Вече не е сигурно, че е само играчка-плачка. Вече може да стане по-сериозно. И става. Тези дни в Асеновград, преди това в Сливен, в Раднево, в Гърмен…
Конфликтите стават все по-големи, а поводите все по-малки. Никога не е имало по-малък повод от това лодката на едни деца да се обърне, а други да им се подиграят. Когато причината расте, няма значение колко е голям поводът.
А причината расте.
Напрежението между гетата и останалата част на градовете, между периферията и центъра на селата е като покрити с пепел въглени, сред които е достатъчно да попадне съчка, за да лумне огън.
Някой събира мъжете и жените от гетото, друг повежда мъже срещу гетото, трети вдига под тревога рокерите, които са по-бързи, по-шумни и по-яростни от армия. Все още не знаем дали и по-боеспособни, защото обикновено конфликтът се свежда до крясъци, камъни, леки сбивания и форсиране на мотори. Но и това е напът да се случи и който си мисли, че не е възможно, значи е виждал конфликт между роми и българи само случайно на някоя автогара.
Не, не става дума за караница, става дума за по-сериозни и по-опасни неща – за напрежение, за конфликт, зад които стои желание за раздаване на справедливост.
И ето я, всъщност, причината на причините – у нас няма кой да раздава справедливост. И гетата, и останалата част от селищата живеят с чувства за безнаказаност. Ако си ром – можеш да откраднеш, ако си българин – можеш да обиждаш на „мръсен циганин“ – и в двата случая ще ти се размине. Така и двете страни имат желание да раздават справедливост, след като институциите не го правят, но и са сигурни, че както им се разминава в малките неща, така ще е и с големите.
Безсилието и безразличието на институциите в комбинация с чувството за безнаказаност у хората – това са съставките на взривоопасната смес, която все още само се пробва. Все някога ще избухне.
Новата книга на Веселина Седларска вече е в книжарниците
