Стефан Стамболов е бележит български държавник, революционер, журналист и поет. Апостол на Вътрешната революционна организация през 1875 и 1876 г. Той участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание.
След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 г. оглавява Регентството, което потушава размириците в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с Русия.
През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Основава и ръководи Народнолибералната партия до смъртта си.
Стамболов е най-дълго управлявалият български премиер след Станко Тодоров и Тодор Живков. Критикуван заради диктаторските си методи, той е сред основоположниците на икономическия и културния подем на България в десетилетията до Балканските войни.
6-ий декемврий 1886
В борбата ни с турците за нас Россия беше свята, на нея ни гледахме с пълно и безпределно доверие, от нея чакахме да ни помогне…
Тогава ние с ненавист и омраза гледахме не само на турците, но на австрийците, на немците, а най-вече на англичаните, които високо викаха, че Россия не иде да ни освободи, а да ни пороби, завладее и погълне… Кой българин вярваше на тия немско-английски палаври *?
(*измислици- бел. ред.)
А между там минаха се 10 години и днес всекий разумен българин, всеки патриот, който милее за българската независимост и народност, като гледа какво вършат русите в България и навън, иде да даде право на немците и ингилизите, да признае, че техните уверения са биле и прави, и уместни.
Като разбрахме, че Россия иска да унищожи Царството ни, да грабне земята ни, да погуби народността ни и да се намести в къщата ни, ние се сепнахме, събрахме силите си и се почна между Россия и нас една страшна и непримирима дипломатическа война, война между „освободителите“, днес превърнати в грабители и „освободените“, между малкия Давид и исполина Голиата…“
„И ясно е за всякиго, че всички желаят да одържат победа българете над руссите, безмерно малкия и слабия над безмерно големия и силния. С едно постоянство, което учуди всичкия свят, с една неучаквана вещина, с една примерна ревност и бдителност, с една предвидливост и съобразителност българете унищожиха всичиите руски интриги, разкъсаха всичките им примки и прескочиха всичките трапове, които им бяха приготвили „освободителите“. Интригата и подкупът, заплашванията и заканванията не подействуваха, изкуствено приготвените бунтове умряха преди да се родят, обещанията много малко души прилъгаха, нотите останаха мъртва буква…
…дойде и хладното и отрезвяващо разочарование, което показа на руския пратеник Каулбарса, че неговата мисия няма да сполучи и че българите няма да си продадат Царството за голи обещания и само да чуят едно руско „спасибо“. Тогава се почна вече откритата война.
Аз вярвам, че България ще излезе цяла и невредима от днешната криза, мене ми шепне един глас, че скоро държавният ни кораб ще влезе в добро и безопасно пристанище и че покровител на всичките моряци и кораби, българският светец Св. Никола, ще пази нашия кораб…
Да се не закачат с нас руссите, защото голямо зло има да им пати главата.
Россия ще влезе в капана, който отколе й се гласи, ще се почне една общоевропейска война, в която по всяка вероятност Россия ще бъде разбита.
Затова нашите братушки ще сторят много добре да си понамалят претенциите и ограничат апетитите, а така също и да не бият котката в затворена стая, защото тя може да се хвърли на врата им и тогава не са знае що може да стане – или котката ще бъде пребита, или калугера удушен. „
