След 1994 година в България не е произведена нито една грамофонна плоча. Това обаче ще се промени скоро, тъй като през 2025 г. ще отвори врати първата фабрика за винили в страната след закриването на държавната „Балкантон“.
Фабриката ще бъде и единствената на Балканите, става ясно от интервю на единия от инициаторите на проекта.
Пред БТА Илия Григоров споделя защо именно сега е подходящият момент за възобновяване на този бизнес в България, какъв интерес проявяват съседните балкански страни и концепцията зад проекта.
Фабриката, която ще бъде разположена в село близо до София, ще започне да приема поръчки през февруари и ще има капацитет да произвежда до 20 000 винила на месец. „Има голям интерес от страните на Балканите и дори не съм сигурен как ще реагираме в началото – ще направим всичко възможно. Освен това много български артисти желаят да издадат плочи при нас“, заяви Григоров.
Кой е Илия Григоров: По известен под псевдонима Григовор, той е един от успешните съвременни артисти на българската музикална сцена, част от хип-хоп групата So Called Crew. Освен това, Илия е творчески директор в българския клон на рекламната агенция DDB Worldwide Communications.
Преди месец той отпразнува 13-ата си годишнина с концерт, който се разпродаде, включващ шест подгряващи банди в София. Въпреки успехите и новия сериозен проект, Григовор предпочита да не се взима прекалено на сериозно. Името на тяхната фабрика е още едно доказателство за това – Rakamakafon.
„Искахме да се наречем ‘София Прес’, но това е невъзможно, тъй като има фирма с такова име. Решихме да изберем нещо по-смешно, защото повечето имена са много претенциозни и не искахме да звучим така, предвид че сме хора с DIY подход и малко по-пънк настроени. Знаем какво правим, но в същото време не винаги сме наясно с всичко, което е и доста страшно и трудно. Когато изберем името, си припомняме, че не трябва да се взимаме прекалено на сериозно“, обясни той.
Възраждането на винила
От 2007 година, глобалният пазар на грамофонни плочи постепенно нараства. През 2015 г. Великобритания стартира своята първа официална класация за албуми на винил, след като продажбите са нараснали последователно в продължение на седем години. През 2022 година, Асоциацията на звукозаписната индустрия в САЩ отчете, че продажбите на винили за първи път превишиха тези на компактдиск от 1987 година. Според SNEP, френска междупрофесионална организация, която защитава интересите на местната звукозаписна индустрия, продажбите и приходите от винилови плочи са се утроили между 2016 и 2021 година. Подобна тенденция наблюдават и Германия, Китай, Япония, Бразилия… списъкът е безкраен. Григоров е убеден, че България също не остава извън възраждането на винила.
„Забелязваш ли, все повече магазини за плочи се откриват, дори и в бензиностанции се предлагат плочи. Много от хората в индустрията не вярваха, че това ще се случи и общо взето продажбите в магазините растат експоненциално всяка година“, отбеляза той.
Каква е обаче причината за този тренд?
Григоров смята, че в България новата тенденция първоначално е свързана с хипстърския стил и „градската мобилност“ – колекционирането на винили е въпрос на статус. Впоследствие обаче това се е трансформирало в нещо много по-съществено.
„При поглед отгоре на музикалните епохи, след компактдиските през 90-те години и глобалното пиратство, смятам, че в средата на 2010-те хората отново започват да търсят физическо копие, но такова, което не е диск, защото дискът започва да остарява.“
„Възраждането на физическите копия под формата на плочи е явление, което се случва много пъти през годините. Имам чувството, че винилите нямат конкретна ера, а постоянно се завръщат в модата. През 50-те, 60-те, 70-те и дори през 80-те години, начинът да се слуша музика е бил единствено на плоча или на магнетофонни ленти – това е било традицията на нашите родители. А при магнетофонните ленти, самите записи са били направени от плочи. Тогава това е било единственият начин за слушане на музика. Сега, имам чувството, че за много хора е необходимо да се върнат към физическия звук, защото вече дълго време сме в епохата на цифровите услуги.“
30-годишен недостиг
В рамките на почти 40 години, „Балкантон“ е издал над 7500 различни плочи (не като брой на тиражите), според проучване на bTV, публикувано през 2022 година. Музикалната компания е получавала и поръчки от чужбина. След приключването на производствената си дейност през 90-те години обаче за този вид култура на Балканите настъпва период на пустота.
