„Индипендънт“: Ердоган има какво да спечели от случая „Кашоги“

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган първоначално нарече изчезването на саудитския журналист Джамал Кашоги на 2 октомври „много, много разочароващо“. Три седмици по-късно той каза пред турския парламент, че Кашоги е бил убит при умишлено и дивашко убийство. Саудитска Арабия закъсня да признае, че Кашоги е бил убит в консулството ѝ в Истанбул, но хвърли вината за случилото се „нелоялна операция“ и отрече участието на престолонаследника Мохамед бин Салман, пише за в. „Индипендънт“ Николай Дю-Гундерсен.

Елиминирането на Кашоги на турска земя беше политически сигнал, който може да осигури на Ердоган боеприпаси срещу Саудитска Арабия – негов основен съперник за политическото ръководство на мюсюлманския свят. С два от най-свещените градове Мека и Медина под настойничеството им, управляващото семейство Сауд се кичи с титлата „Покровители на двете свещени джамии“ и ръководи Хадж и Умра – поклонничеството, което се очаква да направят всички мюсюлмани.

Но скоро след като обвиненията за предполагаемото убийство на Кашоги бяха подхранени от турските власти, Ердоган говори на среща с вярващи лидери като част от неговия опит да затвърди своята религиозна легитимност. Той е цитиран от турските агенции да казва, че Турция „е единствената страна, която може да води мюсюлманския свят“.

От изборите през 2002 г. за премиер до сегашното си президентство, Ердоган разруши историческата светска рамка на Турция. Ислямизацията на Турция я отклони от запад към Близкия изток. Ердоган „е съсредоточен върху това, че ислямът е централната част на турската политика и вижда ролята на външната политика на страната като преди всичко антизападна“, обяснява Сьонер Кагаптай от Вашингтонския институт.

Докато кралското семейство на Саудитска Арабия може да бъде пазител на двете свети джамии, Ердоган се възползва от славата на османското минало, инвестирайки в разширяването на османските пристанища, които са били транзитни центрове за Мека и Медина, като същевременно увеличава лидерската си дейност в Организация Ислямско сътрудничество (ОИС).

По този начин е неизбежно Ердоган да не се сблъска с престолоноследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман. Известен като MBS, престолонаследникът на Саудитска Арабия представя исляма като „разумна, проста религия, която бива отвличана“, като твърди, че неговите вътрешни реформи са опит за противодействие на радикализацията и за връщането на исляма в либерална позиция. Вътрешната реформа обаче е в контраст с катастрофалните военни операции в Йемен и Сирия, тъй като MBS се стреми да докаже своята военна мощ и да използва регионалните конфликти, за да се противопостави на иранското влияние.

Въпреки хуманитарните разходи, свързани с регионалните битки, MBS култивира образ на либерален млад лидер за западната публика. Така че, докато Ердоган настоява ислямска Турция да води мюсюлманския свят, MBS предпочита да ухажва Запада, докато се опитва да се занимава с вътрешните работи, независимо дали чрез арести или по-лошо, като отделен от американските и британските си съюзи.

С изчезването на Кашоги, обаче, либералната картина, приятна за западната публика, е застрашена. „Вашингтон пост“, където Кашоги беше коментатор, пише за „тъмната и тормозеща страна“ на престолонаследника. MBS е раздвоена кралска особа, приятелски на запад, но безмилостен в Близкия изток.

Моделът е ясен: Саудитска Арабия на принц Салман използва реформи като прикритие, за да прочиства съперници от статут и богатство. Това стана ясно по време на превръщането на „Риц Карлтън“ през ноември 2017 г. в арест, където принцове и инвеститори бяха задържани в луксозен хотел като част от антикорупционно прочистване, докато не се съгласиха да се откажат от голяма част от активите си. Другите реформи служат за разсейване на международните медии, като позволението жените да шофират, докато жените активисти остават в затвора.

Саудитска Арабия доведе продължаващата блокада на Катар, на която Турция се противопостави. Турските и катарските взаимни инвестиции не са единствената причина. И двете страни поддържат връзки с Иран и подкрепят Мюсюлманското братство, което Саудитска Арабия счита за заплаха за традиционната монархия.

Инвеститорите, спонсорите и медийните партньори на тридневната конференция Инициатива за бъдещи инвестиции на Саудитска Арабия в Рияд се оттеглиха. МВФ последва примера и дори президентът Доналд Тръмп е подложен на натиск от американските сенатори да накаже Саудитска Арабия за съдбата на Кашоги.

Ердоган се движи бързо. След като саудитците отмениха годишния си дипломатически прием във Вашингтон, Ердоган прие американски държавен секретар Майк Помпео в Анкара. Срещата даде възможност на Турция да прокара перспективите си за Сирия и нейните искания Кюрдската работническа партия (ПКК) да напуснат региона на Манбидж в Сирия близо до турската граница, искане, към чието признаване САЩ се движат бавно.

След като американският пастор Андрю Брансън беше освободен от турско лишаване от свобода и върнат на американска земя, смъртта на Кашоги и натискът, под който тя поставя Тръмп, предоставя на Ердоган трамплин за по-близки отношения със САЩ, като използва инцидента, за да отклони саудитското обрисуване на Турция като заплаха за сигурността.

Ердоган използва инцидента с кашоги, за да получи по-тесни отношения със САЩ и да прокара интересите на Турция. В понеделник турската преса съобщи, че Ердоган и Тръмп са разговаряли по телефона и са се съгласили, че Саудитска Арабия трябва да изясни всички подробности за смъртта на Кашоги.

Но мечтите на Ердоган да ръководи мюсюлманския свят може да не се реализират от аферата Кашоги. Саудитска инвестиция в Турция в момент, когато турската лира остава слаба, трябва да бъде балансирана с амбициите и съперничеството на Ердоган. ОИС със седалище в Джеда, Саудитска Арабия, официално застана на страната на Саудитска Арабия след аферата Кашоги, хвалейки предложението за съвместно турско-саудитско разследване и твърдейки, че Рияд е „извън подозрения“.

Светът изглежда не е съгласен с идеята, че Рияд е „извън подозрения“. Коментаторите обаче посочиха, че Иран е основен бенефициент от смъртта на саудитския изгнаник на турска земя. С репутацията на Саудитска Арабия поставена на ръба, Рияд не е в състояние да изобрази Иран като заплаха за региона.

„Иран многократно се е възползвал от саудитските грешки, за да спечели инструмент и да се защити от регионалната изолация“, казва Санам Вакил от „Чатам хаус“.

Докато Саудитска Арабия е притисната в ъгъла и светът е влуден от бруталността на случилото се с Кашоги, Иран може да продължи спокойно да изгражда ракетна програма, да преработи ядреното споразумение и да продава петрола си, преди американските санкции да започнат отново през ноември. Техеран дори може да обмисли отношенията със Саудитска Арабия, нейния сунитски съсед. В края на краищата, колко ще са приятелите, останали на Саудитска Арабия?