Янко ГОЧЕВ: ПАМЕТТА КЪМ ГЕН. КОЛЕВ Е КЛАСИЧЕСКА ЖЕРТВА НА „ДЯДОИВАНФИЛСКИЯ“ ПОДХОД КЪМ ГЕРОИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Интервю с историка Янко Гочев на Стойко Стоянов, Faktor.bg
Превратът от 9 септември 1944 г. доведе до погрома над българската историческа памет. Комунисти, русофили и казионни историци няма никога да простят на генерал Иван Колев, че е победил руските войски. Позицията на БСП към войнишките паметници е лицемерие – точно те ги оскверниха и подмениха с фалшиви съветски бетонни чудовища и монументи на шумкари терористи, казва Янко Гочев.
– Г-н Гочев, навършват се 100 години от смъртта на генерал Иван Колев, защо държавата и институциите остават чужди и резервирани към делото му и нехаят паметта за големия български пълководец?
– Много са факторите за едно такова срамно поведение. На първо място изглежда става дума за незнание за славните дела за големия български герой и военачалник и незаинтересованост към тях.
Всъщност коренът на това недостойно поведение е много по-дълбок.
Тази резервираност и мълчание към великите дела на легендарния български генерал Иван Колев е продукт на дълбоко прочистената от българщина и всякаква форма на благоволение и преклонение към българското, травмирана наша историческа памет, вледствие на събитията от 9.09.1944 г., довели до насаждане на комунистически нихилизъм, пролетарски интернационализъм и безродие.
Оттогава истинската българска история е тотално подменена, грубо изопачена и дори фалшифицирана в цели епохи и в спрямо цели исторически личности, оценката за които се пречупва през призмата на чужд антибългарски подход. Този подход през комунизма беше наричан „класово-партиен“, а днес може би трябва да го наречен „дядоиванофилски“.
Съществена и много видима част от този погром през комунистическата епоха след 9.09.1944 г. и до днес е изтриването от паметта на българите на знание за големите наши герои. Класическа жертва на този „дядоиванофилски“ подход е генерал Иван Колев, зачеркнат от българската история в продължение на десетилетия.
Няколко поколения българи, особено израсналите в десетилетията след така наречената социалистическа революция са дълбоко засегнати от погрома над българската историческа памет. За съжаление след 10.11.1989 г. не бяха положени достатъчно усилия за дълбока промяна в тази насока и очистване от това тъмно комунистическо минало в историята на България. Така следите от него остават и са с неблагоприятни последици за българската национална памет.
Проблемът е много сериозен, защото всеки кандидат управник обявява образованието за свой приоритет, но не предприема на практика като управляващ нищо или почти нищо. Така възниква въпросът, който никой не задава, но който е много важен: как с подменена българска история, прочистена от истински национални герои ще реализираме една от важните цели на предучилищното и училищното образование, формулирана според новия закон от 2016 г. като „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност“?
Иначе поведение на мълчание, снишаване и резервираност, демонстрирано на високо държавно ниво е много недостойно, защото именно благодарение на саможертвата на военачалници като генерал Иван Колев по време на Първата световна война днес на географската карта на Европа я има България като държава с нейните институции.
– За толкова десетилетия промени в учебните програми и учебниците по история виждаме, че отношението към големия български военачалник остава все същото – той просто липсва?!
– А до преврата на 9.09.1944 г. генерал Иван Колев заслужено си е извоювал престижно почетно място в българската история със своите славни дела през Първата световна война. Името и победите му са вписани със златни букви в нея, като част от дългия летопис на българската бойна слава.
Истината за него, която трябва да знае всеки българин, е следната.
Роденият през 1863 г. в бесарабското село Бановка български кавалерийски генерал Иван Колев е голяма личност, голям българин родолюбец, образцов офицер, реформатор на този род войски, известен още като баща на „българската конница“, прославен български военачалник, кавалерийски генерал с големи заслуги за освобождението на Добруджа по време на Първата световна война 1916-1917 г. и за националното обединение на България. Тогава като началник на Първа конна дивизия записва поредица от блестящи победи над всички врагове на България в тази война – румънци, руснаци и сърби.
