С гласовете на ГЕРБ – СДС, ДПС, ИТН и „Възраждане“ парламентът реши като първа точка от дневния ред днес да изслуша министъра на външните работи Теодора Генчовска за водената политика от България, относно приемането на РСМ в ЕС. Предложението на ИТН бе изслушването да бъде закрито, като гласуването за това не беше публично. Камерите, които излъчват заседанието на парламента на живо бяха спрени, но депутати твърдят, че всъщност е решено изслушването да не е засекретено. Около час след началото на неразбирателствата в крайна сметка камерите бяха пуснати.
По време на изслушването Христо Иванов, съпредседател на „Демократична България“, попита Генчовска:
„Тъй като се говорят патетики и се цитира НК, искам да кажа, че ние не сме съд, за да търсим и събираме доказателства, да произнасяме присъди и да казваме, кой е в режим на съучастие и т.н. И г-жа министърката не може да бъде съд. Има текст в Конституцията – чл.105, ал.1 , който казва, че МС осъществява вътрешната и външната политика на страната. Иска ми се да ми разтълкувате, как в своята дейност сте интерпретирали тази норма? Бихте ли ни обяснили в цялата тази мешавица от инсинуации и твърдения, след като цитирахте текстове на Вархеи, че имало поет ангажимент, което няма как технически да бъде вярно, защото за да бъде нещо договорено, то трябва да мине през институционална рамка. В този смисъл, ако Вархеи смята, че е договорил нещо, при положение че това е предмет на НС, защо това ангажира България за неговата грешка? В какво се изразява ръководството на премиера относно външната политика? Какви са неговите права по отношение на обсъждане, консултации и формиране на политически решения? Какви са правата на министъра? Казахте, че първата ви реплика към външния министър на РСМ е да разговарят само с вас. Само с вас? Смятате че ли, че премиерът на Р България, който и да е той, има право да обсъжда тема толкова голяма и важна, каквато са отношенията с РСМ, с комисар, с председател на ЕС? Питам, защото и аз, и г-н Йорданов сме били на среща с председателя на ЕК и темата е била обсъждана. Искам да знам дали и аз, и г-н Йорданов сме били участници в престъпление? Вие как сте съгласували вашите действия с премиера и с лидера на политическата формация, която ви е излъчила? Ако смятате, че е имало две външни политики, трябва да разберем чия е втората. На мен от текста на конституцията ми се струва, че водеща роля има премиера. А ако не е негова, чия е водещата роля? Външно министерство е държава в държавата ли? Как се съчетават двете неща? Ако политически лидер на дадена партия от управляващите е бил в Скопие, това престъпление ли е“, попита той.
Генчовска беше кратка и лаконична, като не отговори на повечето въпроси
Тя потвърди, че външната политика се води от Министерския съвет, защото има много измерения.
„Външно министерство отговаря изцяло за защита на националните интереси в рамките на документите, които всички много добре знаят. Както може би видяхте, никъде не казвам, че премиерът е взел е решения, които са различни от това. Никъде не съм споменала неговото име, защото заседанието е открито“, заяви Генчовска.
