Вече няма никакви съмнения, че страната отива на поредните предсрочни парламентарни избори.
През последните месеци почти не се намери политолог, социолог или анализатор, който да не беше убеден, че ротация ще има, че правителството ще удържи цял, четиригодишен мандат, че „въпреки че не се харесват“ ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ ще управляват, защото ги обединява евроатлантизмът.
Това, което се пропускаше в анализите, беше, че двете страни страни са разделени във визията им за върховенството на закона. И това логично се превърна в препъникамък за управлението – отказът от реформи в съдебната власт и службите.
Очевидно е: ПП-ДБ настояват да се състави правителство, за да се довърши започнатото с промените в Конституцията и да бъде направен опит за реформи. С отказа на ГЕРБ да бъде съставено правителство, всичко това отпада и статуквото запазва имунитета си срещу преследване.
Всичко това идва на поредицата от разкрития от Антикорупционния фонд за търговия с влияние в съдебната система, за намеса в работата на прокурори /в това число и главни/, за обвързаности и заметени разследвания, така че да не бъде разкрит политическия чадър.
Но политическият спектакъл заглушава всичко.
Видно е и това, че за ГЕРБ национално отговорното поведение преминава през това да не бъдат обиждани, шантажирани и т.н. Нещата изглеждат така: ние сме национално отговорни, но щом не ни се извинявате, обиждате ни, извивате ни ръцете и не споделяте власт (всичко това са твърдения, на които ние сме били свидетели и сме принудени да приемам за истина, бел. ред.), нямаме избор, освен да хвърлим държавата в хаос (доскоро по този начин ГЕРБ определяха служебните кабинети на президента Румен Радев).
Днес, когато е ясно, че с промените в Конституцията се отваря път на служебно правителство, оглавено от хора на ГЕРБ, нещата изглеждат по друг начин. Най-вече и с вътрешния министър, за когото Борисов и Пеевски бяха готови да защитят с телата си след погрома на феновете при протестите срещу ръководството на БФС. Все пак МВР е основният организатор по логистиката на изборите.
Същият този вътрешен министър, за когото стана ясно, че много добре е бил запознат с работата на ликвидирания Мартин Божанов – Нотариуса, но какво от това. Той беше посочен в крайна сметка като поредната причина ГЕРБ-СДС да не се съгласят да бъдат унижавани в преговори с извити ръце.
От публичните социологически проучвания до момента виждаме сериозна преднина на ГЕРБ и спад в подкрепата за ПП-ДБ. От тези проучвания става ясно, че ГЕРБ и ДПС не могат да управляват самостоятелно и че конфигурацията в парламента няма да се промени много.
Но при последните поредици от избори често виждахме много различна картина от това, което предричаха социолозите.
Това, което най-вероятно ще ни очаква през следващите години, е поредната доминация на Борисов и Пеевски – в политическата, в съдебната власт, в службите, в обществените поръчки.
И така ще мине достатъчно много време, че никой вече да не помни „Ало, Ваньо“, „Ти си го избра“, „Къщата в Барселона“ и други истории.
Мина времето, в което Борисов се ядосваше на въпроса „Като се погледнете в огледалото, виждате ли Пеевски?“. Днес двамата вече съвсем явно показват общите си политически възгледи за бъдещето на страната.
Така повелява избирателят.