За 4 месеца (1.09.1916-5.01.1917), в 60 бойни дни, в сурови условия неговата дивизия изминава повече от 1000 км. С маневрени действия срещу по-многоброен противник, обстрелвана от руския флот откъм Черно море, тя нанася удари по фланга и тила на противника, провежда активно разузнаване и надеждно прикрива войските ни. Генерал Иван Колев отбранява позиции и провежда невиждани до тогава контраатаки в конен строй. Той извършва пробиви на подготвена отбрана на противника. Громи и преследва противниковите войски, като освобождава десетки населени пунктове в цяла Добруджа.
В основата на всички тези успехи са не само пословичната храброст и героизъм на българския войник в тази епоха, но и личността на генерал Иван Колев. Той притежава всички качества на изключителен кавалерийски командир – смелост, решителност и настойчивост, съобразителност, способност бързо да вниква в обстановката и мигновено да взима решение, способност за самостоятелни действия, способност да предугажда действията на противника.
Освен командир с перфектни познания върху тактиката на съвременната война, генерал Иван Колев е предвидлив и има организаторски умения, (не случайно е и инспектор на кавалерията), с които не всеки кавалерийски генерал може да се похвали. Той показва, че е не само добър изпълнител, но и способен да поеме отговорността да действа самостоятелно, дори и в разрез с висшестоящето комадване, когато го налага успехът на бойните действия.
Приносът му към добруджанци и за победата на българската войска е огромен и още приживе той получава заслужено признание, престижни ордени и народна почит. Дори ранната му смърт, точно преди век, на 29.07.1917 г., не помрачава неговите велики дела.
– Преди насилственото налагане на комунистическата власт образът му е вдъхновявал редица български творци, отдавали са му почит пълководци.
– Възхищават му се и свои чужди. Той наистина е един от най-възпяваните военачалници в българската литература. На генерал Иван Колев Йордан Йовков посвещава два разказа, а победите му го вдъхновяват за разказа „Белия ескадрон“. Любомир Бобевски пише баладата „Конникът генерал“. Иван Вазов го обезсмъртява в стихотворението „Добруджанска конница“, посветено лично на него.
„Добруджа нему наполовин дължи свободата си“, казва за генерал Иван Колев командващият Трета армия негов началник генерал Стефан Тошев. При награждаването на генерал Иван Колев с „Железен кръст“ II степен германският фелдмаршал Август фон Макензен, който е кавалерист му казва: „…досега се беше наложило убеждението, че атаката на конницата срещу пехотата е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници ви завиждат и не мога да ги убедя… че това, което вие направихте, е истина!“
В Добруджа „царицата на боя“ пехотата на противника е разгромявана категорично и безпощадно от българската Първа конна дивизия на генерал Иван Колев. Неслучайно в историята остава неговия любим израз: „Пет саби, ненадейно хвърлени върху цял пехотен взвод, са в състояние да го обърнат в бягство“.
– Кой и защо се страхува от истината за генерал Иван Колев?
– „Доброжелателите“ му са много и можем да ги разделим на отделни групи. Две от тези групи са основните – комунистите и русофилите. Към тях ще добавим и подведомствените им казионни историци.
Тези групи са най-голямата пречка да се възкреси по достойнство паметта за генерала като голям български герой. Правят го по различни подбуди и съображения, но при всички случаи подходът им не е добронамерен, нито пък пробългарски.
Това е умишлена кампания, политика, която се води от десетилетия. „Генералът орел“ както го нарича още в една своя статия подполковник Иван Коняров е много неудобен със славните си дела за неговите „доброжелатели“. Неудобен е с това, което е правил през целия си живот, посветен на България и славната ни армия, с делата си на бойното поле – победил е всички врагове, нападнали България и най-вече руските войски! Комунисти, русофили и казионни историци не могат да му простят това никога.
В случая виждаме пагубната роля на русофилството. Как русофилите, тупащи се в гърдите като първи и истински „патриоти“, но увиващи се в руски знамена да припознаят за свой герой (такъв какъвто е бил в действителност) българския генерал Иван Колев след като той е разгромил руските войски?
