Иван Николов
Снимка: БГНЕС

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата.

От десетки години отношенията между България и  Македония са сложни, на моменти дори доста драматични. От толкова много противоборства – как бихте формулирали днешните отношения между двете държави?

Проблемът не е между България и Македония. За да се сложи една диагноза по медицински път се търси генезисът на болестта. Ние искаме да лекуваме болестта без да вникнем в същността на проблема. В основата си той започва още с борбата за църковна независимост, когато Сърбия и Гърция разбират, че наследник на турската империя на Балканите не са само те, но и България. И от тогава – до днес, те имат ясна политика към България – политика за денационализация.

През 1888г. посланикът на Сърбия в Истанбул, тогава Цариград, пише едно писмо до министър-председателя на Сърбия Владан Джорджевич, в което казва следното: „…ние не можем да победим българщината в Македония, само като им противопоставяме сърбизма, затова на сърбизма ние трябва да намерим един помощник. Този помощник аз го наричам македонизъм. Ние на българите в Македония ще им казваме, че те не са нито сърби, нито гърци, а регионалното име Македония да се издигне в национално. По този начин те ще се отдалечат от България…“.

Така че днес, когато решаваме проблемите трябва да сме наясно, че генезисът на този проблем стои в Белград. Само преди няколко седмици в Сърбия беше направена антибългарска изложба за българските зулуми по време на едната от Световните войни. Ние с много меки пръсти пипаме нашите отношения със Сърбия. Парадоксът е там, че когато предявяваме искания към Македония, в същото време нямаме никакви претенции и съдействаме с всички сили за приемане на Сърбия в ЕС.

Македонизмът е продукт на Белград. Дори след разпада на Югославия, до момента, т.нар. югославски тайни служби не са излизали от Македония. Те поддържат и стимулират цялата тази антибългарска кампания, защото и медиите, и членовете на партиите, и учените са под тяхна власт.

Ветото за европейския път на Македония, наложено от правителството на Борисов грешка ли беше? Как се отрази то на българо-македонските отношения?

Проблемът в лицето на днешните ръководители на Македония е, че те така или иначе не искат да вникнат по какъв начин как след 1944г. е създадена македонската нация. Аз смятам, че формулата е много проста. България няма нищо против тази нация, която е политическа и е създадена при дадени геополитически условия, с изкуствено създаден език.

Езикът е създаден 1945 година. Създават се две комисии, които да изработят проект, но те не успяват. Понеже това нещо се дирижира от ЦК на Югославската комунистическа партия, в един момент в края на април 1945 година е изпратена телеграма, извикани са трима представители на Македония, единият от които е техен човек, това е Блажа Коневски, и им се нарежда : „Махате Ъ от вашата азбука, слагате пет сръбски букви от азбуката на Вук Караджич и по този начин е създадена тази азбука. Ние нямаме нищо против, нито тази азбука, нито тази нация, създадена през 1944г. Но те нямат право да пускат покривалото на тази нация върху цялата история на народа в Македония до 1944 г. Това е чисто българска история.

Ако вникнем в какъвто и да е изворов документ след 1944г., той е подправен. Където има думата „българин“, зачерква се и се пише или македонец или славянин. Въпросът тук не в някакъв спор. Ние нямаме спорове. Това е фалшификация. Това е подправяне на документи, а подправянето на документи е вече обект на правосъдието.

В този случай аз смятам, че ние изкуствено усложняваме нещата със спорове и т.н. Няма спорове. Има точни и ясни методи, по които ние може да защитим историческата истина.

Искането за признаване на българското малцинство разумно искане ли е от страна на България?

Имайте предвид, че ние не искаме създаване и признаване на българско малцинство. Думата малцинство трябва да се изтрие от речника на българските политици и журналисти. Това не е малцинство. Това е държавотворния народ, който е останал, въпреки геноцида и въпреки всичките репресии, и езапазил своето национално самосъзнание. Стана дума за ветото. Ние не ги спираме. Ние искаме от тях да спрат с фалшификациите.

След френското предложение, което напипа до известна степен този проблем, в Македония се създаде идеята да се впишат българите в македонската конституция. Но това не е създаване на българско малцинство. Трябва да сме наясно, че нито един от българите там не смята, че той е малцинство. Те са потомци на онези хора, които сътвориха Възраждането, създадоха ВМРО, участваха в борбата за свобода за Македония. Никой не приказва за 30 годишната сръбска окупация, заради която загина цвета на българската интелигенция в Македония. Никой в тяхната история това нещо не го споменава.

Ето например ноември месец се навършиха 100 години от гибелта на двама поети Илия Кушлев и Любомир Весов. Единият загива като войвода на ВМРО, сражавайки се със сръбски окупаторски военни части.

През 1930г. Гена Велева, от името на, забележете каква организация има, Културно-просветна организация на македонските българки,   отправя апел до световната общност. Тя отива в Женева, седалището на тогавашното Общество на нациите, и разпространява из европейския печат да се пише, че откакто в Македония има сръбски режим са затворени българските училища и българските читалища.

Никой не споменава за скопския студентски процес 1927 г., когато най-интелигентните и будни българи създадоха Македонската тайна младежка революционна организация. Те бяха съдени, а голяма част от тях бяха разстреляни от сръбски полицаи. Така че тук има един проблем, дълбоко неотчетен от съвременната, дори и българска, историография. Ние се занимаваме с дати и с имена герои. Това, което трябва да се казва днес, включително и на нашите европейски партньори, ние не го казваме.

Предстоят чествания на Гоце Делчев в Скопие. Очевидно македонското общество е лошо настроено спрямо България. Защо се противи срещу българското присъствие там?

Искам да кажа какъв е генезисът на това отношение спрямо България. Ако отворите, какъвто и да е учебник след 1944г., от първи клас до завършване на университетите, в партийните организации, обществените организации, научните среди, навсякъде се говори за България, като за най-голям враг на Македония. Македонската нация е създадена на антибългарска основа. Ние трябва да бъдем до известна степен внимателни и да не даваме причина и поводи там да започнат да правят тези изтъпления, на които вече сме свидетели. Да не чакаме да набият някого, да му счупят долната челюст или главата, за да реагираме.

Проблемът с Македония трябва да стои на първо място в нашата външна и държавна политика. Ние не трябва да разпалваме страсти инцидентно, както сега, защото там има среди, т.нар. тайни служби от югославско време, които дирижират цялата антибългарска вакханалия. Ние трябва да бъдем по-мъдри, но всичко това трябва да бъде поставено в една структура, която да може да решава всички проблеми и то не инцидентно а стратегически и дълготрайно.

В този случай разумно ли е българите да бъдат призовани да бойкотират Скопие, да не изпращаме делегация там и да честваме на паметника на Гоце Делчев в София?

Това са отделни инициативи, които в момента ще сложат един лейкопласт върху проблема, но това не е решението. Аз съм против по средата на Скопие да има такива бабаитски патриотични изявления и да събуждаме ниските страсти на тази тълпа, която в продължение на десетилетия е възпитавана в антибългарски дух и омраза към България.

В мемоарната книга на Любчо Георгиевски той сам казва „…нас всички ни възпитаваха, че българите са най-големите врагове, да мразим българите и когато отидох в казармата постоянно ни втълпяваха, че всеки момент България ще нападне Югославия и Македония…“. Тогава той изказа своето мнение по въпроса, какъв точно е проблемът между България и Македония. Проблемът е, че ние трябва да сме наясно, че и възрожденците, и революционерите са писали на български език, учителите там са били учители на българската екзархия. Ако ние приемем тези неща, проблем между България и Македония няма да има.

Още актуални интервюта – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук