Близо 50% от одитираните разходи на държавата в периода 1998-2015 могат да се определят като „провал”.
Около 25% от останалите средства са похарчени по-скоро успешно, другата четвърт – не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории.
Изводите са на Института за пазарна икономика (ИПИ) в доклад „Успехите и провалите на българските правителства 1998-2015”. Той анализира работата на централната администрация на база одитните доклади на Сметната палата на Република България.
Изследването обхваща всички публикувани одитни доклади до началото на 2017 г., общо 901, които документират фактите и експертната оценка за работата на администрацията и преценяват разходи за 134 млрд. лв. публични средства за период от 18 години.
Като цяло „снимката” на работата на администрацията по официалните одитни доклади изглежда така:
- 384 случая на „провал” (възлизащи на 65,2 млрд. лв.)
- 225 случая на „успех” (възлизащи на 32,4 млрд. лв.)
- 292 „некласифицирани”случая (възлизащи на 35,9 млрд. лв.)
Одитът на Сметната палата на държавата показва, че близо половината от одитираните разходи на държавата в периода 1998-2015 г. се оказват критично нерационални, провал.
Изводът на икономистите е, че е налице доказано и от Сметната палата (в 901 одитни доклада) системно проявявано нехайство от страна на изпълнителната власт към парите на данъкоплатците.
В близо 1/2 от одитираните програми, проекти и разходи, държавата е лош стопанин. Харчи неикономично и работи неефективно. В същото време иззема и преразпределя огромен ресурс. Изводът: колкото повече държавата харчи, толкова повече губят гражданите и бизнеса.
Особено притеснява трендът – делът на провалите „държи трайно ниво”, не намалява през последните близо 20 години.
Според данните от докладите, неизменно в годините на парламентарни избори, делът на провалите се увеличава. Икономическите експерти сигнализират, че харченето става по-неконтролируемо преди всеки вот за Народно събрание и всяко правителство в такава ситуация, е по-склонно да „развърже” кесията.
Прегледът на одитите показва още, че периодите на политическа криза в страната също са особено рискови. Голяма част от последните анализирани доклади обхващат точно такъв кризисен период – политическата криза в държавата 2013 -2014-а, когато правителствата и отговорните лица за всяка програма и дейност се променят често.
По-големите програми дори не могат да започнат и да приключат при едни и същи управляващи. От голяма част от докладите на Сметната палата личи ясно проблемът: има голямо размиване на отговорностите, безотчетност на резултатите, макар и парите обикновено да „се харчат по план”, констатират от ИПИ.
Едни и същи основни слабости имат всички администрации, правителства.
Недостиг на административен капацитет, вкл. липса на експертиза и лошо управление, липса на средства и външни фактори, отчитат критично почти всички одитни доклади на Сметната палата.
Висок е процентът на констатациите за незаинтересованост към управлението на публичния ресурс, както и на доказаните умишлени злоупотреби.
Основните проявления на провала, според анализа на ИПИ, са:
- Размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение;
- Опорочени обществени поръчки;
- Лошо управление на имуществото;
- Липса на ясни цели и индикатори, показващи постигането им;
- Неикономично харчене.
Пълният текст на изследването е достъпен ТУК
***
В настоящото изследване не се обсъжда дали дадена програма е излишна или дадена структура е ненужна, обсъжда се само изпълнението на целите на програмите и структурите така, както са зададени от самата администрация.
Пълната база данни на изследването „Успехите и провалите на българските правителства 1998 – 2015“ е съставена от прегледаните доклади на Сметната палата (901 броя), подредена е по ведомства и съдържа информация за всяка дейност, периода на одита, пълната сума и причините за категоризирането, уточняват от ИПИ.
