Братя Грим са двама любими автори от детските години на всички ни, които познаваме твърде добре.. или пък не толкова? Якоб и Вилхелм се оказва обаче, че са черпили вдъхновение за своите приказки от други разкази. Най-често те са били дело на писателя Жамбатиста Базил.
Спящата красавица ражда близнаци
Братя Грим са почерпили вдъхновение от история на Жамбатиста Базил, озаглавена „Шипковата роза”. И тя започва по познатия ни начин – героинята се убожда на вретеното, заспива и около целия замък се издига непреодолима ограда от тръни. Много принцове се опитват да я преминат, но всички остават заклещени сред тръните и умират от бавна и мъчителна смърт. В тази история Спящата красавица носи името Талия и… е изнасилена от крал докато спи, след което забременява с близнаци. След като бебетата се раждат и започват да смучат пръстите ѝ, едно от тях изсмуква отровата от вретеното и Талия се събужда. Съпругата на краля сътворява пъклен план, според който Талия трябва да бъде изгорена жива, а децата да бъдат сготвени и сервирани на нищо неподозиращия крал. Той обаче се появява точно навреме, за да спаси положението и в крайна сметка всичко завършва щастливо.
Снежанка и седемте ковчега
За написването на „Снежанка и седемте джуджета” Братя Грим са се вдъхновили от приказката „Младата робиня”, написана през 1634 година от същият Жамбатиста Базил. В нея се разказва за момиче, прокълнато да умре, когато навърши 7 години. На седмата година майката на момичето сресва косите ѝ, когато гребенът се забива в черепа му и очевидно го убива. Майката погребва отрочето си в 7 ковчега, положени един в друг, а преди да умре от мъка, дава ключа за стаята, в която се намират, на своя брат и го моли никога да не я отключва.
Години по-късно съпругата на брата се добира до ключа, отключва вратата и намира в ковчезите красива млада жена. Както в приказките е възможно чудо – оказало се, че Снежанка е продължила да расте след смъртта си. Съпругата решава, че мъжът държи младата жена като секс робиня и я издърпва за косата от ковчезите, при което гребенът пада и Снежанка се събужда. Съпругата отрязва косата ѝ и я бичува до кръв с кичурите, след което я прави своя робиня и я подлага на физически тормоз всеки ден. Снежанка решава да се самоубие и докато точи ножа, с който иска да сложи край на живота си, разказва историята си на една кукла. Чичо ѝ обаче чува всичко и разбира каква е работата. Той прогонва злата си жена, погрижва се за племенницата си и я омъжва за богат благородник.
Червената шапчица и привлекателният върколак
В някои стари версии на приказката „Червената шапчица”, момиченцето и вълкът заедно изяждат бабата. Приказката „La finta nonna” („Фалшивата баба”), е един от най-ранните варианти на приказката за Червената шапчица. Тя е била разказвана още през 14 век в Италия.
В нея момичето няма шапчица, вълкът не е вълк, а върколак, и краят не е щастлив.
Върколакът, предрешен като бабата, е приготвил вечеря за гостенката си и тя изяжда, без да подозира, каквото е останало от истинската баба.
Съществуват и версии, в които вълкът прилъгва Червената шапчица да си свали дрехите и да ги хвърли в огнището, след което я изяжда в леглото. Тази страшна история е трябвало да служи като предупреждение за младите момичета да не се доверяват на мъжете, символизирани от вълка.Такава поука, изведена в края, има първата записана версия на приказката, „Le Petit Chaperon Rouge” на Шарл Перо, 1697г. Най-познатият днес вариант на приказката принадлежи на Братя Грим, публикуван през 1857г. В него момиченцето пресича гората, носейки на баба си питка, бурканче масло и конфитюр, и среща вълка, който изяжда и нея, и баба ѝ. На помощ обаче им се притичва един ловец, който разпаря корема на вълка и ги изважда оттам живи и здрави.
