В надпреварата за наследник на Ангела Меркел като германски канцлер има много участници, но Меркел доминира германската политика в продължение на 16 години като канцлер. Нейните потенциални наследници трябваше да изпъкнат преди федералните избори на 26 септември.
Деймиън Макгинес от Би Би Си в Берлин публикува кратка информация за тях и за шансовете, които имат.
Армин Лашет, дясноцентрист, ХДС/ХСС
Той водеше в надпреварата, но кампанията му се провали, най-вече в резултат на собствените му грешки. 60-годишният Лашет е лидер на дясноцентристките християндемократи (ХДС) на канцлера Меркел и премиер на силно индустриализираната и най-населена провинция в Германия Северен Рейн-Вестфалия (СРВ).
С малка преднина той си осигури номинацията за кандидат за канцлер, побеждавайки своя баварски съперник Маркус Зьодер, след като партийното ръководство на двете братски партии се обедини зад неговата кандидатура.
Подкрепата за ХДС и баварската му сестринска партия ХСС вече намаляваше поради пандемията. Самият Лашет беше обвинен в несъответствия на действията и лошо управление на кризата с COVID-19 в СРВ.
През юли Лашет беше заснет да се смее, докато президентът на Германия произнасяше реч в град, голяма част от който беше разрушен от катастрофални наводнения. Репутацията му силно пострада и така и не се възстанови.
Проучване от 2 септември показва, че рейтингът на ХДС/ХСС е спаднал до рекордно ниското ниво от 20%, изпреварен от социалдемократите (СПД) с 25%. Друга анкета от 31 август прогнозира, че само 10% от избирателите биха предпочели Лашет за канцлер пред неговите съперници.
Син на миньор и адвокат по образование, от години Лашет защитава мощната германска въгледобивна промишленост. Той отстоява решението да не скъсява срокът 2038 г. за спиране на използването на въглища като източник на енергия.
Лашет има добри връзки в международен план и твърдо подкрепя ЕС: бил е евродепутат и идва от Аахен – граничен град със силни френски връзки.
През 2005 г. става министър на интеграцията в родния си регион – първия подобен пост в Германия, и създава силни връзки с голямата етническа турска общност. Той твърдо подкрепи кротката, но противоречива политика на Меркел относно имиграцията през 2015 г., когато повече от милион мигранти стигнаха в Германия.
Католическата църква има силно влияние върху него още като момче, благодарение на набожните му родители и ръководеното от църквата училище. Женен е и има три големи деца.
Какви са шансовете?
Армин Лашет внезапно се отказа от всякакви претенции да бъде центрист в стил Меркел и излезе като традиционен десен боец, пише Деймиън Макгинес от Би Би Си в Берлин. Неговите консервативни съюзници са развълнувани, но това е знак колко лошо вървеше кампанията му.
Доскоро ХДС/ХСС се надяваха да спечелят средната класа на Германия и в идеалния случай да получат над 30% от вота. Сега това изглежда невъзможно. Така че Армин Лашет вероятно се насочи правилно към консервативното ядро. Сега партията ще се задоволи с ниските около 20 % в нощта на изборите, стига да е само с няколко процентни пункта повече от левите си съперници. Това е рискована тактика, като се има предвид, че изборите обикновено се печелят в центъра. Но тя може да направи Лашет следващия канцлер на Германия.
Аналена Бeрбок, Зелените
Единствената жена в надпреварата за наследник на Ангела Меркел, тя е първият кандидат на Зелените за канцлер. Бивша шампионка по батут от северния град Хановер Бербок, на 40 години, учи право и политика в Хамбург и Лондон и работи за Зелените в Европейския парламент.
По-рано тази година рейтингът на Зелените в анкетите се повиши, като подкрепата достигна до над 25%, а фокусът беше върху Бербок. Нейната репутация, обаче, пострада, след като беше обвинена в плагиатство и допълване на автобиографията си с излишни факти. Тя е депутат в Бундестага от 2013 г. и като майка на две малки дъщери е водила силна кампания по семейните въпроси и по околната среда. Застъпва се за по-строга позиция както към Китай, така и към Русия, отколкото ХДС/ХСС или социалдемократите.
