На Пискарьовското гробище в Петербург са погребани множество загинали по време на хитлеристката блокада през Втората световна война ленинградчани. Никой не може да каже колко точно са, но се смята, че за близо 900 дни блокада между 8 септември 1941 и 27 януари 1944 са умрели вследствие на бомбардировки, други военни действия и от глад между 800 000 и милион и половина души, повечето от тях – мирни жители.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
На входа на гробището е издялан надпис:
Здесь лежат ленинградцы. /Здесь горожане — мужчины, женщины, дети. /Рядом с ними солдаты-красноармейцы. / Всею жизнью своею / Они защищали тебя, Ленинград, / Колыбель революции.
Ако не можете да го разберете, пуснете го на Гуглето.
Никой град в света, даже жертвите на американските атомни бомбардировки Хирошима и Нагасаки, не е загубил толкова много хора, колкото Ленинград, днес Санкт Петербург, през ония 3 години.
То се е врязало в паметта на питерци. И не може да бъде изличено.
Сегашната атака в метрото – също. Броят на жертвите е несъпоставим. Шокът е може би по-голям заради информационната епоха и следенето на новините в реално време.
Не може да бъдат разбрани руснаците, ако не се мисли преживяното от тях през Втората световна война.
Атентат в Петербург прилича много на атентат в кой да е европейски град, още повече, че Петербург Е европейски град. Но е различен заради всичко преживяно от този велик град и хората му.
Извън културния контекст родното място на руския президент е част от Русия и вероятно и в бъдеще ще бъде силно застрашен от терористични атаки. От около 146 милиона население 111 милиона са руснаци. 35 милиона не са. 14 милиона са мюсюлманите и са компактни.
Бяха смачкани и са мачкани безжалостно в опит да се удържи империята цяла. И се удържа, но ще струва човешки животи. Сега – 14 в Петербург. Преди това хиляди други в други части на държавата, например в Грозни, Чечения.
И ще продължи. Няма как да държиш милиони хора единствено със сила и насилие и да очакваш да имат привързаност към Отечеството.
Това е остаряла концепция за империя. Но е на въоръжение в СССР на Путин.
Плюс Сирия, анексията на Крим, агресията в Украйна, заплахите към Източна Европа, включително и България.
Както викаше навремето Любо Левчев – и всяка сила има антисила.
Лошото е, че Русия, но впрочем и другите велики сили с претенции, не изглеждат способни да посрещнат подобна съпротива. Нищо, че е несъизмерима с техните мощ и величие.
Но за Русия най-вече. Бедност, оскотяване и принуда да се кълнеш във величието.
Цената е висока.
Егати империята.
