Ивайло Калфин е български политик. Заместник министър-председател и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев от 2005 до 2009 година. От 2009 до 2014 е евродепутат от БСП. Вицепремиер и министър на труда и социалната политика във второто правителство на Бойко Борисов от 7 ноември 2014 година.
Съветът по правосъдие и вътрешни работи към Европейския съвет отхвърли присъединяването на България към Шенгенското пространство. Защо не бяхме допуснати, какви бяха аргументите на Нидерландия и Австрия, които наложиха вето?
Не чух убедителни аргументи нито от Австрия, нито от Нидерландия. Очевидно е, че аргументите не са убедителни нито на България, нито за Европейската комисия, нито за Европейския парламент, нито за 25 от страните-членки на Европейския съюз. Очевидно, че това са аргументи за вътрешна употреба.
Казвате вътрешна употреба – защо, какво може да се цели с тях?
В Австрия действително има проблем с бежанците. Явно австрийското правителство няма много идеи какво да прави с този проблем, затова спира България и Румъния, сякаш това ще реши нещо.
Бежанците в Австрия минават в голямата си част не през България и Румъния, а от другаде. Ветото по никакъв начин няма да реши никакъв проблем. Австрия обаче показва на вътрешната публика, че предприема много силни мерки. Използването на вето е много мощен механизъм в Европейския съюз. Отделен въпрос е каква работа ще им свърши.
Какво се променя за нас, след като членството ни беше отказано и променя ли се нещо за самото Шенгенското пространство – издания като „Политико“ например пишат, че може да има икономически последствия след отказа?
България и Румъния са готови за Шенген от 11 години. Винаги преди тези две държави, членството в Шенген е било въпрос на технически изисквания. Изпълнили сме тези изисквания много отдавна. Политическите изисквания се появиха през последните години само за да отлагат този проблем.
За практика нищо за нас няма да се промени. Същото важи и за Шенгенското пространство.
В Шенген е факт, че има много проблеми. Факт е, че България – като външна граница на Европейския съюз, прави всичко възможно, за да допринася Шенген да работи добре. Ние действително пазим тази граница. Знаем, че мигрантите не идват, за да останат в България, а търсят път през България. България прави всичко възможно да затвори този път на нелегалната миграция – и това е в интерес на Шенген.
Смятате ли, че можем да говорим за генерално недоверие към България – казвате, че причините да не бъдем допуснати са по-скоро политически, отколкото по техническите изисквания?
Към България имаше генерално недоверие още когато влязохме в Европейския съюз, защото заедно с Румъния влязохме по Механизма за правосъдие и вътрешни работи. Европейската комисия пишеше доклади за нас първо на шест месеца, след това на една година. Накрая 2019 година се отказа да пише тези доклади.
В България има проблеми, ние самите ги виждаме. Тези проблеми са със съдебната система и ефективното правосъдие. Не бих казал обаче, че ние сме единствената страна в Европейския съюз с проблеми. Всяка държава има своите национални проблеми и те не са повод някой да бъде държан извън интеграционните общности.
Можем ли да кажем, че Румъния пострада покрай България, тъй като позицията Австрия срещу румънците се появи в последния момент, дори изглеждаше, че се появява, за да не сме единствените недопуснати в Шенген?
Румъния очевидно се беше договорила с Нидерландия да получили нейното съгласие за членство. Действително румънците бяха блокирани от австрийското вето.
В случая обаче няма значение дали една, или две държави го правят. Факт е, че Румъния е останала в същата позиция – както и ние, в която бяхме и преди това. При това – без ясни аргументи.
Използването на инструмента на ветото в Европейския съюз по този начин – без аргументи, е много лош пример. После ЕС се чуди защо някой като унгарския премиер злоупотребяват с него – знаем, че Унгария в момента е блокирала помощта за Украйна и решението за минимален корпоративен данък, като се опитва по най-грубия начин да го изтъргува срещу пари от ЕС.
Смятате ли, че решението на Нидерландия и Австрия да наложат вето е форма на политическо лицемерие, след като знаем, че у нас има милиардни бизнеси на компании от двете държави, които работят успешно, а страните казват, че не вярват на нашите охранителни системи?
Има лицемерие, доколкото аргументите не са валидни. Ако те бяха валидни, щяха да бъдат споделени от Европейската комисия, от другите страни членки. Комисията от много близко разгледа какво се случва в България. През ноември тя организира мисия в България на страните членки, които да видят как работят българските механизми. Нидерландия отказа да участва в тази мисия. Австрия направи собствена оценка чрез посолството си. Тя също беше положителна.
След като аргументите, които се сервират, не са убедителни за никого и тези две държави отказват да направят усилия, за да кажат нещо по-конретно, очевидно, че има лицемерие.
В крайна сметка един ден ще влезем в Шенгенското пространство. Не смятам, че трябва да правим огромна трагедия от това. За нас нищо няма да се промени. Обиден е обаче начинът, по който някои от държавите злоупотребяват с един силен инструмент, какъвто е правото на вето. Това е обидно не само за България и Румъния, а за всяка европейска държава.
Още актуални интервюта – четете тук.
