Присъединяването на България към „чакалнята на еврозоната” и към самата еврозона трябва да е национален приоритет и цел на икономическата ни политика.
За това настоява Икономическия и социален съвет на България /ИСС/ в свое становище, публикувано в петък под заглавие „Ускоряване на подготовката за присъединяване на Република България към Еврозоната“.
„То е разработено по собствена инициатива на съвета”, съобщиха от Българската стопанска камара, чиито представители са част от ИСС.
Според Икономическия социален съвет трябва да бъдат предприети всички необходими стратегически действия за възможно най-кратък времеви престой в т. нар. „чакалня на Еврозоната“ (ERM II) като резултат от предварителния процес на конвергенция към икономическите реалности в интеграционния център (Еврозоната).
Организацията приема анонсираната от Европейската комисия идея за задълбочаване на интеграцията в сферата на единната валута след напускането на Великобритания, на либерализацията и прозрачността на решенията на входа към единния валутен съюз и откриващите се възможности за ускорено приемане на всички държави-кандидати в Еврозоната на база успешно провеждани многопосочни структурни реформи.
Според ИСС, това изисква целенасочена дейност на всички институции за ускорена подготовка, приемане и реализиране от изпълнителната власт на национален подготвителен план за действие с пътна карта.
От ИСС призовават за ускоряване на „отдавна отлагани ключови реформи в образованието, съдебната система, здравеопазването, пенсионното осигуряване, пазара на труда, бизнес средата и утежнените регулации, както и ефективното противодействие на престъпността и корупцията в страната”.
Очакванията на експертите са, че присъединяването на страната към ERM II (чакалнята на еврозоната) и еврозоната ще даде допълнителен тласък и ще ускори реформите в посочените направления.
Според анализаторите, страната ни само ще спечели от единната валута и дават пример със Словакия и Словения. Очакванията на експертите са да се намалят транзакционните разход и на общия системен риск за банковата система, улесняване на рефинансирането на банковия сектор, включване на ЕЦБ като „кредитор от последна инстанция“, ползване на допълнителни гаранции за банковите депозити, по-ефективно действащ външен регулаторен натиск и надзор, което ще повиши общото доверие към банковия сектор в страната снижаване на общото ниво на лихвите по кредити (на правителство, фирми, домакинства) и на държавния дълг, улесняване на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия, въвеждане на по-ниски минимални задължителни резерви на банките, създаване на възможности за рефинансиране на натрупаните задължения.
Сред другите ползи от ИСС изтъкват освобождаване на валутните резерви, представляващи активи на управление „Емисионно“ при БНБ в размер на около 46 млрд. лв., от фундаменталната им роля да осигуряват пълното покритие на паричната база при условията на валутен борд. Понастоящем набраните средства се инвестират от Централната банка само в безрискови дългови инструменти на външния финансов пазар. Снемането на паричния борд позволява те да бъдат инвестирани в инструменти с различен рисков профил и матуритет, а част от тях през конструирани специални фондове със зададени инвестиционни характеристики да се използват за директни инвестиции в националната икономика.
Анализаторите очакват и преките чужди инвестиции да се увеличат, ако приемем еврото.
„В същото време рискът от неадекватна парична политика е минимизиран поради това, че се управлява от мощен интеграционен център – ЕЦБ, което създава предпоставки кредитният рейтинг на страната да нарасне и да се подобри вътрешният бизнес климат”, пише в становището на ИСС.
Те очакват да се повиши конкурентоспособността на България, да се намали натискът върху пазара на труда, да се повишат трудовите възнаграждения и по този начин да се разреши и демографската криза.
