Петър Андонов е дипломат с 16 години опит в Източна Азия. Той е бил посланик на България в Япония и Филипините (1998-2003 г.), Република Корея (2012-2019 г.) и Индонезия, Сингапур, Малайзия, Бруней, Източен Тимор и АСЕАН (2019-2023 г.). Магистър по икономика от УНСС и магистър по бизнес администрация от Технологическия университет Суинбърн в Мелбърн, Австралия с профил бизнес практики на китайските диаспори в Източна Азия. Завършил е и курс по макроикономическа политика в Харвардския институт за международно развитие в САЩ. Работил е като съветник по икономическите въпроси на министър-председателя Филип Димитров (1991-1992 г.) и президента Петър Стоянов (1997-1998 г.). Започва кариерата си като икономически журналист в БНТ, работил е още в радио „Свободна Европа“ и Телевизия „Европа“.
Сегашният вицепрезидент на Тайван Lai Ching-te (William Lai) победи в проведените на 13 януари президентски избори.
Това е третата поредна победа за неговата Демократична прогресивна партия, което веднага беше определено от наблюдателите като историческо и безпрецедентно постижение.
Досегашният президент г-жа Tsai Ing-wen нямаше право да се кандидатира по конституция след два последователни мандата начело на своята страна. Според Централната избирателна комисия Лай получава 40% от гласовете срещу кандидата на опозиционната партия Куоминтанг Hou Yu-ih (33.49%) и кандидата на Тайванската народна партия Ko Wen-je (26.45%).
Прави впечатление, че Лай има над 6 процентни пункта преднина пред втория в надпреварата.
Същевременно разделението в т.нар.“син лагер“ около Куоминтанг, който на практика се яви с два кандидата допринесе за успеха на Лай като представител на „зеления лагер“.
Съгласно тайванския избирателен закон победител в президентските избори е спечелилия мнозинството от гласовете, а не 51% от тях. В проведените същия ден избори за 113-членния Законодателен Юан (парламент) на Тайван за първи път от 20 години насам нито една партия не успя да спечели мнозинство.
Основната опозиционна сила Куоминтанг, формация асоциирана с авторитарното еднопартийно управление на Тайван между 1949 и 1992 г. спечели най-много гласове (52), но само с един повече от управляващата Демократична прогресивна партия (51).
Трета остана Тайванската народна партия (8 места), а в парламента влязоха още двама независими депутати с идеологически уклон по-скоро към Куоминтанг.
Основни изводи от изборните резултати:
През 2020 г. г-жа Tsai Ing-wen спечели втори мандат на президентските избори поради възприятията на тайванците, че най-заплашителния сценарий за демокрацията в страната им е тя да се превърне в Хонконг. Това би се случило ако бъде последвана същата формула на управление „една страна, две системи“.
Тези страхове бяха подсилени от приемането на нов закон за националната сигурност в Хонконг същата година, както и от арестите на редица активисти за демокрация от различните слоеве на обществото и ограничаване на избирателните права и свободи на словото, събиранията и на медиите.
През 2024 г. William Lai спечели президентските избори поради опасенията на тайванците, че след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. изглежда по вероятно Китай да атакува острова с цел обединение чрез сила независимо дали подобна теза е спорна или не.
Тези опасения бяха солидно подхранени от обновените послания на китайския президент Си Дзинпин относно обединението на Китай с Тайван като крайъгълен камък на дневния му ред за превръщането на неговата държава в глобална и регионална сила в условията на растящо съперничество със САЩ.
Резултатите от парламентарните избори показаха намаляване на електоралната подкрепа за управляващата Демократична прогресивна партия, която загуби мнозинството си и увеличение на депутатските места за основната опозиционна сила Куоминтанг.
Като не дадоха парламентарно мнозинство нито на Демократичната прогресивна партия, нито на Куоминтанг чрез фактическия паритет в броя на депутатските места между тях тайванските избиратели отправиха послание и към двете формации да търсят повече консенсусни решения в предстоящите да се приемат законодателни актове.
Това се отнася не само за всички решения, които следва да се вземат на ниво парламент относно отношенията от двете страни на Тайванския пролив и свързаните с тях военна реформа или сделки за оръжие със САЩ, но и относно развитието на икономиката.
