В деня, в който става ясно от изнесени данни на Министерство на регионалното развитие, че една трета от асфалта на Северната скоростна тангента в София не е положен, българската прокуратура даде нарочна пресконференция за кражбата на автомобили. Разбира се, няма конкуренция за това чии интереси са по-важни, дали тези за ограбването на държавния бюджет през бутафорни строежи или отнемането на частна собственост на българските граждани.
Прави впечатление обаче друго – поредното избирателно прилагане на закона от върхушката, оглавяваща Следствието и Прокуратурата. Когато трябва да се разследват действия, свързани с управлението на страната от ГЕРБ, прокуратурата се разсейва, а говорителят ѝ Сийка Милева /редови прокурор/ ни занимава как „машинка, с размера на малка кутийка, може да отключи скъп джип“ /централна емисия на БНТ от 28.02/. Нито дума, нито ред за асфалтовите неволи на държавата – преди седмица, на 23.02 стана ясно, че е компрометирана основата на АМ Хемус от гара Яна до София, а асфалта и там ту го има, ту го няма, но основно го няма.
По следите на активните мероприятия
От публикуването на първия проект за закриване на специализираната прокуратура и специализираните наказателни съдилища през лятото на 2021 г. до ден днешен главният прокурор Гешев обикаля българските градове и без мотиви и аргументи организира жалейки за закритите институции, преустановили дейност едва юли 2022 г. В компетентността именно на специализираните структури на прокуратурата беше да разследва дали организирана престъпна група не е присвоявала средства, дали кражбите от строителството не са с участието на длъжностни лица, които за сметка на некачественото строителство и на АМ Хемус и на Северната тангента са действали във вреда на обществения интерес. Все състави, по които трябваше да работят любимите структури на главния.
Пропаданията и по двете отсечки датират далеч преди 2023 г. Могъл ли е Гешев да разпореди проверка след като спец прокуратурата не се е самосезирала? Да – Законът за съдебната власт дава възможност чрез редица текстове при организирането дейността на прокуратурите. Нали тази система е йерархично организирана именно с тази цел, за да могат горните нива да отстраняват пропуските на долните.
Вместо това обаче Гешев и заместниците му редовно отклоняват фокуса от високите управленски нива към крадците на коли, телефонните измами, пътнотранспортните произшествия. Все удобни дъвки, които сами по себе си са важни. Но чрез превратната им употреба се натиква публичният дебат и цялата дейност на над 2 200 прокурори в изцяло битови измерения. Това обаче е дейност, присъща по компетенции на ниските нива – районно и контрол над това на окръжно ниво. Нали затова тази система е йерархична, за да може по-високите нива да са по-компетентни и да се занимават с дела с по-висока сложност. В противен случай да разпуснем апелативните прокуратури и Върховната касационна прокуратура и да обявим, че редица престъпления у нас не се преследват.
Проследима ли е веригата на отговорността
Да – Законът за устройство на територията и подзаконовите актове по прилагането му строго указват как да бъде извършено и прието всяко действие от строителството. Веднъж то следва да бъде извършено от строителя, втори път да бъде проверено от строителния надзор и трети път да бъде прието като качествено и срочно изпълнено от възложителя. Не е трудно да се установи кой е отчел положени 20 см. асфалт, кой е положил 13 см. и кой ги е приел, както и това кой е извършил и допуснал да бъдат извършени компрометирани насипи за основи и на двете отсечки.
Към критичните за прокуратурата лица се подхожда с презумпция за виновност, към приближените на върхушката в прокуратурата с презумпция за божествена невиновност. А нали уж трябва да са безпристрастни. А нали уж всички са равни пред закона, а прокуратурата, като част от съдебната власт – безпристрастна и независима.
Има ли решение
Да, за голяма част от въпросите, които ръководството на прокуратурата отбягва се дължи публичен отчет. В прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет той е невъзможен, защото членовете ѝ, избирани от Народното събрание и от редовите прокурори, са предимно прокурори. След изтичане на мандата им предстои те да се върнат на редова служба, където да им се търси отговорност какви са ги вършили във ВСС. Поради тази цел в проекта на Н. Йорданова и К. Зарков бе предвидено изрично да бъдат избирани юристи, които не са били на прокурорска служба или следователи.
Втората възможност, неприета от предишното НС, бе главният прокурор при ежегодния си доклад пред НС да представя задължително информация за дейността на прокуратурата по противодействие на корупционните престъпления, която включва информация и анализ за: образувани и приключили дела за корупционни престъпления; за корупционни престъпления от висок обществен интерес. А докладът следва да съдържа информация за фазата, на която се намират делата, брой на осъдителни и оправдателни присъди, други основания за приключване на производствата; анализ на сроковете за извършване на разследванията, качеството на обвинителните актове и причините за конкретния резултат от производството. Корупционните престъпления да се определят от висок обществени интерес въз основа на критерии, които включват длъжност на лицето в йерархията на органите на публична власт, степен на засегнат интерес и степен на обществена значимост и публичен интерес. А, по скромното мнение на автора, обстоятелствата около близо 260 милиона лева похарчени средства на данъкоплатците следва да разглеждаме като обществено значими.
Именно поради това беше огромната съпротива от страна на прокуратурата, а към нея присъдружно се присъединиха някои партии с особен интерес към полагането и неполагането на асфалт, както и най-либералната българска партия.
Текстът е публикуван от Института за пазарна икономика (ИПИ), негов автор е Иван Брегов. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук.
Абе един с ножичка в джоба на сакото и МНОГО лентички управляваше тогава…..От Банкя ли беше, от къде ли? И една сВинетка Павлова беше строителен министър…..Помните ли?