В тази връзка е важно да се знае, че появата на руски войски в Добруджа през 1916 г. не е случаен акт, а резултат на вековната руска политика на териториално ограбване на България чрез раздаване на нейните земи в полза на съседите й. Тези типично имперски сделки за наша сметка в българската историография обикновено се скриват. Целта е създаване на изкуствен ореол на Русия, тогава самодържавна и днес не по-различна като „благодетел“ и единствен защитник на „поробените“ българи в Османската империя. Митът за „Дядо Иван“ и до днес изкуствено се поддържа. От тези среди на „дядоиванофилите“ има най-голям страх и интерес да се скрива истината за генерал Иван Колев.
От тези среди идваше и продължава да идва най-голямата съпротива срещу всякакви родолюбиви инициативи за възкресяване на паметта за генерал Иван Колев. Като илюстрация ще посочим фактът, че цели 10 години (!) бяха нужни на Сдружението с нестопанска цел „Изграждане на паметник на генерал Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916 г.“ да реализира поставената цел и вдигне паметник на генерала спасител на Добрич в града на 7.09.2016 г.
За сметка на това в европейска България един след друг никнат руски и съветски паметници, в това число на съветски генерали, донесли болшевишкото робство на България – Жуков, Толбухин. Появяват се дори бюстове на диктатора Сталин, а наскоро в Свищов кмет от БСП и всички съветници целокупно се прехласнаха по идеята да се сдобият с 8-метров паметник на руския император Александър II, наречен и до днес погрешно от русофилската пропаганда „Освободител на България“.
Проблемът е много сериозен, защото тези „Дядоиванофили“ владеят почти всички средства за въздействие върху съзнанието на обикновения българин: телевизии, вестници, списания, училища, университети, БАН. Те са на властови позиции в политиката. Обсебили са с много малки изключения науката.
Големите издателства са в техни ръце. Контролират дори фондации, които работят за реализация на руски проекти, както стана ясно от случая с неосъществения засега 8-метров паметник на император Александър II в Свищов. „Дядоиванофили“ са и автори на българските учебници и помагала. Те охраняват интересите на Русия в България и работят целенасочено за развращение на българите, за насаждане на своите митове и откровени лъжи в науката и историята.
– Корнелия Нинова от БСП обяви, че подемат инициативата за опазване и възстановяване на войнишките гробове, но не споменават нищо за генерал Иван Колев, как да си обясним това тяхно мълчание?
– Тази партия независимо, че в абревиатурата си се нарича „българска“ и твърди, че е „за България“ с цялата си дейност демоснтрира точно обратното. Тя винаги е защитавала антибългарски чужди позиции и интереси. Демагогията в нейната припаганда и политика е много голяма.
Зад тях под българско се разбира това, което е пречупено през руските интереси и тяхната все още неизживяна комунистическа идеология. Затова всяка тяхна идея, инициатива или проект, за да бъде приета за изпълнение трябва да бъде съобразена с горните две ограничения. Всичко, което не е комунистическо и не е проруско за тях не е българско!?
Генерал Иван Колев не е свързан по никакъв начин с тяхната комунистическа идеология и политика. Няма как и да бъде русофил, макар че има неуспешни опити да го напъхат в един такъв модел чрез тяхната пропаганда.
За БСП само русофилите са българи – това постоянно твърдят техни лидери или лица, свързани с тях. Но истинската история ги оборва изцяло и доказва точно обратното. Най-големите българи никога не са били русофили!
Захари Стоянов правилно посочва:
„Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботев, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския…“
На 1.03.1886 г. З. Стоянов пише:“Джанъм, ние искаме да имаме история, минало, свои герои, наше „ура“. Как не могат да разберат това московските славянофили? Ревне ни са, ей така, щото между безбройните чужди паметници по всичките краища на Отечеството ни да има запазено и едно кьошенце наше, българско.
