Преди около два месеца писахме (виж „Депутатите не искат аптеки в малките населени места”) за странния парламентарен път на промените в Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина, които предвиждаха създаването на филиали на аптеки в малките населени места, но в последния момент тези текстове бяха изненадващо отхвърлени.В последните дни има ново развитие по темата, след като правителството подкрепи проект за вендинг апарати за медикаменти, които да бъдат разположени в селата и да бъдат управлявани от кол-център в „София тех парк” (виж повече детайли тук и тук). Тази новина ни дава повод отново да се върнем и да хвърлим светлина към развитието на целия казус.
Шест месеца стоят в комисия
Промените в Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина са внесени още на 9 януари 2020 г. и престояха в парламентарните комисии над шест месеца, включително и по време на карантината. Промените предвиждат създаването на филиали на аптеки, тоест право да се осъществява дейност на втори и следващ адрес, в населени места с недостиг на аптеки. Условията са облекчени, в т.ч. дейността може да се извършва от помощник-фармацевт, които да работи по 4 часа на ден и то само през някои дни от седмицата. Предложението е на правителството, а мотивите са подписани от Бойко Борисов.
Как ще се снабдяваме с лекарства?
Тъй като в законопроекта се предвиждат множество промени, тази тема не излиза на преден план. Не виждаме тя да се коментира в детайли и в повечето становища на заинтересованите страни. В края на март ИПИ публикува дискусионен материал за вредния ефект на популизма и регулациите върху някои сфери на стопанския живот, като една от основните теми е именно законодателните пречки и липсата на аптеки в малките населени места (виж тук). В този материал много ясно е описан проблемът – липсата на достъп до лекарства в селата и различните нерегламентирани начини за снабдяване с такива, както и опитът на множество страни в Европа за справянето с този проблем. Такива са филиалите на аптеки, пунктове за събиране на рецепти и получаването на лекарства по куриер, мобилни аптеки и т.н. Примери много, а най-разпространеният безспорно са филиалите на аптеки, които функционират при облекчени и по-гъвкави условия.
Текстът за филиали изненадващо отпадна
На 14 юли 2020 г., по време на второ четене в Комисията по здравеопазване, текстът за филиалите изненадващо отпада. Предложението да отпадне е на Даниела Дариткова (ГЕРБ). Интересно е, че Лъчезар Иванов (ГЕРБ) се опитва да направи редакция – заменя думата „недостиг” с „установен недостиг” и думите „втори и следващ адрес” с „втори и трети адрес”. Очевидно това е в отговор на редакционни коментари по текста и опасения, че някой може да отвори неограничен брой филиали. При тази редакция на практика биха били възможни само два филиала на аптека. Редакцията обаче е оттеглена и филиалите на аптеки отпадат от законопроекта – при това в някакъв вътрешен дебат в рамките на управляващата партия.
Не е ясно защо, но това решение не предизвиква сериозен интерес. Макар масово да е признато, че има проблем с достъпа до лекарства в малките населени места, предложението да има филиали на аптеки и последващото му отхвърляне, не водят до някаква обществена реакция. Единствената статия по темата е в бюлетина на ИПИ (виж тук). В резултат на тази статия, седмица по-късно Нова телевизия правят репортаж (виж тук), следвайки с камера примерите по селата от дискусионния материал на ИПИ, който за пореден път показва колко тежък е проблемът. След този репортаж темата съвсем затихна.
Вендинг апарати за лекарства?
Тази седмица стана ясно, че правителството е подкрепило проект за вендинг апарати за лекарства, които да бъдат разположени в малките населени места из страната. В проекта на компанията се предвижда дори да са достъпни лекарства с рецепта, като има възможност за директна видео връзка с фармацевт, който да е в кол центъра в „София тех парк”. Всичко това обаче не е възможно по закон. Нормативните проблеми са много, като основният е, че лекарства с рецепта не могат да се продават извън аптеки, а аптеката е физически обект, не виртуален такъв. Прегледът на детайлите по инвестиционния проект (виж примери тук и тук) показва, че за да се реализира тази идея трябва да се промени закона, тоест темата да се върне в парламента. Затова е създадена и междуведомствена група за осигуряване на институционална подкрепа на проекта.
Дигитален свят на лекарствата
Трудно е да приемем, че така изложената хронология е просто ред от случайни събития. И двете идеи – филиали на аптеки и вендинг машини, са в посока решаване на проблема с липсата на достъп до лекарства в малките населени места. Филиалите обаче ги има в цяла Европа и са сравнително просто и децентрализирано решение – облекчаваш изискванията и оставяш различните собственици на аптеки да търсят решение, отваряйки филиали в района на основния си обект. Това се отхвърля за сметка на конкретно инвестиционно намерение, което фокусира дейността изцяло в една компания, при това с подкрепата – включително с ангажимент за нужните законодателни промени – на държавата.
Забраняваме ви да имате повече от 4 аптеки, нямате право на филиали, но пък ние ще разположим вендинг машини в селата с помощта на правителството – това не звучи като честна игра. Няма нищо лошо в това някой да има брилянтна дигитална идея за по-добър достъп до лекарства и да намери финансиране (основното е от банка) за реализирането и. Избирателният подход обаче оставя лош вкус. Докато скачаме в дигиталния свят на лекарствата, можем поне да премахнем и някои от глупавите регулации пред физическите аптеки.
*Текстът е на Института за пазарна икономика
*Автор е Петър Ганев
 за странния парламентарен път){kind=link}