Очаква се в ролята на балансьор да влезе Тайванската народна партия. Създадена преди четири години тази центристка формация успя да привлече гласовете на много от младите тайванци. Има вероятност при ключови гласувания нейните депутати заедно с двамата независими депутати да гласуват в полза на предложенията на Куоминтанг, но това не може да се твърди със сигурност.
По-скоро партията ще търси утвърждаване на свой специфичен облик различен от този на Куоминтанг или Демократичната прогресивна партия.
Първият сигнал за това се очаква при избора на председател на парламента. Новият президент Лай ще бъде изправен пред предизвикателството да търси колаборация с партиите извън неговата Демократична прогресивна партия, предимно с Тайванската народна партия, като на първо време определеният от него премиер най-вероятно ще ръководи правителство на малцинството.
Неуспехът на управляващата Демократична прогресивна партия да задържи мнозинството си в парламента се дължи основно на икономическите предизвикателства пред страната в последно време като заетостта, особено сред младежите; намаляването на реалните заплати комбинирано с покачващите се цени; спекулациите на пазара на недвижими имоти и осигуряването на жилища.
Всички тези фактори формираха песимистична икономическа картина на управлението. Победата на Лай недвусмислено показа, че по отношение на заплахата от Китай тайванците имат по-голямо доверие на неговата Демократична прогресивна партия, която управлява острова от 2016 г. насам.
Последици от победата на William Lai за отношенията между Китай и Тайван: национални и геополитически аспекти.
Победителят в президентските избори Лай отдавна се е определил като „прагматичен работник за тайванската независимост“. По време на кампанията той се препозиционира като умерен пазител на мира, който съобразявайки се неизбежно с желанието на мнозинството от тайванските избиратели се обявява прагматично за запазване на сегашното статукво и заявява, че ще следва политиката на досегашния президент г-жа Tsai Ing-wen.
Според него в момента Тайван е де факто независима суверенна държава и не е необходимо да се обявява официално независимост. Подобен прагматичен подход за запазване на статуквото възприеха и неговите двама конкуренти, въпреки че за разлика от Лай с многопластови нюанси между тях те биха предпочели под една или друга форма възобновяване на диалог, насочен към евентуално обединение с Китай.
Лай не изключва диалог с Китай, но Пекин едва ли би приел предварителните условия за провеждането му.
Съществуващите национални и геополитически реалности в момента не подкрепят нито една от двете крайни идеологии: за независим Тайван на Демократичната прогресивна партия и за обединение с Китай на Куоминтанг.
Чрез президентските избори от 13 януари тези две крайности на практика излязоха от употреба.
Същевременно вече изглежда безспорно, че мирно обединение на Тайван с Китай изглежда все по-малко вероятно. Ситуацията започва да наподобява Южна Корея, където мнозинството от избирателите нямат предпочитания за обединение със Северна Корея, въпреки различните условия.
Чрез победата на Лай тайванските избиратели категорично заявиха предпочитания към своя собствена идентичност, която е различна от китайската.
Вероятно това е най-големият успех на досегашния вицепрезидент и неговата Демократична прогресивна партия, който е резултат и от смяна на поколенията и от впечатляващото икономическо развитие през годините.
Несъмнено Лай ще насърчава активно усилията за изграждането и утвърждаването на непрестанно нарастващата специфична тайванска културна и политическа идентичност.
След изборите на 13 януари е налице най-важният фактор за успешна съпротива на местното население срещу евентуална военна инвазия от страна на Китай: решително политическо лидерство и подкрепа на обществото.
Заплахата от инвазия на Китай срещу Тайван може да изглежда не особено голяма в краткосрочен план, но в средносрочен и дългосрочен аспект тя остава сериозно предизвикателство. Това ще наложи новият президент на Тайван да работи много активно не само със САЩ и техните съюзници в региона, но и с международната общност като цяло за възпирането или сдържането на Китай по отношение на евентуална военна атака.
