Днес рано сутринта отвориха избирателните секции за първия тур на парламентарните избори във Франция. Наскоро преизбраният президент Еманюел Макрон се бори за запазване на контрола върху законодателния орган, който е застрашен повече от крайната левица, отколкото от крайната десница.
Избирателните секции в континенталната част на Франция отвориха в 8 ч. местно време (9 часа българско време) в неделя, като на парламентарните избори във Франция имат право да гласуват около 48,7 млн. души.
Президентът Еманюел Макрон се надява да запази контрола си върху законодателната власт в страната на изборите, които по замисъл се провеждат скоро след президентския вот. Загубата на влиянието на Макрон върху парламента би нанесла сериозен удар върху програмата за трансформация, която той обеща по време на предизборната си кампания, особено в икономическата област.
Най-решаващата дата в изборите обаче най-вероятно ще бъде следващата неделя, 19 юни.
На първия тур, който ще се проведе този уикенд, само кандидатите, които получат повече от половината от всички гласове при минимална избирателна активност от 25% в своя регион, могат автоматично да претендират за място. По традиция много малко от местата се получават по този начин.
Огромното мнозинство от тях ще бъдат разпределени на втори тур между двамата най-добре представили се във всеки избирателен район, където единственото изискване е да спечелите повече гласове от своя опонент.
За разлика от президентските избори, където Макрон успя да се пребори с крайнодясната претендентка Марин Льо Пен с 58,5% от гласовете на втория тур, този път по-голямото предизвикателство за президента изглежда идва от крайната левица в страната.
Това е така, защото огненият ляв лидер на Франция Жан-Люк Меленшон – който остана трети на първия тур на президентските избори, състезавайки се сам – успя да привлече съюзници на изборите, които само преди няколко седмици биха изглеждали немислими.
Лявоцентристката Социалистическа партия (PS) е една от двете традиционни политически сили на Франция. Но през последните години тя беше маргинализирана от Макрон, който успешно завзе централните позиции във френската политика, докато десницата и левицата процъфтяваха. Сега социалистите се опитват да се сплотят и да се възстановят под популисткото знаме на Меленшон. Зелената и Комунистическата партия на Франция също се присъединиха към алианса „NUPES“.
Социологическите проучвания сочат, че тази група представлява основната заплаха за ребрандирания центристки алианс „Заедно“ на Макрон.
Икономиката и реформите са ключово поле за борба
NUPES се опитва да използва общественото недоволство от вътрешните и икономическите програми на Макрон.
Макрон дойде на власт през 2017 г., призовавайки за това, което смята за закъсняла реформа на социалната политика във Франция, като водещото му предложение е да се увеличи пенсионната възраст от 62 на 65 години, с което тя да се изравни с много сравними икономики. Той твърди, че сегашната система е неустойчива, особено със застаряването на населението.
Въпреки това Макрон трябваше да се откаже от плановете си през първия си мандат поради сериозния обществен отзвук, включващ големи протести и стачки. Основното обещание на кампанията преди втория му мандат беше да довърши работата.
Междувременно NUPES се възползва от предоставената му възможност и вместо това призовава за намаляване на пенсионната възраст на 60 години.
Меленшон и NUPES се надяват да изтръгнат контрола над законодателния орган от Макрон и да принудят президента да избере министър-председател от левия алианс.
Дясноцентристкият бивш президент Жак Ширак е известен с това, че между 1997 и 2002 г. трябваше да направи това със социалистите, като назначи Лионел Жоспен за свой министър-председател.
Въпреки че позицията на Меленшон е донякъде смекчена от неговите нови и по-центристки младши партньори, той отдавна се противопоставя на членството на Франция в ЕС и НАТО.
Докато някои западни сили критикуват Макрон за това, че е бил твърде склонен да разговаря с руския си колега Владимир Путин по време на войната в Украйна, Меленшон в продължение на десетилетия е бил сравнително по-малко критичен към Кремъл. Въпреки това, когато войната в Украйна избухна успоредно с кампанията за президентските избори във Франция, той направи бърз обрат, заявявайки, че нахлуването на Русия на украинска територия е преминало границата и че одобрява подкрепата на НАТО за Киев.
