Художничката Бети Саар, чиято работа отразява идентичността на чернокожите артисти в Съединените щати, почина в неделя сутринта в Лос Анджелис на 99 години, съобщава Асошиейтед прес.
Смъртта на Саар бе потвърдена от нейни близки в понеделник вечерта. Тази седмица тя щеше да отпразнува своя 100-годишен юбилей.
Като ключова фигура в Движението за чернокожо изкуство през 60-те години на миналия век, Саар е иноватор в създаването на скулптури от намерени материали. Тя преобразува спомени от епохата на Джим Кроу в силни символи на освобождение за чернокожите.
„Творчеството ѝ, изпълнено със символизъм, е еволюирало с времето, за да отразява екологичните, културни, политически, расови, технологични, икономически и исторически аспекти на съществуването ѝ“, се казва в изявление на Roberts Projects – галерията в Лос Анджелис, която я представлява.
Саар започва своята кариера в дизайна, преди да се насочи към изкуството на 35 години и продължава да твори до 90-годишна възраст. Тя израства в Пасадена, Калифорния, и е част от общността на чернокожите художници в Алтадена.
Творчеството на Саар обхваща живопис, графика, скулптура и намерени предмети, сред които кукли, дъски за пране и различни антики. Лодки, часовници, клетки и олтари често присъстват в работите ѝ, както и символи от окултизма и космологията. Често споменава своя зодиакален знак Лъв чрез изображения на лъвове, които се срещат в много от нейните произведения.
Творбата ѝ от 1969 г. „Прозорецът на чернокожото момиче“ е революционна за своето време, но получава признание десетилетия по-късно, а през 2019 г. става част от колекцията на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. „Когато бях в Лос Анджелис, не имаше много галерии и определено нямаше такива за чернокожи художници“, спомня си тя в интервю.
Творбата ѝ „Освобождението на леля Джемима“ от 1972 г. е реакция на убийството на пастор Мартин Лутър Кинг-младши през 1968 г. в Мемфис, Тенеси. Саар споделя, че смъртта на Кинг „предизвика у мен гняв и мистичката стана войн“.
Саар също така преподава и насърчава поколения чернокожи творци. През пролетта на 2026 г. тя ще бъде приета в Американската академия за изкуства и литература.
„Тя разполагаше с безгранична енергия за създаване на изкуство. Смятам, че имаше множество неща да изрази и беше изморена от доминацията на белите мъже в света на изкуството“, коментира Анджела Робинсън Уитърспун, която през 2023 г. продуцира и режисира документален филм за живота на Саар.
„Час ЛИК“ на БТА е платформа за близки срещи с личностите на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да се проследи на интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
