През последните дни се появиха интересни и сложни взаимовръзки между ключови фигури в политиката и технологиите, свързани с конфликта между Русия и Украйна, които хвърлят нова светлина върху ролята на Илон Мъск и неговата компания SpaceX.
В неделя стана ясно, че бащата на Илон Мъск, Еррол Мъск, е на посещение в Москва, за да участва в конференция, организирана от Александър Дугин – един от водещите идеолози на руската евразийска и националистическа политика, близък до Кремъл.
Това събитие събра представители на проруските среди и официални лица, които подкрепят разширяването на руското влияние и противопоставянето му на Запада.
Присъствието на Еррол Мъск на този форум поражда въпроси за възможни връзки и симпатии към руската страна, особено на фона на активната подкрепа, която Илон Мъск чрез Starlink оказва на Украйна.
От Москва Мъск старши отправи критики към сина си по отношение на конфликта му с американския президент Доналд Тръмп. Това обаче не променя факта, че Мъск нееднократно е отправял заплахи, че може да спре сателитната системата.
В същото време Мъск не е криел симпатиите си към крайната „Алтернатива за Германия“, а също и за проруския кандидат за президент на Румъния Калин Джордеску.
Според последна информация от украинското разузнаване, руските военни започват да интегрират компоненти от системата Starlink в своите дронове „Шахед“, с цел осъвременяване и подобряване на техните възможности. Това навежда на мисълта, че Илон Мъск или свързани с него лица може да имат скрити или двусмислени отношения с Москва, което би обяснило и някои от по-ранните му изказвания и действия.
По-рано Мъск е заплашвал, че може да прекрати предоставянето на Starlink услуги за Украйна, което би било сериозен удар за украинската отбранителна комуникация. Тази заплаха обаче не бе реализирана поради политическия натиск от страна на администрацията на Байдън, за която подкрепата на Украйна остава приоритет.
Настоящата ситуация показва, че политиката на САЩ може да се променя, като Мъск вече си позволява по-открито да демонстрира позиции, които не са изцяло в синхрон с официалната подкрепа за Украйна.
Това се подкрепя и от информация, че американският Конгрес е решил да пренасочи около 20 000 ракети, предназначени за защита срещу дронове в Украйна, към близкоизточни държави. Този ход е част от систематични усилия на САЩ да преразпределят военните ресурси в регионален и глобален план, което може да повлияе на динамиката на конфликта в Източна Европа.
За Украйна „Старлинк“ е незаменим – особено в краткосрочен план. Според компанията нейните 7000 спътника представляват две трети от „всички активни земни спътници“. Въпреки че ЕС работи по алтернатива на „Старлинк“, наречена IRIS2, първите спътници ще бъдат изведени в Космоса едва през 2030 година.
Значително по-малкият европейски конкурент на „Старлинк“ – Eutelsat – разполага с около 630 сателита. Въпреки това компанията твърди, че осигурява същия капацитет в Европа като „Старлинк“. Експлоатацията на терминалите на Eutelsat обаче е многократно по-скъпа от тази на американската компания.
Дали САЩ са заели страна в конфликта, която да подпомага усилията на Русия, не може да се твърди със сигурност. Сигурно е обаче, че с идването на новата власт в САЩ, която имаше намерение да спре войната за 24 часа, бойните действия стават все по-изострени и интензивни. Напрежението между Русия и Украйна вместо да бъде намалено, ескалира, а Русия вече заплаши, че има намерение да анексира половината украинска територия до края на 2026 година.
