След вчера, и днес народните представители опитаха неуспешно да изберат председател на постоянната парламентарна Комисия по земеделието, храните и горите. За председател от „Продължаваме промяната“ предложиха Иван Христанов, който беше заместник-министър на земеделието в кабинета „Петков“. Въпреки че Христанов беше единствен кандидат, той пак не успя да събере необходимия брой гласове, за да бъде избран.
„Той посегна там, където други ги е страх изобщо да погледнат. Не чухме да се каже нещо против него. Това ни навежда на мисленето, че разделеното гласуване бе продиктувано от причини, които не може да си кажем на глас тук. Сериозен атестат е, когато заради работата и куража в действията ти се наложи да бъдеш допълнително охраняван“, посочи Никола Минчев от ПП, докато представяше кандидатурата на Иван Христанов.
В рамките на дебата по предложението обаче бившият министър и настоящ народен представител взе думата, за да направи изказване.
„Повечето от вас свързват моето име с „Капитан Андреево“. Това беше маркирано и от г-н Никола Минчев. За съжаление трябва да кажа, че здравните аспекти на откритията, които направихме там, са верни. Също така трябва да кажа и положителната част – че 400 млн. лева за 10 г., които щяха да потънат в един джоб, сега са върнати в бюджета. Не по-малко важно е, че се възстановява доверието в институциите – в случая в Министерството на земеделието и в БАБХ“, посочи той.
„Комисията по земеделие е политически орган, който изпълнява силно аполитични функции. Няма значение от коя партия сме, най-накрая ние трябва да отидем в столовата или в лавката и да си купим храна, която е аполитична. В този контекст, Комисията – без значение как е конструирана, трябва да отговаря на потребностите и нуждите на българските земеделци. За съжаление начинът, по който в момента поставяме изборът на председател, не им дава основание те да вярват, че професионалният тон бива поддържан“, каза още Христанов.
Въпреки обосноваването на кандидатурата си и представянето на основните дейности на комисията по земеделия, Христанов не получи достатъчно подкрепа.
Той получи подкрепата на 68 депутати, 64 гласувана „против“, а 92 се въздържаха. „За“ гласуваха депутатите от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Само един депутат от БСП гласува „за“, останалите 22 социалисти се въздържаха. „Против“ бяха ГЕРБ, а ДПС, Български възход“ и „Възраждане“ – заедно почти изцяло с БСП, се въздържаха.
Какво се случи на „Капитан Андреево“?
Правителството на „Петков“, съвместно с БАБХ, решиха фитосанитарният контрол на ГКПП „Капитан Андреево” да бъде поет от Българската агенция по храните, след като дълги години той е бил осъществяван от частната фирма. Това се наложи след разкрития на Министерството на земеделието и Христанов, че фитосанитарен контрол там всъщност почти не се извършва, а влизащите от страни извън ЕС храни, са пропускани при сериозни съмнения, че отговарят на изискванията за нивата на пестициди в тях.
Нивото на пестицидите в плодовете и зеленчуците, които се консумират в ЕС, трябва да отговарят на специфични изисквания, така че те да не са отровни до човека. Прекомерната консумация на продукти с пестициди пък води до множество заболявания, включително ракови заболявания. Когато дадена храна влиза в ЕС от трета страна, а не от държава член, тя е длъжна да отговаря на условията на ЕС.
След разкрития за късото време за обработка на всеки влизащ в България ТИР от приблизително 6 минути, данните за разпломбиране на товари без присъствието на гранична полиция, както и липсата на каквито и да е видеозаписи на място, заместник-министърът на земеделието Иван Христанов и директорът на БАБХ Христо Даскалов предприеха действия по изграждането на адекватен фитосанитарен контрол на границата ни с Турция.
Последваха твърдения за предлагани подкупи към Даскалов и Христанов, за да върнат частните интереси на границата. Те не се съгласиха. Последваха директни заплахи и на двамата им бе назначена лична охрана.
След свалянето на кабинета „Петков“ жандармерията се налагаше да пази служителите на БАБХ, за вършат работата си на гранични пункт. Междувременно и съдът позволи на частната фирма – „Евролаб“ да не напуска веднага помещенията на пункта.
Към момента се очаква до месеци нова държавна лаборатория за изследване на храните да започне работа на пункта.
Още вътрешнополитически новини – четете тук.