Със завръщането на винтрите, българските и балканските артисти, които искат да издадат музиката си на плочи, са принудени да работят с фабрики в Западна Европа. Това е не само времеемко и скъпо, но и вреди на околната среда поради многократното транспортиране на стоки.
„Ние вярваме, че в България и на Балканите е наложително да има подобно място, което да предостави на артисти възможност да се доближат до финалния продукт. Разговаряли сме с много хора от Балканите, които искат да дойдат при нас и да видят фабриката. Нещо такова липсваше тук през последните 30 години“, подчерта Григоров.
Той разказва, че в Нови Сад, Сърбия, е опитана такава фабрика след „Балкантон“, но пропаднала бързо. „Основателят е споделил на твърде много свои съученици, че могат да му дадат парите по-късно и по-късно е оставил проекта на атрактивни хора.“
В Турция има фабрика, която приема поръчки за друга, значително по-голяма европейска компания. „Лошото е, че е трудно да се свръже с тях, така че решихме, че подобна фабрика в България би била чудесно място, тъй като не съществува друга наоколо, за всички тези артисти на Балканите, които искат да издадат своята музика… особено независими артисти, които правят малки тиражи – именно на тях смятаме да фокусираме нашите услуги“, добави той.
Подкрепа за местната музикална сцена
Въпреки, че Rakamakafon няма да отказва поръчки за 2000 или 5000 бройки, основната целева група е по-различна.
„Силно желаем да се съсредоточим на хора, които печатат по-малки количества, но постоянно. По-голяма част независима музика. Има толкова много артисти, автори и лейбъли в Сърбия, Република Северна Македония, Хърватска, Румъния и Гърция – потокът на нови издания е изобилен. Ние искаме те да не трябва да изпращат своите поръчки в Нидерландия, а да ги правят тук“, споделя Григоров.
Фабриката би била с огромно значение за по-малките артисти.
„Направих предварителни изчисления, че 1 милион стриймвания на аудиоплатформи генерират приходи, равняващи се на 200-250 плочи. Има много банди, които имат до 400 изключително запалени фенове, но не биха могли да достигнат 1 милион стрийма в ‘Спотифай’ (Spotify). Нашата цел е точно да работим с такива хора. Искате да дадем предимство на музиканти, които сътворяват алтернативна музика, която не може да достигне такъв цифров успех. По-скоро музика, която е по-ценна. По този начин ще насърчим артистите да продължат да създават своите произведения. Това е много важно за Балканите – имаме зашеметяващи неща, които заслужава да запазим, а най-добрият начин на съхранение е физическото копие, което издържа до 200 години.“
Когато го питат за кои български албуми би желал да издаде, Григоров не се колеба: „Има една група ‘Клас’ – група с Момчил преди Дони и Момчил. Желанието ни е да издадем албума им „Госпожа Емилия„, говоря от името на всичките си партньори. ‘Клас’ имат само един винил от ‘Балкантон’ с Атлас – от едната страна на плочата са 5-6 техни песни. Много искате да се свържем с тях и да го издадем, защото това е един от най-добрите български албуми. Лично бих искал да направя „Плюс“ на ‘Анимационерите’ на плоча. Да не говорим за ‘Оркестър София’ и т.н. – но тези неща вече са налични на плоча. Плочите на ‘Балкантон’ са много качествени и звучат прекрасно и до днес“, уточни той.
Екипът на Rakamakafon има за цел да издаде и компилации със стари български песни.
„Смятам, че наистина няма много такива издания. Има множество английски, холандски, американски лейбъли, които правят компилации със стара социалистическа музика. Съществуват и подобни от Унгария, както и бивша Югославия. Някой е селекционирал 20 песен, които са изключително фънки. И ние бихме искали да направим компилации от ‘Балкантон’, но първо трябва да се свържем с праводържатели, продуценти… Предстои труден процес, но много искаме да го направим“, добавя той.
Освен Илия, в екипа участват Яне Василев, който притежава инженерни и технически умения, и архитектът Коста Хантов. „Те обикновено работят в Кино Центъра като арт директори и декоратори, но решихме да създадем това нещо заедно, защото всеки от нас има страст към музиката и искат да продължат да се занимават с нея в следващите 50 години“, завърши Григоров.
