. „Българите споделят страната си с нас и аз вярвам, че и ние можем да им дадем нещо хубаво“, изтъква тя.
„Всички сме в такова положение, че не знаеш какво ще се случи в утрешния ден. Ние можем да имаме влияние с нашите действия и идеали. Вярвам, че чрез храната хората могат да разберат повече за нас“, казва Олександра.
В кухнята на „Храна за размисъл“
Рецептите, залегнали в менюто на pop-up ресторанта „Храна за размисъл“, са подбрани и приготвени от Имад Аларнаб – сирийски бежанец и известен шеф-готвач. Имад впечатлява не само с изключителния си кулинарен талант, но и с вдъхновяващата си лична история.
Успешен ресторантьор в Дамаск, той е принуден да напусне родината си заради войната. След опасно пътуване през Европа през 2015 година той достига Лондон и прави своето завръщане в кулинарния свят със собствен сирийски ресторант, в който организира специални pop-up вечери. Тези събития са кулинарни преживявания, но и културен мост и доказателство за силата на универсалния език на храната.
Шеф Имад доброволно се включва в кампанията, за да подкрепи идеята за толерантно и подкрепящо общество, споделяйки своята вдъхновяваща история и създавайки уникално меню, което гостите на ресторанта могат да опитат.
„Когато ме поканиха да се присъединя към този проект, не се поколебах нито за миг. Кампанията „Храна за размисъл“ ми е много близка. Наистина вярвам, че преди да съдим за някого, трябва да чуем неговите истории точно както не можем да имаме мнение за ястие, преди да сме го опитали. Чрез храната споделяме нашето наследство, нашите радости, нашите трудности и мечти. Всяко ястие разказва история и всяка история заслужава да бъде чута“, каза той.
Бъдещето на идеята
След закриването на pop-up ресторанта мисията на „Храна за размисъл“ ще продължи.
Целта е да създаде платформа, която обединява бизнес организации, институции, неправителствен сектор и доброволци за промяна в обществото, които вярват, че да опознаеш нов човек е като да опиташ непознато ястие – интересно и обогатяващо, поясняват организаторите от Агенцията на ООН за бежанците в България и рекламна агенция „All Channels“.
Национално представително изследване проведено през април 2024 г., по поръчка на Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), показва, че 53,6% от българите нямат формирано мнение за бежанците, а 72.2% не са имали пряк контакт с тях.
„Никой не избира живота на бежанец. Също като нас те живеят живота си нормално, докато един ден техните домове и мечти не биват отнети“, сподели по повод откриването Седа Кузуджу, представител на Агенцията на ООН за бежанците за България.
Според годишния доклад на ВКБООН за глобалните тенденции, представен през изминалата седмица, един на всеки 69 души от световното население е принуден да напусне дома си.
„Важно е да не забравяме, че всеки бежанец идва с надежда – надеждата да се завърне безопасно у дома. А през това време надеждата им е една – да осигурят сигурност на семействата си, образование на децата си, спокойствие за общността си. Цената на изключването от обществото е много по-висока от цената на приобщаването“, допълни Кузуджу.
Според данните към края на 2023 г. България предоставя временна закрила на над 67 700 украинци. През същата година страната отчита рекордно високи нива на молби за убежище – повече от 22 500 – подадени до Държавната агенция за бежанците, което е най-високият брой през последните три десетилетия.
През 2023 г. България предоставя международна закрила и хуманитарен статут на над 5 700 бежанци, основно от Сирия, Афганистан и Ирак, което представлява увеличение с 32 процента в сравнение с предходната година.