Една стратегия за възпиране или сдържане на евентуална китайска инвазия срещу Тайван би била успешна ако в нетърпението си за по-скорошно обединение китайският президент Си Дзинпин бъде убеден да не я предприема ако няма пълни гаранции, че тя ще бъде успешна и победата ще бъде бърза, в противен случай евентуален провал би застрашил неговото управление; или да не я предприема поради непосилно висока икономическа и социална цена, дори атаката да е успешна.
В публичното пространство от средата на миналата година се върти краят на 2027 г. като прогнозна дата за китайска инвазия срещу Тайван защото тогава ще приключва третия мандат на Си Дзинпин и той ще търси да остави наследство за историята, както и ще се отбележи 100-годишния юбилей от създаването на Китайската народноосвободителна армия (PLA).
Предсказания има и за 2030 г. и дори за 2035 г., но те само придават сензационен привкус на темата и провокират излишна паника. Въпреки това новият президент Лай следва да ускори максимално модернизацията на тайванските въоръжени сили.
Това се налага и поради факта, че за САЩ 2024-та също е изборна година, а в американския Конгрес, както и сред анализаторите все по-активно се обсъжда темата дали подкрепата на САЩ за Украйна не отклонява ценен ресурс от американска военна помощ, която би могла да се насочи към Тайван, който има по-голямо значение за интересите на Вашингтон.
Първоначалната реакция на Пекин спрямо резултатите от изборите в Тайван беше сравнително сдържана и не съдържаше нови послания. Беше изразено добре калкулирано пренебрежение към събитието чрез приравняването на изборите в Тайван към местни избори, но Китай винаги е определяла Тайван като провинция-ренегат, която се е отделила от континента.
В този смисъл подобно отношение е напълно обяснимо. Беше повторено за пореден път желанието за мирно обединение, както и неприемливостта на формулировки като например „един Китай, един Тайван“.
Изявлението на МвнР на Китайската народна република не съдържаше заплахи, което се прие положително. Най-вероятно по-активни действия от страна на Пекин може да се очакват с наближаването на датата 20 май т.г. когато новият тайвански президент Лай ще встъпи в длъжност на официална церемония, както и след първите му действия на този пост.
Последици от победата на William Lai за глобалната икономика
Резултатите от президентските избори в Тайван по принцип запазват непроменени дефинираните и преди тях сравнително високи рискове за глобалната икономика от евентуална атака на Китай срещу Тайван или дори само от ограничена морска блокада.
Първият риск е за глобалната търговия като цяло: близо половината от контейнерните товари в света преминават всяка година през водите на Тайванския пролив на път за Европа и всички останали краища на света.
Предполагаеми нарушения в глобалните вериги за доставки биха стрували около 2.6 трилиона щатски долара на световната икономика, според Nikkei Asia. Няма страна, която да остане незасегната, ако подобен сценарий се реализира, включително самия
Тайван като ярък пример за ориентирана към износа икономика.
През последните 10 години двустранната търговия между България и Тайван се е увеличила над 2 пъти.
През 2022 г. търговският обмен възлиза на 324 милиона щатски долара, а за първите 9 месеца на 2023 г. е на стойност 253 милиона долара. Електрическите акумулатори, интегралните схеми и електронните компоненти формират близо 79% от българския износ за Тайван.
Близо 50% от продуктите, внасяни от Тайван в България са авточасти, интегрални схеми, електронни компоненти и медикаменти. За първи път от години насам през първите 9 месеца на 2023 г. се наблюдава почти балансирана търговия с наченки на преодоляване на досегашния сериозен дефицит в двустранната търговия с Тайван, но все още не е сигурно дали подобна тенденция е устойчива.
По същество това е положителен пример за диверсификация на българската външна
търговия.
Вторият, но не и по значимост риск е свързан също с нарушаване на веригите за доставки на конкретни, но стратегически критично важни продукти: чипове/полупроводници, които са жизнени съставки за редица уреди: от автомобили и телевизори до мобилни телефони и перални машини.
Тайванските производители на чипове държат пазарен дял от 68% от тяхното производство. Най-големият от тях, Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC) произвежда 90% от най- напредналите чипове, които се използват за приложения, свързани с изкуствения интелект и квантум компютърната дейност. Научно-изследователската и развойна дейност, както и производството на най-напредналите полупроводници остава на територията на Тайван, докато TSMC вече работи активно по инвестиции в производствени съоръжения в САЩ и Германия.
