Габрово има уникална история. Възниква като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. Началото е още през 12 век, когато на пътя през Шипченския проход се създава село от свободни и умели във военното дело хора, които поемат охраната на пътя. Те имали привилегията да плащат по-малко данъци, да запазват собствеността върху земите си и произведеното от тях.
Местното население устроило живота си като неразделна част от българската държава, изградило църква, манастирска обител и свързало съществуването си с преминаването на мощите на света Петка, култа към която се запазва и до днес. Завоюването на държавата от османските турци не променило коренно поминъка им и почти не се отразило върху принадлежността им към православието, бита и нравите им.
Легендата за Габрово
Според легендата Габрово е основано от Рачо Ковача, но категорични доказателства за това няма. В края на XII век, поради близостта със столицата на българската държава Търново, тук се развиват занаятите и търговията, както и производства, свързани с обслужването и опазването на проходите през Балкана – ковачество, оръжейничество и др. Първото известно име на селището Габрува е от 1430 г., а днешното – Габрово, се появява през XVII век.
Наименованието идва от дървото габър. В годините на османското владичество Габрово е голям занаятчийски и търговски център.
През XIX век тук се практикувани 26 занаята – ковачество (налбанство), ножарство, чаракчийство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство и много още.
Първата текстилна фабрика (1882) е открита от Иван К. Калпазанов. През 1860 г. Габрово е обявено за град. Феликс Каниц казва за него, че през 70-те години на XIX век “е една голяма работилница” и че е “град, който живее от водата”, имайки предвид масово използваната водна сила.
Славата на габровските изделия се носи из цялата Османска империя, че и извън нея. В Букурещ и сега има улица, носеща името “Габровени”.
Икономически възход
Бързият икономически възход и националното пробуждане са причина още през 1835 г. тук да се открие първото българско светско училище. През 1872 г. то прераства в средно училище, а от 1889 г. – в Априловска гимназия, наречена така в чест на основателя си Васил Априлов, виден възрожденски деятел.
Строят се красиви възрожденски къщи, църкви, мостове, чешми, часовникова кула.
И след Освобождението Габрово продължава да се развива като най-крупния текстилен център на България, неслучайно получил прозвището “Българският Манчестер”. Градът открай време се слави с пестеливостта и остроумието на своите обитатели, поради което тук се намира единственият в света Дом на хумора и сатирата.
Обявяването на Габрово за град през 1860 година води в района италиански търговци на пашкули и бубено семе с намерение да създадат фабрично производство за точене на коприна, а местните манифактуристи постепенно се ориентират към създаване на фабрики за текстил и обработка на кожи.
Разцветът след Освобождението
В първите години след Освобождението се полагат грижи за планирането и благоустройството на града – водоснабдяване, канализация, осветление, павиране на улици и площади, контрол върху частни и обществени строежи, откриване на здравни заведения, общински аптеки, разширяване на училищната мрежа и подпомагане на читалището.
През 1927 г. е построена помощната дизелова електроцентрала на Синдикат „Грамадата“, в който Габровската община е учредител и съсобственик. Нуждата от удобен транспорт, който да свързва Габрово с другите региони, води до решението градът да бъде свързан с националната жп мрежа през 1912 г.
Сред основните приоритети на тогавашната управа е и създаването и развитието на градския транспорт.Първата автобусна мрежа става факт през 1936 г., като първоначално Общината я отдава безвъзмездно на частно предприятие.
Национална гордост са участниците в Съединението, обявяването на независимостта на България и войните за освобождение на българските земи в Одринска Тракия и Македония.
От Габрово са 10 министри, 11 генерали и 25 крупни индустриалци, писатели, поети и учени. Наследеното от годините преди 1944 г. става основа на един индустриален град, известен със своята тъкачна, трикотажна, кожарска, телферна индустрии, институти за техническо развитие. С промените от 1989 година промишлените гиганти се заменят от по-малки роботизирани фирми, изнасящи продукция по цял свят.
