Ивайло Мирчев е икономист и собственик на две български IT компании. Той е член на Изпълнителния съвет на “Да, България!” и депутат в 45-ото народно събрание. Той е един от създателите на платформата за честни избори “Ти броиш”. През 2015 г. се включва в инициативния комитет “Гласувай без граници“, който провежда независима кампания в подкрепа на възможността за електронно гласуване.
Господин Мирчев, какъв е Вашият коментар за посещението на българската делегация в Украйна? Какво постигна тя и какво е нейното значение в тази ситуация?
Помним много добре всички, че в началото имаше много съмнение за това въобще трябва ли българска делегация да отиде в Украйна, оказа се, че смисъл има. Освен подкрепата по отношение на Украйна, фактът, че варненското пристанище може да се използва за износ на украинска пшеница – това е основна част от износа на Украйна, може да помогне за развитието на варненското пристанище. Ако това се случи. разбира се. Друг полезен аспект е възможността за ремонт на украинска военна техника и така или иначе предстоящото гласуване в Народното събрание, което очевидно ще бъде подкрепено от по-голямата част от политическите сили. Така че смятам, че посещението на делегацията имаше своя смисъл. Предния ден беше там премиерът на Румъния, като това са съвсем нормални посещения, които освен да засвидетелстват подкрепа, при тях чисто оперативно се уточняват доста детайли за тази подрепа, така че според мен беше съвсем на място.
Какво очаквате да се случи, когато темата за изпращането на оръжие за Украйна влезе за обсъждане в пленарната зала?
Това е предложение, внесено от „Демократична България”. Очаквам да получим подкрепа от „Продължаваме промяната”, от ГЕРБ, от ДПС и от „Има такъв народ”.
Преди няколко дни Русия внезапно спря подаването на газ към Полша и България. Фактът, че сме първи в списъка за плащане ли е единствената причина засега само ние от ЕС да сме без газ?
Първо, България и Полша са първите държави, на които им идва падежът за плащане на руския газ. България беше изпратила въпроси до руската страна по отношение на тяхното предложение за промяна на договора, на което получихме един бланкетен отговор. В резултат на това нямаше как българската страна да плаща в нещо, различно от долари така, както е било правено винаги досега. Тоест ние нямаме промяна в самия договор, който е сключен отдавна и е работил в продължение на години, като българската страна рутинно си плаща в долари поредната вноска за руския природен газ. Руската страна решава да спре газа, неясно на какво основание, тъй като няма промяна в договора. Плащането в рубли според Европейската комисия нарушава санкциите и това не е мнение на българското правителство. Това съвсем изчиства този въпрос. Нищо не пречи на Русия, когато получи в долари плащането за газа, да си ги обменя в рубли в рамките на руската банкова система.
Така че самото спиране няма своята бизнес логика и обяснение. Важно е да кажем, че това вече се е случвало – през 2009 г. пак беше спрян газът, през 2014 г. имаше отново огромен риск да спре газът за България и въпреки че „Газпром” и Путин редовно гарантират и казват, че „Газпром” е един надежден доставчик, че той не се използва с геополитически цели, че всъщност всичко е бизнес и така нанатък, последните дни просто се доказва, че това не е така. Затова очевидно България трябва да диверсифицира доставките си. Между другото този сценарий беше очакван, още от първите дни на работа на това правителство, това беше един от основните сценарии, по които се работеше. Имаше достатъчно индикации, че Путин ще реши да извива ръцете на европейските страни чрез енергийните ресурси. Тъй като го очаквахме, в управляващата коалиция се бяхме подготвили и всъщност в момента при спрян газ вече трети ден няма абсолютно никакъв проблем с доставките. Няма и да има. Това е една добра възможност за България да се освободи от руската Путинова хватка по отношение на енергийните ресурси и на природния газ.
Какви са алтернативите на спрения руски газ за България? Какви количества можем да осигурим чрез терминалите в Гърция и Турция?
Първо, имаме 1 милиард кубични метра азерски газ, който между другото е 4-5 пъти по-евтин от този, който взимахме от Русия, като това представлява 30% от българското потребление. Дори да приемем, че ние по никакъв начин няма да ограничаваме потреблението си и ще използваме същите количества газ като предните години, остава да покрием още 2 милиарда кубически метра. За да покрием това количество, в момента вече има предварителни договорки с различни страни, включително и с Турция, включително и с Гърция. По отношение на втечнен газ са възможни суапови сделки с други европейски държави, но при всички варианти газ ще има и всичко ще бъде наред.
Реални ли са прогнозите за рекордно поскъпване на газа с 35%?
Първоначално е възможно да има леко поскъпване на газа, но се очаква то да се изравни в рамките на годината. Твърде възможно е дори да постигнем по-ниски цени, защото това, което се саботираше като процес, да се използва азерски газ от 1 милиард кубически метра, сега ще го използваме. Той е на доста по-ниски цени и в крайна сметка годишният микс, който ще се получи, най-вероятно ще бъде с по-ниски цени от газа, който момента получаваме от Русия.
Очевидно, че с този ход на Русия предизвикахме европейско и световно съчувствие. Може ли да твърдим, че руснаците по-скоро ни направиха услуга с този ход?
Аз не знам дали са ни направили услуга, защото нормално е България да има бизнес взаимоотношения и междудържавни, и между компаниите в отделни страни на някакво нормално ниво. Ако някой има ресурс, който е ценен за друг, той просто му го продава. В нормалния свят е така. За съжаление, Путин в Русия използва енергийните ресурси, за да прави политика с тях, за да притиска европейските държави и между другото изключително вероломно, преди правеше същото с Украйна. Това е защото той няма други инструменти, той няма развита икономика, няма развити технологии, както се видя и в Украйна, Русия изобщо не е на военното ниво, на което претендираше, че е. В резултат на това енергийните ресурси се използват по този начин. От тази гледна точка може би за България е по-добре, че ще се освободи от руския монопол, от руската зависимост, разнообразявайки много доставчиците, без това да ни струва по-скъпо. Това е изключително важно. Особено в бъдеще е важно да знаем по никакъв начин да не разчитаме на Русия, на Путин за това да имаме нормални енергийни доставки, тъй като Русия няма нищо друго. Тя е богата на полезни-изкопаеми заради огромната си територия. Износът на България към Русия е миниатюрен, не може да се говори и за трансфер на технология, като цяло някакво особено ноу-хау в Русия няма. Така че това трябва да бъде един урок за България и не само за България, а и за европейските страни – от тук нататък да не разчитат на Русия като надежден партньор за каквото и да било, особено по отношение на енергийните ресурси.
