86% от произведената продукция в България е концентрирана в 20 икономически центъра. Това показва анализ на Института за пазарна икономика.
Две трети от страната е „икономическа пустиня” с неголям брой оазиси, които генерират останалите 14%, пише още в документа „Икономическите центрове в България”.
Анализът не е базиран на съществуващото административно деление на страната, а на развитието на икономическите процеси, които надхвърлят границите на областите, казват от Института за пазарна икономика.
Икономическият център с най-високо заплащане в страната е Козлодуй – средната брутна месечна заплата там е 1465 лв. по данни за 2015 г.
Показателят е 25% повисок от втория в класацията – София, и с 66% над средното за страната ниво.
Разликата с Хасково – икономическият център с най-ниско възнаграждение, e 2.3 пъти.
Анализаторите казват, че повечето центрове са на юг от Стара планина и между всички тях има „топла връзка“ – тоест преливат един в друг.
В Северна България икономическите центрове са по-скоро острови на висока икономическа и инвестиционна активност, заобиколени от големи територии със слаба икономика.
Според експертите, това е свързано с цялостното изглаждане на магистралите „Тракия“ и „Марица“.
Липсата на добра инфраструктура в Северна България и на връзки с Южна ограничава потенциала за растеж на оформилите се икономически зони от северната страна на планината – в района на Габрово – Севлиево и Велико Търново.
Освен това се открояват големи икономически центрове със силно ядро и огромна периферия, откъдето привличат работна ръка, каквито са София и Пловдив; по-малки центрове – с периферия от съседните общини (Русе, Плевен, Шумен) и специфични центрове – съседни, с много допирни точки, но почти без никаква периферия (Габрово – Севлиево, Стара Загора, Казанлък, Раднево).