Самият Китай е силно зависим от доставката на чипове, произведени в Тайван.
Въпреки това специалистите са раздвоени по мнението дали подобен „силициев щит“ би могъл да бъде един от сериозните фактори за предотвратяване на военна атака на Китай срещу Тайван или по-скоро би бил пренебрегнат като аргумент от Пекин ако в нетърпението си китайското ръководство реши да плати по-висока икономическа цена за насилствено обединение.
При съществуващ подобен риск специалистите препоръчват на компаниите в света да предвидят още от сега по-високи разходи за попълване на запаси от полупроводници и търсене на алтернативни пътища за техните доставки като се фокусират върху тяхната устойчивост, което беше поука и от кризата с пандемията от COVID-19.
Последици от победата на William Lai за отношенията между Тайван и страните-членки на ЕС
Европейският съюз приветства проведените на 13 януари избори в Тайван и акцентира върху споделения ангажимент към демокрацията, върховенството на закона и човешките права.
Беше подчертано, че „мирът и стабилността в Тайванския пролив са ключови за регионалната стабилност и просперитет“, но беше откроена и загрижеността относно „растящото напрежение в Тайванския пролив“.
Европейският съюз се противопоставя на всеки едностранен опит за промяна на статуквото в Тайван: това означава както на използването на сила за това от страна на Китай, така и на официалното деклариране на независимост от страна на Тайван.
Въпреки отправените в изявлението на ЕСВД поздравления към всички избиратели в Тайван за участието им в изборите като проява на демокрация не се споменава, че в тях за президент е избран Lai Ching-te (William Lai).
Това е напълно в синхрон с придържането на ЕС към политиката на един Китай и
признаването на правителството в Пекин като единствено законно.
На пресконференция, проведена няколко дни преди изборите, вече избраният за президент Лай направи препратка към задълбочаване на обмена между Тайван и ЕС на базата на ценностите, икономическите и търговски връзки, както и климатичните промени и по усилията за мир в Индийско-Тихоокеанския регион.
Той благодари на европейските страни за изразяване на противопоставянето им за промяна на статуквото в Тайванския пролив чрез военни средства.
Тайванските власти наблягат приоритетно върху общите ценности всеки път когато изказват позиция по партньорството им с ЕС. За ЕС Тайван също е надежден партньор-съмишленик.
Тази роля на Тайпей все повече се засилва след руската инвазия в Украйна. Санкции срещу режима на Путин под една или друга форма от Азия наложиха само Япония, Южна Корея, Сингапур, Австралия и Тайван.
Същевременно ЕС се намира в процес на намаляване на риска от сътрудничеството си с Китай като икономически конкурент и системен съперник, което предполага нова концепция за отношенията с Тайван в рамките на политиката на съюза на един Китай.
След изборната победа на Лай топката за активизиране на отношенията между ЕС и Тайван е в полето на Брюксел. Там е и основното предизвикателство: ЕС все още е далеч от силна обединена и консенсусна позиция по отношенията си с Тайван.
По тази тема различните страни-членки са разделени. Все още се помни драстичния пример с Франция от пролетта на м.г. когато президентът Макрон заяви в Пекин, че ЕС следва да избегне въвличането си в „криза, която не е наша чрез сляпо следване на САЩ и да върви по свой собствен път по Тайван“, предизвикала бурни реакции
в ЕС.
Държави като Чехия, Литва и другите прибалтийски страни, Германия, Полша и Словакия преобладават в оценките на наблюдателите като проактивни в отношенията си с Тайван.
Разделението между страните-членки на ЕС по Тайван отслабва ролята на ЕС по намаляване на ескалацията на напрежението и в крайна сметка запазването на мира в Тайванския пролив и създава съмнения в САЩ дали може да разчита на подкрепата на ЕС в случай на конфликт.
Разделението между държавите-членки на ЕС спрямо Тайван доведе и до практическа липса на решение чрез замразени от дълго време преговори между Брюксел и Тайпей по т.нар. Двустранно споразумение за инвестициите (BIA). Тъй като ЕС е най-големият инвеститор в Тайван, а и 40% от търговията на ЕС преминава през Тайванския пролив, правителството в Тайпей вече търси друга форма на взаимна защита на инвестициите чрез секторно сътрудничество.
