Италианският културен министър Алесандро Джули уволни двама ключови служители от своя екип в момент, когато министерството му е замесено в редица спорове, съобщават АНСА и „Кориере дела сера“.
Първият спор произлезе от назначаването и последвалото отстраняване на диригентката Беатриче Венеци, която беше на пост в оркестъра на оперния театър „Ла Фениче“ във Венеция. Министерството играе роля в назначаването на директора на театъра, който на свой ред избра контроверсната диригентка, след което я уволни.
Министерството също така влезе в конфликт с Фондацията на Биеналето във Венеция относно връщането на Русия за 61-то издание на Биеналето на изкуствата и решението на журито да не допуска Израел и Русия до наградите на събитието. Поради участието на Русия, културният министър отказа да присъства на откритията на Биеналето. В резултат на споровете относно правните последици от изключването на Израел, журито на Биеналето подаде оставка, което доведе до нова система за присъждане на наградите, в която участниците ще гласуват.
Отстранените министри в кабинета на Джули са Елена Пройети, ръководител на секретарията на министъра, и Емануеле Мерлино, ръководител на техническия секретариат. Причината за уволнението на Пройети е, че не се явила на летището за командировка в Ню Йорк преди около месец. Мерлино не е следил случая с документален филм за Джулио Реджени, италиански докторант, убит в Египет преди 10 години, след като е бил измъчван. Четирима висши представители на египетските служби за сигурност са съдени задочно в Италия за убийството. В чест на 10-годишнината от смъртта му беше направен документален филм, чийто бюджет предизвика спорове в Италия.
Уволнението на министри идва само дни след връчването на италианските кинонагради „Давид на Донатело“, на което много лауреати призоваха за промяна в отношението на държавата към киното. Също така, уволненията са последвали ден след откритиието на Биеналето за широката публика.
Днес Фондацията на Биеналето предостави информация относно новите награди „Лъв на посетителите“. Те ще бъдат в две категории – за най-добър национален павилион и за най-добър участник в общата експозиция. Гласуването е достъпно само за тези, които са закупили билети за платените зони на Биеналето. При закупуването на билета, посетителите ще предоставят имейл адреса си, за да получат линк за гласуване 24 часа след посещението на втората платена зона. Гласуването е анонимно.
Процедурата ще продължи до 22 ноември, когато ще бъдат обявени победителите. В общата изложба участват 111 артисти и творчески колективи, от които над 50 вече заявиха, че бойкотират новата наградна система. 16 национални павилиона също се оттеглиха от участието в новия механизъм.
Не е ясно как ще се отрази новата система на националните павилиони извън платените зони, тъй като без значителна реклама много от тях могат да останат незабелязани от посетителите.
Българският павилион се намира извън платените зони на Биеналето. Той е разположен в залата „Тициан“, където са представени българските проекти на Архитектурното биенале през 2023 и 2025 г., както и в 60-то издание на Венецианското биенале през 2024 г. Залата се помещава в близост до църквата Санта Мария дел Розарио, известна също и като „Джезуати“. Екип на БТА отрази откритиято на павилиона преди няколко дни. Посещението в българския павилион е безплатно. Тази година страната участва в престижния форум с проекта „Федерация на минорните практики“, осъществен от художничките Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева, с куратор Мартина Йорданова. Десислава Димова е комисар на българското участие.