Бербок никога не е заемала министерски пост, но твърди, че това е в неин плюс, тъй като не е опетнена от германската политика „на статуквото“, която иска да трансформира.
Въпреки трудностите на техния кандидат, Зелените все още имат сериозна възможност да бъдат част от следващата управляваща коалиция. Бербок и съ-ръководителят на Зелените Роберт Хабек имат репутация за налагане на дисциплина в партия с история на разделения между центристи и радикали.
Какви са шансовете?
От тримата основни кандидати в момента Бербок е най-малко вероятно да стане канцлер, но нейната партия е на път да влезе в правителството.
След първоначалните пропуски в кампанията тя успя да измести акцента от личността си и консервативните клишета за средната класа, които призовават за забрана на германските колбаси и коли.
Дебатът премина към конкретна политика, където Бербок е по-уверена. Изменението на климата е ключов въпрос за германските избиратели, така че други партии неубедително прокарват своите екологични препоръки, давайки ясен тласък на шансовете на Зелената партия да влезе в правителството.
Олаф Шолц, лявоцентристки социалдемократи (СПД)
Подобно на Армин Лашет, 62-годишният Олаф Шолц е заемал редица висши длъжности в германската политика. В момента е министър на финансите и заместник на канцлера Меркел.
За разлика от Лашет, шансовете му да стане канцлер нараснаха по време на предизборната кампания. На него се гледа като на сигурен играч, като за първи път е бил депутат от 1998 до 2011 г.
След успешен мандат като кмет на Хамбург (2011-2018), когато възстанови баланса на проблемните финанси на града, Шолц се върна в Бундестага. Той произхожда от Оснабрюк в Северозападна Германия и влиза в политиката като лидер на социалистическата младеж, след като завършва трудово право. В редиците на СПД е възприеман като консерватор. Той и съпругата му Брита Ернст нямат деца.
Шолц ръководи спешния пакет от 750 млрд. евро, събран от федералното правителство, за да помогне на германските предприятия и работници да преживеят пандемията.
„Това е базуката, която е необходима, за да се свърши работата“, каза той. По принцип се вижда, че се е представил добре в пандемията, която напрегна германските финанси и бизнес.
Неговото упорито и сдържано поведение е причина за неприятния псевдоним „Scholz-o-mat“, но този образ на надеждност докосна много германците, които искат да продължи стабилността на ерата на Меркел.
Неотдавнашно проучване на общественото мнение за телевизионния оператор ZDF посочи, че Шолц е предпочитан като канцлер на Германия от 49% от избирателите, в сравнение със 17% за Лашет и 16% за Бербок. Партията му също се „изстреля“ нагоре: след години в застой, последните социологически проучвания редовно поставят СПД пред ХДС/ХСС.
Какви са шансовете?
Това са първите германски избори от 1949 г. насам, без управляващ да може да се възползва от печелещия гласове „бонус на канцлера“, както се казва на немски. Вицеканцлерът Шолц стъпва в празно пространство. Въпреки че е от съперничеща партия, но Олаф Шолц успява да се представи като кандидат за приемственост на политиката на Меркел.
Неговият трезвен, непоколебим стил и способност да говори с двусмислени изречения без ясно послание напомня на избирателите за жената, с която е работил толкова години. Не предизвиква вълнение. Но съдейки по допитванията, центристките германски избиратели го намират за успокояващо.
Останалите играчи
Какъвто и да е резултатът след 26 септември, следващото правителство на Германия ще бъде коалиционно. В него ще участват или ХДС/ХСС, или социалдемократите, а много вероятно и Зелените, но в микса има още три партии.
Свободните демократи (СДП)
Независимо дали СвДП или дясноцентристите излязат напред, те може да се нуждаят от подкрепата на загрижената за бизнеса СДП, за да управляват.
През 2017 г. СвДП напусна коалиционните преговори с ХДС/ХСС и Зелените, като заяви, че „по-добре да не управляваш, отколкото да управляваш лошо“.
Текущите социологически проучвания дават 9-11%.подкрепа за СвДП. Кандидатът й за канцлер е 42-годишният Кристиан Линднер.
