У нас непрекъснато се говори за непрестанното строителство на нови жилищни сгради, и как в големите градове е налице презастрояване. Въпреки това се оказва, че 1/3 от българите живеят в тесни и пренаселени жилища, а поне 1/4 живеят в некачествени такива и при изключително лоши условия. На този фон през последните няколко години цените на жилищата вървяха стремително нагоре.
Българите често се сравняваме с другите европейски държави – по стандарт на живот, по покупателна способност, по доходи. Европейската статистическа служба „Евростат” редовно публикува данни, които ни позволяват да видим къде точно се намира нашата страна. Ето резултатите за 2022г. относно жилищата у нас:
Младите българи живеят на тясно
80% от децата под 18-годишна възраст раснат в пренаселени жилища, както и 60% от хората на възраст между 16 и 29 години. След това положението се подобрява, защото процентът на българите, които не разполагат със самостоятелна стая, пада средно на 36 на сто. Това показват данни на Евростат за 2022 г., обобщени от „24 часа“.
Според европейската статистическа служба за пренаселено се смята жилище, в което няма поне една стая за родителите плюс по една за всеки над 18 години или една на двама души от един пол на възраст между 12 и 17 години или за две деца под 12 години.
15% от хората у нас, което означава около 1,1 млн. души, пък споделят апартамента с родители или баби и дядовци. Не е рядкост да има три такива на площ от 60-70 квадратни метра. Това може да не е целогодишно, а възрастните да идват да живеят при децата си в градовете само през зимата, тъй като не могат да отопляват къщите си на село или в малкия град.
Противно на очакванията обаче, България не е най-зле в това отношение в ЕС. И през 2016г., и сега, страната ни е трета отзад напред в ЕС по лоши жилищни условия. Но първенците по теснотия на жилищата са различни. През 2016 г. на най-тясно са живеели румънците, следвани от латвийците, докато сега ролите са разменени.
Положението у нас е най-тежко в градовете, основно в големите. Там 48% от хората разполагат с по-малко от 25 квадрата за член от домакинството при средно 18% в ЕС. В малките градове това се отнася за около 40% от хората при средно 15% за ЕС.
В селата е почти обратното. Там само за 33% от хората може да се каже, че живеят на тясно, а има и доста пустеещи жилища.
Има съществена разлика в големината на новите жилища по региони
В столицата средната площ на едно ново жилище е 157 квадратни метра. На другия полюс е Бургас, където има оживен имотен пазар и много ново строителство, но средната площ на ново жилище е едва 57 квадрата. Причината за това е чисто демографска. У нас има силна вътрешна миграция – от селата към градовете, оттам – към големите градове, и накрая от големите градове към столицата.
Ако се гледат данните за новото строителство, излиза, че то не допринася с нещо съществено за увеличаване на жилищната площ за хората. Защото на пазара излизат все повече апартаменти, но средната им големина става все по-малка.
Тристайните са най-много на този пазар, съставляват 32,9% от всички нови апартаменти. Двустайните са почти колкото тях – 32% от всичките. За сметка на това едностайните, които през второто тримесечие на 2022-а са били 200 на брой, тази година за същия период нарастват тройно до 600. А обширните апартаменти с по 4, 5 и повече стаи са незначителна част от пазара на новото строителство – едва 4,2%.
“Основната причина за пренаселеността на жилищата в България е финансова. Сегашните цени в големите градове не позволяват на хората да си купят желания формат – примерно тристаен апартамент с две спални. Вместо три стаи си купуват две”, смята имотният експерт Георги Павлов.
Той изчислява индекса на достъпност на жилищата. Той показва колко квадратни метра площ може да се купи със средната работна заплата. Години наред този индекс се увеличаваше. Тоест хората можеха да си купят все повече площ срещу средната заплата. Това означава, че жилищата ставаха все по-достъпни спрямо финансовите възможности. Някъде около 2016-2018 г. индексът престана да се увеличава, а след пандемията дори започна да спада.
Въпреки това 200 хиляди жилища в България стоят празни – нито се продават, нито се дават под наем
Живот в по-голямо жилище се оказва по-здравословен
Теснотията и пренаселеността на жилищата съвсем не е нещо безобидно, на което не бива да се обръща внимание. Напротив, много научни изследвания доказват пряката връзка между скромната квадратура и психологическия дискомфорт и дори сериозни заболявания.
Заради липсата на лично пространство могат да възникнат апатия, невроза и дори депресия. Човек може да почне да трупа излишни килограми. Британски експеримент показа, че децата, живеещи в просторни жилища, са боледували два пъти по-малко, отколкото онези, които са обитавали с родителите си едностайни апартаменти. Децата, израснали без лично пространство вкъщи, страдат от ниска концентрация на вниманието и нежелание да общуват пълноценно с връстниците си. А и пребиваването на много хора в малко пространство е предпоставка за разпространяването на инфекции.
Към всички публикувани данни няма как да не вземем предвид и изключително лошото качеството на жилищата у нас. То се наблюдава особено в по-малките населени места и селата, където често има липса на елементарни условия, като вода, електричество, канализация, отопление и т.н. В големите градове пък проблемът е в некачественото строителство и некачествените материали, както и огромният брой остарели сгради, които не отговарят на съвременните нужди на домакинствата.
Въпреки очевидния проблем с пренаселеността, строителството на нови сгради е в подем, цените растат, но по-голяма част от хората не могат да си позволят голяма площ и продължават да живеят на тясно. Какво ни остава – да се надяваме скоро балонът да се спука, за да може да се доближим до европейските стандарти на живот, които гоним от 16 години.
Още новини от деня – четете тук