Разделението между държавите-членки на ЕС по Тайван подлага на тест и Стратегията на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион преди насрочената за 1 февруари т.г. Министерска среща между ЕС и региона на ниво първи дипломати. Теми като устойчив и приобщаващ просперитет чрез търговията; дигиталните партньорства и иновациите, свързаността и сигурността и поддържането на мира биха могли да се обсъждат чрез различни платформи с тайванската страна.
Още през м.април м.г. първият дипломат на ЕС Жозеп Борел заяви, че Тайван е ясна част от геостратегическия периметър на ЕС за гарантиране на мира и предложи идеята за присъствие на военноморски патрули на ЕС в Тайванския пролив, които да покажат ангажираността на Европа със свободата на навигацията.
Европейският съюз следва да изработи ефективен механизъм за своя принос за запазване на статуквото и съответно мира от двете страни на Тайванския пролив. В рамките на политиката на съюза за един Китай може да се дефинират форми за активизиране на сътрудничеството в области като търговията и инвестициите, дигиталната икономика, зелената енергия, образованието и културата, както и за превантивно засилване на устойчивостта на веригите за доставки.
Прави впечатление, че през 2023 г. най-голям брой делегации – 28 – от ЕС са посетили Тайван през последните 10 години. Очаква се тази тенденция да се запази и през т.г. особено след встъпването в длъжност на новия президент. В този процес България би могла да играе активна роля чрез формиране на национална позиция по Стратегията на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион и на нова концепция за отношенията между ЕС и Тайван при поддържане на политиката на ЕС на един Китай, които да комуникира успешно в дискусиите на равнище ЕС.
Още в края на юли м.г. в своя разработка Европейския съвет за външна политика (ECFR) призова европейските политически лидери да проучат публично как евентуален конфликт от двете страни на Тайванския пролив би се отразил на техните избиратели от гледна точка не само на икономиката, търговията и инвестициите, но и на сигурността.
Победата на Лай прави подобна задача още по-актуална. Военна ескалация в този район на света е реален риск за сигурността на Европа във всички нейни аспекти, следователно би било изключително трудно да се поддържа политическа неутралност при евентуален най-лош сценарий.
Руската инвазия в Украйна вече го доказа. По тази причина би било много полезно чрез публични кампании и други прояви избирателите в държавите-членки на ЕС да получат повече информация как евентуален конфликт около Тайван би засегнал техния собствен живот и защо политическите лидери биха поискали подкрепа за позициите си по този въпрос от тях.
Вместо заключение
Проведените на 13 януари избори в Тайван отново доказаха, че китайската култура е съвместима с демокрацията, въпреки че критиците на подобно твърдение обикновено изтъкват аргумента с разликата между броя на населението в двете страни: 1.4 милиарда в Китай срещу само 23 милиона в Тайван, както и централизирания подход, който значително по-голямото население изисква пред управлението по отношение осигуряване на неговото благосъстояние.
Гласуването както за президент и вицепрезидент, така и за членове на Законодателния Юан (парламент) беше проведено чрез стегнат и прозрачен изборен процес в рамките на 8 часа, а преброяването на бюлетините отне допълнителни 4 часа. Преди парламентарните избори през м.декември 1992 г.
Тайван беше страна без предишен демократичен опит, наследила история на имперски контрол, колониална администрация и еднопартийно авторитарно управление на партията Куоминтанг.
Първите преки президентски избори, проведени през март 1996 г., демонстрираха за първи път напредък в институционализацията и консолидацията на многопартийната система и пълното възстановяване на конституционния ред. В началото на 90-те години започна траен процес на „тайванизация“ на властовата структура, при която се извършва постепенен трансфер на политическа власт от по-старите поколения дошли на острова от континетален Китай през 1949 г. след гражданската война там към местните жители.
Президентските и парламентарните избори от 13 януари потвърдиха, че тази политическа иновация продължава и до днес като непрестанно се самоподдържа и самообновява.
Още актуални анализи – четете тук
 победи в проведените на 13 януари президентски избори.){kind=link}