Присъединява се към партията през 1995 г. и става депутат през 2009 г. Учи политически науки в университета в Бон и е офицер от запаса във въоръжените сили.
По време на пандемията той остро критикува ограниченията за блокиране, казвайки, че те трябва да бъдат по-строго насочени, придружени от по-ефективно тестване. Лошото управление на кризи, каза той, е променило имиджа на Германия от „суперзвезда на ефективността“ в „бюрократично чудовище“.
Неговият лозунг е да направи Германия „по-модерна, по-дигитална и по-свободна“. СвДП иска по-ниски данъци и по-голям акцент върху индивидуалната инициатива.
Какви са шансовете?
СвДП смята, че моментът може да е дошъл. Самоувереният Линднер надцени силите си преди четири години и беше обвинен в бягство от отговорност, когато се отказа от коалиционните преговори.
Оттогава той успя да възстанови традиционната репутация на СвДП като модернизираща сила, която иска да овладее все по-разрастващата се бюрокрация в Германия. Като такава, партията потенциално има възможност да работи както с лявоцентристки, така и с дясноцентристки партии. Ако Линднер успее да запази хладнокръвие този път, партията може да преоткрие дългогодишната си роля на сила, необходима за съставянето на коалиция.
Крайнодясната Алтернатива за Германия (AзГ)
Антиимиграционната AзГ беше избрана за първи път в Бундестага през 2017 г. Яхвайки вълната от неудовлетвореност и гняв на избирателите заради мигрантската криза, тя стана основната опозиционна партия и сега има 91 места в Бундестага.
Оттогава рейтингът ѝ в допитванията падна и сега е на около 10%. Нейните двама водещи кандидати са Алис Вайдел и Тино Хрупала.
AзГ е враждебна към ЕС и вижда исляма като заплаха за германската култура и традиции. Още преди коронавируса подкрепата на партията се свиваше, тъй като опасенията на избирателите за имиграцията отслабваха.
AзГ влиза в новините за отхвърляне на ограниченията заради Covid и провеждане на партийна конференция с лично присъствие, а не дистанционно. Мнозина от партията виждат ограниченията като грубо нарушение на личната свобода. Партийните лидери призоваха за прекратяване на мерките за блокиране и задължителното носене на маски.
Партията призовава Германия да напусне ЕС и да върне граничния контрол, включително физически мерки като огради.
Какви са шансовете?
Една от малкото безопасни прогнози в тази изборна надпревара е, че AзГ няма да влезе в правителството. Нейната нативистка реторика прави партията токсична за повечето германци – предизборният ѝ лозунг „Германия, но нормална“ означава, че малцинствата не принадлежат към схемата.
Всички други партии изключиха възможността за коалиция с AзГ. От основаването си през 2013 г. партията се разделя многократно, всеки път се радикализира все повече и губи гласоподаватели. Но поддръжниците, които все още има, са лоялни и в някои избирателни райони, които се чувстват изоставени, AзГ може да спечели най -много гласове.
Твърдолевите Левите
За Левите отново се говори като за част от евентуална коалиция. Партията се формира от остатъците от старата източногерманска социалистическа партия и недоволни левичари, напуснали СПД в средата на първото десетилетие на този век.
Левите имат подкрепата на около 6% в допитванията – малко над прага от 5% за влизане в Бундестага. Основните им кандидати са Жанин Висслер и Дитмар Бартш.
Партията се бори за увеличаване на пенсиите и минималната работна заплата и за прекратяване на системата, която съкращава обезщетенията за дългосрочно безработни. Тя иска също така да изтегли всички германски войници от международни военни мисии.
Въпреки че Левите има своя дял от антикапиталистически радикали, тя също води правителството в Тюрингия. Бодо Рамелоу е премиер на източната провинция от 2014 г.
Какви са шансовете?
Левите нямат шанс да имат канцлер, но последните социологически проучвания сочат, че биха могли да участват в ляво правителство със СПД и Зелените.
Позицията на партията срещу НАТО би била основен препъникамък. Но тъй като Зелените и СПД притъпяват радикалните тези, Левите става все по-привлекателни за левичарите, които обвиняват другите две партии в компромиси.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