Искаме да видим ние, че между различните площади и улици на градове, украсени с имена „Московска“,“Александровска“, „Аксакова“, „Паренсова“, „Гуркова“, „Славянска“, „Николаевская“, „Невская“ и пр. да блещука и нещо като: „6-ий септемврий“, „Сливница“, „Драгоман“, „Батенберг“ и т.н. Лошо ли искаме? Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище. Чуждото ние не щеме; но желали бихме, щото и чуждите да си подръпват покровителската ръчица от нашето, защото тя може и да бъде опарена, не основана на много закони, а в такъв случай, християнската любов почва да капризничи…
Но хората, които са унищожили Полша, Малорусия (Украйна ) и Бесарабия, не искат да слушат. Турили един път те намерение да правят от България Задунайска губерния, нищо свято не ги спира… Това правителство (руското ) иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има: бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз – добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!“
От БСП не четат и не разбират дори лидера на БРСДП (т.с.) Димитър Благоев. Той е написал следното:
„Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите“.
Генерал Иван Колев е имал „неблагоразумието“ да посочи през 1916 г. Русия като враг на България. Това е врагът, нападнал нашата Родина със заплахата да я унищожи, който е хвърлил цялата си военна мощ по суша, въздух и вода, за да постигне това и да изтрие България от картата на Европа, но е получил много твърд отпор от частите на победоносната ни Трета българска армия, в чиито редове воюва с 1-ва конна дивизия генерал Иван Колев.
Това са историческите факти и истини, които някои хора все още не могат да проумеят и да си обяснят. Със своите велики дела като защитник на Отечеството, храбър военачалник и победител във всички битки в Добруджа срещу руските агресори генерал Иван Колев не се вмества в специфичните партийно-руски разбирания на БСП за български герой. Делата му не отговарят никак на нейната пропаганда. Така генерал Иван Колев става много неудобен за тях. А когато това е факт БСП предпочита да мълчи.
Позицията на тази партия спрямо войнишките паметници е голямо лицемерие, още повече че комунистите положиха огромни и и системни усилия за оскверняване на българските войнишки паметници и и тяхната подмяна с фалшиви комунистически съветски бетонни чудовища и паметници на техни комунистически шумкари терористи.
Благодарение на тези техни системни усилия в София все още не е възстановен грандиозният паметник на загиналите във войните за национално обединение от 1912 г. до 1918 г. хиляди българи от столичните 1-ви Софийски и 6-ти Търновски пехотен полк. И не само не е възстановен, но се води борба това да не не се случи под благовиден уж предлог да не се допуска разрушаване на паметника „1300 години България“ пред НДК.
– Ангажиран сте и с инициативата столичното 36 СУ „Максим Горки“ да възстанови името си „Генерал Иван Колев“, кой саботира тази родолюбива идея?
– Ние, членовете на Сдружението с нестопанска цел „Изграждане на паметник на генерал Иван Колев и загиналите за освобожението на Добруджа през 1916 г.“ считаме, че генерал Иван Колев е голяма личност, голям българин, прославен кавалерийски генерал с големи заслуги за осовбождението на Добруджа по време на Първата световна война 1916-1917 г. и за националното обединение на България.
Затова считаме, че паметта към него след десетилетия умишлена забрана трябва да бъде възстановена и в знак на уважение и преклонение пред неговите дела като пример за поколенията е нужно да бъдат възстановени всички обекти, които са носели до преврата на 9.09.1944 г. неговото име. А те не са били малко. Това са улици в Добрич, Варна и София, площади в Созопол и Кюстендил, читалища в селата Ловчани и Воднянци, училището в добричкото село Карапелит. Изхождайки от това разбиране стартирахме и петиция, подкрепена от Сдружението.
От 1938 г. генерал Иван Колев е бил патрон на днешното столично 36 СУ, но в сталинския период от историята на България името му е било сменено „отгоре“ с това на Максим Горки, останало като анахронизъм и до днес.
Затова, членовете на Сдружението подехме инициативата да възстановим старото име на патрона. Оказа се обаче, че тази идея има много големи противници. На първо място това са членовете на учителския колектив в 36 СУ начело с техния директор Светла Нотева. На заседанието на своя педагогически съвет на 01.06.2017 г. те гласуват позорното и срамно за цялото българско учителство решение , според което ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ 67 души се обявяват „против“ предложението за възстановяване на името на техния патрон. Нито един учител не гласува „за“ и нито един няма „въздържал се“?!(виж в галерия документа, б.р.).
