Очакванията за срещата между лидерите от ЕС и турския президент Реджеп Ердоган, която се проведе на 26 март във Варна, не бяха високи, макар че много хора се надяваха, че ще бъдат направени крачки по посока на усъвършенстването на съществуващото споразумение за митнически съюз.
Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер коментира, че „има вяра” в целта на Турция да се присъедини към ЕС. Той обаче беше доста лаконичен и до голяма степен ироничен в изказа си.
Президентът на ЕС Доналд Туск от своя страна беше по-категоричен, казвайки, че за момента няма постигнат компромис при съществуващите проблеми между страните.
Ердоган заяви, че са се съгласили да „ускорят” отношенията си, отбелязвайки, че провеждането на самата среща е било по-важно от обсъденото на нея.
На следващия ден турският министър-председател Бинали Йълдъръм каза, че не вижда „справедлив подход” от страна на Европейския съюз.
Ясно, че „семейната снимка” – на Туск, Юнкер, Ердоган и домакинът Бойко Борисов, на която се здрависват и усмихват за пред камерите – беше политически важна за турския президент на фона на критиките от Запада за състоянието на демокрацията в Турция.
Въпреки липсата на напредък в отношенията, лидерите на ЕС изглежда са склонни да продължат добрия тон с Турция, не само защото загубата на страната като партньор може да струва скъпо от стратегическа гледна точка, но и защото Анкара е важна за предотвратяване на евентуален бежански приток към сърцето на Европа.
Трансферите от 3 млрд. евро от Брюксел помагат на Турция относно приемането на над 3 милиона сирийски бежанци в момента.
Трудно е да се каже дали на срещата във Варна е имало диалог. Може да се приеме, че и двете страни са казали това, което мислили да кажат, но не са чули много от думите на отсрещната страна.
Ердоган помоли европейските лидери да спазват обещанието за облекчаването на визовия режим и за преговорите за членството на страната в ЕС (всичко това е в продължение на мигрантското споразумение от 2016г.), както и повече активност в справянето с терористичните организации.
Междувременно европейските лидери поискаха от Ердоган да премахне режимът на извънредно положение, както и да възстанови демократичните практики, ако Анкара все още иска да е член на ЕС.
За съжаление, нито една от страните не е в състояние да отговори на тези искания. Нещо повече, премахването на визите за турците – действие, което ще е полезно и за ЕС, и за Турция – също не изглежда възможно заради политическите съображения на някои държави членки.
Британският посланик в Истанбул каза, че страната му няма как да подкрепи членството на Турция в ЕС, тъй като Обединеното кралство ще напусне Общността след една година. Той обаче подчерта, че това няма да спре Лондон да подкрепи Анкара по „стратегически причини”.
При сегашните трудни обстоятелства може би просто продължаване на отношенията – дори без подобрение – трябва да се разглежда като печалба.