С такова болшевишко единодушие и пълно неразбиране на същността на въпроса тези софийски учители саботират изцяло родолюбивата инициатива още в началото й. Правят го умишлено, без да изтъкват никакви сериозни аргументи. Посочват направо смешни твърдения от рода на това, че генерал Иван Колев бил роден и починал извън пределите на България с внушение, че не е свързан с България и едва ли не не е бил българин?!
Друг учител по география в това 36 СУ казва и мнението му е записано в протокола от заседанието на Педагогическия съвет, цитирам: „генерал Иван Колев е освободител на Добруджа и би било добре в град Добрич да има училище с такова име“?!
Учителите от 36 СУ „М. Горки“ обаче не отговарят на следния важен въпрос: „обществено приемливо“ ли е името на един чужд, несвързан с България писател, прославял сталинския комунизъм да бъде патрон на едно софийско училище в европейска България през XXI век?
Задаваме този въпрос, защото доскоро на сайта на училището ГОРДО се цитираше за М. Горки: „До края на живота си Горки приема и поддържа с авторитета си престъпленията на сталинския режим“ и мисълта му „Ако врагът не се предаде, го унищожават“.
Има и други въпроси към тези учители, на които те тепърва трябва да отговарят, а именно: как съхраняват и утвърждават българската национална идентичност сред подрастващите си възпитаници, вкопчвайки се така силно в сталинския патрон на училището М. Горки и как по този начин запазват и развиват българската образователна традиция като заложен в закона принцип на обучение в образователната система?
– Какво в действителност трябва да бъде отношението на българите към генерал Иван Колев?
– На първо място трябва да посочим, че генерал Иван Колев като историческа личност и безспорен български герой. Това личи от неговата биография, която всеки българин трябва да прочете и осмисли за себе си. Няма нито един факт в нея, който да поражда спор сред учените, да предизививка противоречия сред историците или пък да налага провеждането на дискусия или дебат на тази тема. Генерал Иван Колев е в графата легендарни военачалници по време на Първата световна война. Познат е в цяла Европа, а наскоро дори му посветиха цял филм на английски език от документалната поредица „Голямата война“ за пълководците по време на войната, което е един много приятен за всеки българин факт, останал обаче незабелязан от доста наши сънародници.
За чест и слава на България Иван Колев е наш, български генерал, много достоен син на България, който в цялата си повече от 30 години военна служба е служил само и единствено на България и на нашата армия.
Затова отношението на българите към паметта на генерал Иван Колев може да се приеме като лакмус за българофилство. Трябва да се прекрати веднъж завинаги тази политика да се отминава името му и неговите дела с мълчание и да се гаврят с неговата памет, както в софийското 36 СУ. Генерал Иван Колев никак не е заслужил такова отношение. И ние като негови потомци няма да допуснем това да се случва.
В заключение ще цитирам думите на един от българските офицери,участника в Добричката епопея (5-7.09.1916) като командир на 2-ра дружина на 35-ти пехотен Врачански полк полковник Георги Малчев. Двадесет и една години по-късно той пише в своите спомени: „В памет на народния герой – генерал Колев“ думи, които са вечно актуални:
„И досега колчем се замисля за последиците за Отечеството ни, ако генерал Колев не бе решил своеволно да се притече на изстрел на добруджанските войски и да ги избави от обход и плен, питам се: Може ли да има България достатъчна награда за този самоотвержен генерал, за да изкупи неоценимите му заслуги? И отговарям си: Не! Такива заслуги не могат да се отплатят, не могат да се наградят достатъчно. И затова не ни остава нищо, освен да съхраняваме в сърцата си, и да предаваме на децата и внуците си, благоволение пред паметта на този великан.
Той трябва да бъде прогласен всенародно за пръв народен герой и името му да бъде записано не само със златни букви в българската история, но и в самите сърца на българското потомство во веки веков. Нека това да бъде надгробен венец на славния кавалерийски генерал Колев. Вечна му памет! Вечна му слава! Лека му пръст!“
